Решение № 469 от 03.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Велико Търново, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110102245 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.124, ал.1, от ГПК установителни искове за отрицание на погасени по давност вземания , произтичащи от договор за банков кредит, прехвърлени с цесия на ответното дружество, чиято материалноправна квалификация се извежда от нормите на чл.110 и чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Пълномощникът на М. А. Й. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“ № ** и на Г. А. Й., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“ № *, вх.*, ет.*, ап.*- адвокат Ж. Д. от АК ***о, твърди , че срещу тях/ както и срещу Ц. А. Й./ в положението им на наследници на А. Г. А. са издадени на **.**.**** г. в полза на „Уникредит Булбанк“ АД заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. на ВТРС и е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Г. с рег.

№ ***, с район на действие **** за събиране на присъдените вземания на банката , произхождащи от договор за кредитна карта за бизнес клиенти от **.**.**** г. , сключен с наследодателя им в качеството му на ЕТ „***" : 3980,47 лева – главница , 2522,91 лева – договорни лихви за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. ,заедно със законната лихва върху главницата , считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане , както и направените по делото разноски , възлизащи на сумата от 130,07 лева- заплатена държавна такса и сумата от 549,14 леваадвокатско възнаграждение.

Предприети са изпълнителни действия срещу тях/ Ц. А. Й. е направила отказ от наследството на баща си още през **** г./ . В хода на изпълнителното производство вземанията са прехвърлени с договор за цесия на ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Проведена е успешно публична продан на недвижим имот , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-**-**/**.**.**** г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение „За търговска дейност“, с площ от 55,57 кв.м., находящ се в гр.***, ул.“ ***“ № **, възложен на купувача с постановление от **.**.**** г. и въведен във владението му с протокол от **.**.**** г. С постъпилата от проданта сума са извършени частични погашения на сумите по изпълнителния лист .

1

По молба на взискателя изпълнителното дело е прекратено на **.**.**** г., но за събиране на останалите непогасени вземания въз основа на негова молба от **.**.**** г. е образувано ново изпълнително дело № ****/**** г. по описа на същия частен съдебен изпълнител и са предприети действия за принудително изпълнение чрез налагане на запори върху моторни превозни средства.

Тъй-като обаче от **.**.**** г. до **.**.**** г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, то вземанията са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление : гр.София , ж.к.Люлин, бул.“ Д-р Петър Дертлиев“ № 25 , офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 настъпването на последиците на погасителната давност в полза на ищците за останалите непогасени вземания/ изразът „не дължат “ в петитума на исковата молба,употребен за да съответства дословно на текста на чл.439 от ГПК следва да се тълкува поправително в смисъл на отрицание на възможността сумите да бъдат принудително събирани/, както следва: 1/ М. А. Й. : за сумата от 678,33 лева / равностойността на 1326,70 лева / , представляваща остатък от главницата ; за сумата от 736,25 евро / 1439,98 лева/ , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата; за сумата от 429,94 евро / 840,89 лева/ , представляваща остатък от договорна лихва; за сумата от 115,74 евро / 226,37 лева/ , представляваща разноски по делото; 2/ Г. А. Й. : за сумата от 678,33 лева / равностойността на 1326,70 лева / , представляваща остатък от главницата ; за сумата от 736,25 евро / 1439,98 лева/ , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата; за сумата от 429,94 евро / 840,89 лева/ , представляваща остатък от договорна лихва; за сумата от 115,74 евро / 226,37 лева/ , представляваща разноски по делото/ изменение на исковете по размер в с.з. на 11.03.2026 г./. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

В с.з. пълномощникът им поддържа предявените искове.

Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт Я. П. оспорва исковете и моли да бъде отхвърлени с възражения , основани на обстоятелствата, че след извършеното и предявено на **.**.*** г. разпределение на постъпилите от проданта/ приключила на **.**.**** г./ суми, длъжниците със собственото си поведение са се опитали да възпрепятстват изпълнителния процес, подавайки неоснователни жалби срещу действията на частния съдебен изпълнител и висящите съдебни производства са една от причините да не се предприемат изпълнителни действия през **** г.; частният съдебен изпълнител е извършвал справки от БНБ през **** г. и **** г. за наличие на техни банкови сметки.

Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и моли да бъде намалено до нормативно установения му минимален размер Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Изложените в исковата молба юридически факти и другите обстоятелства са безспорни , писмено документирани и следователно установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК , поради което е ненужно тяхното повторно изложение.

Материалноправното възражение за погасителна давност има определеност на особено субективно право/ средство/ на длъжника , осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ или иначе казано: правото на погасителна давност е правомерен отказ от изпълнение, „парализиращ” осъществяването на претенцията чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ , след като вече е изтекъл предвидения в закона срок на давността с начален момент изискуемостта на вземането / чл.114, ал.1 ЗЗД/, не е имало прекъсвания в този срок / чл.116 ЗЗД/, нито доброволно плащане след изтичането му / чл.118 ЗЗД/ - чл.120 от ЗЗД.

