Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2040 от 04.06.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16753/2023
Вид
Решение № 2040
Подписан
04.06.2024
В сила
25.06.2024
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2040 гр. Варна, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20233110116753 по описа за 2023 година

Предявена е осъдителна искова претенция от С. А. Ш., ЕГН **********, адрес: град Варна, кв. „Ч. ............. срещу ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град С. район Л., бул. „Д.Б.“ № 87 с искане да се осъди ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ..... да заплати на С. А. Ш., ЕГН ********** сумата от 570 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 08.09.2021 г. до 12.12.2021 г. вкл., на основание чл. 429, ал.2, т.2 във връзка с ал.3 КЗ, върху сумата от 21 400 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП от 03.09.2021 г., определено в полза на С. А. Ш., ЕГН ********** с влязло в сила решение по гр.д. № .... г. по описа на Районен съд – град Варна

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 03.09.2021 г. управлявайки собственият си л.а. „С.П.“ по бул. „Осми Приморски полк“ до № 158 посока кв. Виница бил блъснат от управляващия л.а. „Шкода Фабия“, който предприел завиване в обратна посока и не го пропуснал. За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи и е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 1192. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован при ответника, със срок на действие 22.02.2021 г. до 21.02.2022 г. На 08.09.2021 г. уведомил застрахователя за настъпилото ПТП и е съставен опис щета с № ...... г. Поради отказ от изплащане на застрахователното обезщетение за претърпените имуществени вреди, завежда иск на 13.12.2021 г. и с решение по гр.д. № .... г. по описа на Районен съд – град Варна му е присъдено такова в размер на 21 400 лева ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.12.2021 г., на основание чл. 432 КЗ. За настъпилото ПТП е образувано и ДП, а в последствие виновният водач е признат за виновен с постановеното решение по ..... г. по 1 описа на Районен съд – град Варна. Твърди, че виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетението на забава за причинените имуществени и неимуществени вреди към увредения, което се покрива от застрахователя предвид функционалната му отговорност. Предвид уведомяването на застрахователя на 08.09.2021 г. това следва да се приеме като дата, от която е изпаднал в забава. Претендира обезщетение за забава по отношение на присъденото обезщетение в размер на 21 400 лева за периода от 08.09.2021 г. до 12.12.2021 г. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който заявява, че не се е развила в цялост рекламационното производство. Не оспорва, че има образувано гр.д., с което в полза на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 21 400 лева за претърпените имуществени вреди, както и наказателно производство във връзка с настъпилото ПТП, по което виновният водач е признат за виновен. Счита, че претендираното обезщетение не се дължи, тъй като след като е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие е изискал допълнителни документи, които не са били представени и поради това не се дължи лихва за забава за претендирания период. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски. Прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.

С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът приема от фактическа и правна страна следното по същество на предявената искова претенция:

Обявени за безспорни между страните са следните обстоятелства: че С. А. Ш. е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на 03.09.2021 г., на 08.09.2021 г., както и че по отношение на настъпилото ПТП на 03.09.2021 г. е постановено решение по ..... г. по описа на Районен съд – град Варна, с което виновният водач е признат за виновен. В подкрепа на обявени за безспорни факти, са приети и представените писмени доказателства – уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ от 08.09.2021 г. от страна на С. А. Ш. до ЗАД „Б.и.“ АД – град Варна; решение по ..... г. по описа на Районен съд – град Варна, от което е видно, че С. Панайотов Заимов е признат за виновен затова, че на 03.09.2021 г. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на С. А. Ш. средна телесна повреда.

Прието по делото като писмено доказателство е решение № 3288/01.11.2022 г. по описа на Районен съд – град Варна, от което е видно, че се осъжда ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ...... със седалище гр.С. район „Л.“, бул. „Д.Б.“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и К.Д.К., да заплати на С. А. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, кв. Чайка ............., съдебен адресат: гр.Варна, ул. „Н.Б. №5, ет.2, офис 1, чрез адвокат Й. А. от ВАК, сумата от 21 400 лв., представляваща действителната стойност на лек автомобил „С.П. 1.6 ХДИ“ с рег.№.... в резултат на реализирано на 03.09.2021г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия“, с peг. № В .... застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, като от настъпилото ПТП са 2 причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник преден ляв, колона предна лява, черно стъкло тонирано със сензор, преден капак, фар ляв, дневна светлина лява, лайстна хром около предна лява дневна светлина, облицовка предна броня с отвори халогени, основа предна броня, кора PVC над радиатори комплект, дифузьор пред радиатори ляв, маска предна декоративна PVC, PVC основа средна горна на предна броня, калник преден десен, въздушна възглавница предна лява, въздушна възглавница предна дясна, блок управление въздушна възглавница, арматурно табло, предпазен колан преден ляв, предпазен колан преден десен, пиропатрон преден ляв колан, пиропатрон преден десен колан, врата предна лява, панта преден капак лява, панта преден капак дясна, дневна светлина предна лява, лайстна хром около предна дясна дневна светлина, решетка предна броня средна, фар за мъгла предна дясна, буфер предна броня ляв, буфер предна броня десен, фар десен, решетка ляв халоген, решетка десен халоген, клаксон, ел.инсталация фарове за мъгла, ключалка преден капак, дифузьор интеркулер, лява облицовка на панта лява преден капак, PVC подкалник преден ляв, кора под двигател, кора под предна броня, основа панта преден капак лява, основа панта преден капак дясна, компютър скоростна кутия, стойка ECU скоростна кутия, основа фар ляв, основа предна броня лява метална, основа преден ляв калник, основа преден десен калник, основа фар десен, рамка радиатор лява, рамка радиатор дясна, тръба климатик, воден радиатор, въздуховод над радиатори и основа алуминиева лява рамка радиатори , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.

