Решение № 1831 от 27.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100502970 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2 и следв. от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№15885/21.02.2024г., подадена от Е. Н. Г., с ЕГН **********, С. Х. Г., с ЕГН ********** и Н. Е. Г., с ЕГН **********, длъжници по изп. дело №20238630401573 по описа на ЧСИ С.Х., с рег.№863 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ да се прекрати производството по изп.дело №20238630401573, обективиран в писмо изх.№12533/12.02.2024г..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. Твърди се, че в случая е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК, при която съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнителното дело, когато не за заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението. Поддържа се, е съгласно т.33 от ТТР към ЗЧСИ таксите, предвидени в Тарифата се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Излага се, че по процесното изпълнително дело липсват данни, че взискателят е заплатил дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, предвид на което са налице предвидените в закона предпоставки съдебният изпълнител да прекрати образуваното изпълнително дело. По тези съображения молят съда да отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело като неправилен и незаконосъобразен и да постанови прекратяване на процесното изпълнително дело.

Взискателят по изпълнителното дело – СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез пълномощник юрисконсулт Т.В., с приложено пълномощно, в законоустановения срок депозира писмено възражение, в което взема становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди се, че в случая не са налице предвидените в закона предпоставки за 1 прекратяване на образуваното изпълнително дело. Поддържа се, че независимо от факта, че взискателят не е заплатил таксите за образуване на изпълнителното дело, то същите съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от ГПК се събират от длъжника и в същия смисъл са разясненията, дадени в т.11 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д ело №2/2013г., ОСГТК на ВКС. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба като неоснователна.

По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ С.Х., с рег.№863 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп.дело №20238630401573, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които е посочено, че обжалваният от длъжниците отказ да се прекрати производството по процесното изпълнително дело е законосъобразен по изложени аргументи, поради което подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изпълнително дело №20238630401573 по описа на ЧСИ С.Х., с рег.№863 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу Е. Н. Г., с ЕГН **********, С. Х. Г., с ЕГН ********** и Н. Е. Г., с ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 14 .10.2022г., издаден по адм.дело №10644/2020г. по описа на АССГ, за събиране на сумите, посочени в него.

Постъпила е молба вх. №11610/08.02.2024г. от длъжниците - Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е.

Г., с която са поискали от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, като са изложени твърдения, че взискателят не е заплатил дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, поради което са налице предпоставките, визирани в нормата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Въз основа на постъпилата молба вх. №11610/08.02.2024г. от длъжниците - Е. Н.

Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г., ЧСИ С.Х., с рег.№863 при КЧСИ, с район на действие СГС, е постановил атакуваното в настоящото производство отказ за прекратяване на производството по изп.дело №№20238630401573, обективиран в писмо изх.

№12533/12.02.2024г., получен от длъжника - Е. Н. Г. на 16.02.2024г..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.дело №20238630401573, обективиран в писмо изх.№12533/12.02.2024г., е правилен и законосъобразен, постановен в съответствие със закона и трайно установената съдебна практика, съгласно задължителните разяснения, дадени в т.11 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д ело №2/2013г., ОСГТК на ВКС .

В конкретната хипотеза длъжниците в подадената от тях молба №11610/08.02.2024г. са поискали от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради обстоятелството, че взискателят не е заплатил дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, предвид на което се твърди, че са налице предпоставките, визирани в нормата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК. Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, както от държавния съдебен изпълнител /чл.73, ал.3 ГПК/, така и от частния съдебен изпълнител /чл.80 ЗЧСИ/. Безспорно е, че с нормата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато не са заплатени дължимите се авансово такси и разноски по изпълнението. За да може да бъде приложена тази установена от законодателя хипотеза, е необходимо взискателят да е бил уведомен за вида и размера на определените и дължими се от него такси за отделните изпълнителни действия, което в дадения случай не е направено от страна на съдебния изпълнител, с оглед на което не се е осъществила кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на визираната разпоредба, обуславящи нейното приложение.

На следващо място настоящият състав намира да посочи, че основанието, на което длъжниците се позовават, за прекратяване на изпълнителното производство, а именно незаплащането от взискателя на дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, представлява предвидена в процесуалния закон правна възможност за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, която о б ач е не изключва възможността за продължаването на принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител може и да продължи изпълнението, въпреки че взискателят не е внесъл дължимите авансови такси и разноски, тъй като невнасянето им не опорочава изпълнителното действие, а съдебният изпълнител може да събере авансовите такси и разноски от длъжника съгласно чл.79, ал.2 от ГПК, когато той отговаря за тях, а ако длъжникът не отговаря за тези такси и разноски - да претендира плащането им от взискателя по реда на чл.410, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.3 от ЗЧСИ (в този смисъл са дадените задължителни разяснения в т.11 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС). Така изложените съображения водят до извод за неоснователност на наведените от жалбоподателите оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради наличието на предвиденото в чл.433, ал.1, т.6 от ГПК основание. Атакуваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.дело №20238630401573, обективиран в писмо изх.

№12533/12.02.2024г., е законосъобразен, постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона и при съобразяване с трайно установената съдебна практика.

Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№15885/21.02.2024г., подадена от Е. Н. Г., с ЕГН **********, С. Х. Г., с ЕГН ********** и Н. Е. Г., с ЕГН **********, длъжници по изп. дело №20238630401573 по описа на ЧСИ С.Х., с рег.

№863 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ да се прекрати производството по изп.дело №20238630401573, обективиран в писмо изх.№12533/12.02.2024г..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4