2

Давността в случаите на вземания, установени с влязло в сила решение или са предмет на влязла в сила заповед за изпълнение, може да се прекъсне с признанието им от длъжника преди да изтече срока й / логично разбираемо/ и с предприемане на действия за принудителното им изпълнение , като от прекъсването й започва да тече нов давностен срокчл.116 , б.“а“ и б.“в“,чл. 117 ал. 1 от ЗЗД.

Спорът между страните всъщност се състои във въпроса: прекъсната ли е погасителната давност за времето след **.**.**** г. до **.**.**** г./ период , очертан в исковата молба / поради обстоятелства, запълващи хипотезата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД?

Отговорът е отрицателен.

Погасителната давност за вземанията/ за главницата и разноските тя е 5 годишна – чл.110 ЗЗД , а за останалите вземания е тригодишна – чл. 111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД/ – предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,посочени по делото , за последен път е прекъсната с факта на извършената и приключила на **.**.**** г. публична продан на недвижимия имот, послужил като обезпечение на дълга , за чието събиране е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****/**** г. на ВТРС , тъй-като по изпълнителното дело по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД от **.**.**** г. са включени и вземанията на банката по изпълнителния лист , издаден по ч.гр.д. № ****/**** г. на ВТРС.

Принудително събиране на сумите – предмет на издадената по ч.гр.д. № ****/**** г. на МТРС заповед за изпълнение не е извършвано/ удостоверение на ЧСИ В. Г. от **.**.**** г./ Вижда се от представените заверени преписи на материалите по изпълнителното дело, че друго същинско действие за принудително изпълнение / а не подготвително , информационно или осъществяващо последиците на извършено изпълнително действие / по смисъла на чл. 116, б.“в“ ЗЗД не е предприемано след проданта , нито са правени искания от взискателя в тази връзка по смисъла на чл.426, ал.2 от ГПК до образуването на новото изпълнително дело на **.**.**** г.

Не са действия за принудително изпълнение нито въвода във владение на купувача на публичната продан , нито разпределението на постъпилата от проданта парична сума , нито извършваните от частния съдебен изпълнител справки за наличие на банкови сметки на длъжниците.

Ответникът не твърди и доказва да са извършени такива действия във времевия обхват на 3 и 5 години след проданта.

Без всякаква правна стойност за бездействието на ответното дружество като нов взискател е обстоятелството , че длъжниците били подавали / оказали се неоснователни / жалби срещу действията на съдебния изпълнител, щом подобно обстоятелство законът не урежда като основание за спиране на погасителната давност.

Спирането на теченето на давността за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г. поради наличието на мораториум, въведен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не възпрепятства с нищо извода за изтичането й в разглеждания случай .

Затова исковете за установяване на последиците й подлежат на уважаване за посочените по вид и размер вземания, припадащи се поотделно на всеки от ищците.

Има разлика само относно сумата на разноските по частното гражданско дело вменена в тежест на Г. А. Й. , която според справката на частния съдебен изпълнител е в размер на 93,58 евро , а не 115,74 евро .

При този изход на спора и тъй-като ищците са частично освободени от съда по реда на чл.83, ал.2 ГПК да заплатят в пълен размер дължимата по производството държавна такса за разглеждане на исковете им , ответникът трябва да бъде осъден да я доплати / чл.78, ал.6 от ГПК/ , което задължение възлиза в размер на сумата от 79,24 евро / чл.71, ал.1 от ГПК, вр. с чл.1 на Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК .

3

Ответникът дължи на ищците сумата от 79,25 евро представляваща направени по производството разноски/ заплатени такси/ и следва да бъде осъден да им я заплати, тъй-като те са упражнили правото си за това , произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК.

Възражението на ответника за прекомерност и намаляване на адвокатското възнаграждение в общ размер на 1227,12 евро , посочено като платено поравно от ищците в договорите им за правна защита и съдействие, е основателно .

Субективното процесуално преобразуващо право на страната да иска присъждане на по-нисък размер на разноските/ намаляването им/ на другата страна в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност , възниква, когато оценъчно погледнато, то е по начало в такава значително висока/ с оглед стандарта на живот и обичая на пазара на адвокатските услуги, съпоставима с тези от сходен вид/ стойност, чието договаряне и заплащане не е оправдано , тъй-като делото не разкрива някаква особена правна и фактическа сложност и обемна работа , пазарно съответна на конкретната стойност на адвокатската услугачл.78, ал.5 от ГПК.

Основни ръководни начала , изведени от духа и разрешенията в практиката на СЕС/ вж. постановките и разсъжденията в Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. , дадени по повод на преюдициално запитване относно тълкуването на чл.101, параграфи 1 е 2 на ДФЕС / при присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение , когато е направено възражение за прекомерността му при заплащането му от клиента / страната/, трябва да бъдат неговата справедливост и обоснованост/ идея, всъщност съдържаща се в текста на чл.36, ал.2 от ЗА/, като преценката се прави при съобразяване на всички обстоятелства, показващи действителната фактическа и правна сложност на делото / чл.78, ал.5 от ГПК/, отразена в реално свършената работа от адвоката .