В настоящото производство е приобщено гр.д. № .... г. по описа на Районен съд – град Варна като от същото се установява, че постановеният краен съдебен акт е влязъл в сила на 19.11.2022 г., с оглед датите на връчване на съобщенията на всяка от страните – на 04.11.2022 на С. Ш. и на 02.11.2022 г. – на ЗАД „Б.и.“. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета, за който силата на пресъдено нещо важи, а именно материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението. Моментът, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, това е денят, когато е приключило съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.

Този момент следва от разпоредбите на чл. 235, ал. 3 и чл. 439, ал. 2 ГПК. С оглед влязлото в сила решение по гр.д. № .... г. по описа на Районен съд – град Варна, със сила на пресъдено нещо се ползват следните факти, че на 03.09.2021г. е реализирано ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия“, с peг. № В .... застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗД „Б.и.“ АД като в резултат на същото са настъпили имуществени вреди за С. А. Ш., ЕГН **********, изразяващи се в увреждане на лек автомобил „С.П. 1.6 ХДИ“ с рег.№.... като му е присъдена действителната стойност на същия в размер на 21 400 лева ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 13.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на 3 застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.

В този смисъл решение № 50073/20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г., 1-во т. о. на ВКС, решение № 50010 от 05.04.2024 г. по т. д. № 1920/2022 г. на 2 т.о. на ВКС, Решение № 50135 от 11.11.2022 г. по т. д. № 2026/2021 г. на 1 т.о. на ВКС и др. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. По делото се установява, че С. А. Ш. е подал уведомление до застрахователя на 08.09.2021 г., който факт е обявен за безспорен между страните. Следователно лихва за забава върху сумата от 21 400 лева, представляваща действителната стойност на л.а. на Ш., е дължима от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на ПТП – 08.09.2021 г. до датата на предявяване на исковата претенция, въз основа на която е образувано гр.д. № .... г. по описа на Районен съд – град Варна – 12.12.2021 г. Неоснователни са възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че лихвата за забава се дължи от предявяване на исковата претенция по гр.д. № .... г. по описа на Районен съд – град Варна, доколкото не са представени изискани от увреденото лице документи и приложени намира нормата на чл. 497 КЗ. Съдът намира, че в настоящия случай се търси обезщетение за забава, считано от уведомяването на застрахователя, т.е. законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди се претендира за забавата на деликвента по чл. 429, ал. 3 КЗ, а не за собствената забава на застрахователя по чл. 497 от КЗ. Отговорността на застрахователя е договорна, като при действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ отговорността за забавата на деликвента е ограничена. Това задължение, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е найранна. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от застрахователя и обявени за безспорни между страните, за уведомяването му от ищеца на 08.09.2021 г., поради което законната лихва следва да бъде присъдена от този момент. Ответникът не възразява исканото обезщетение за забава да надвишава лимита на застрахователната сума.

С оглед гореизложеното за периода от 08.09.2021 г. до 12.12.2021 г. върху приетия за дължим размер от 21 400 лева, с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № .... г. по описа на Районен съд – град Варна, се дължи обезщетение за забава в размер на 570,67 лева, изчислен от съда, съгласно чл. 162 ГПК, посредством електронен калкулатор. Ищецът претендира сумата от 570 лева, поради което искът следва да се уважи в заявения от С. Ш. чрез процесуалния му представител размер, доколкото произнасяне извън предмета на заявеното е недопустимо.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира сумата от 50 лева – представляща заплатена държавна такса, сумата от 480 лева – представляваща дължимо адвокатско възнаграждение с включено ДДС, доколкото процесуалният 4 представител на ищеца е регистриран по ДДС, за което представя надлежни доказателства.