Решение № 247 от 08.10.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Сливен, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М. М.

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно гражданско дело № 20252200500299 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл. 25 от ГПК „Бързо производство“.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 95/20.05.2025 г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр. дело № 1055/2024 г., с което :

1/ е признато уволнението на П. Г. И. за незаконно и е отменено;

2/ П. Г. И. е възстановена на заеманата преди това работа „секретар“ в НЧ „Достоевски-1928“ село ПГ;

3/ е осъдено НЧ „Достоевски-1928“ село ПГ да заплати на П. Г. И. обезщетение за оставане без работа, вследствие на уволнението, в размер на 5 598, 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.09.2024 г. до окончателното й изплащане;

4/ е допусната поправка на вписаното в трудовата книжка на ищцата П. Г. И. основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и се нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно на първо място поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд е осъществил проверка за законосъобразност на оспореното уволнение като е излязъл извън рамките на фактическите и правни основания, посочени от ищцата с предявяването на исковата молба.

Развити се подробни доводи в тази насока. На следващо място сочи, че обжалваното решение се явява неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В обжалваното решение, за да обоснове своя извод за недобросъвестност от страна на работодателя, РС неправилно се е позовал на наличието на последователен, целенасочен и системен тормоз от страна на работодателя с цел ищцата да бъде принудена сама да поиска 1 прекратяване на трудовото си правоотношение. По делото не са били събрани доказателства в подкрепа на този извод на съда. Също така посочва, че в исковата молба няма изложени доводи за недобросъвестност на работодателя по отношение въведеното ново изискване за средно икономическо образование за заемане на длъжността „секретар" в читалището, нито пък има посочени конкретни факти и обстоятелства, които да доказват това. Следващ довод в подкрепа на твърдението за неправилност, се отнася до частта, досежно уважения иск по чл. 225, ал. 1 КТ. Счита предявеният иск, че не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същият е оценяем, а съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК ищецът е следвало да посочи цената на иска, а в тази връзка и претендирания период от време, за който се търси обезщетение. В исковата молба това не е сторено, въпреки направените възражения в тази посока. При това положение РС се е произнесъл по нередовен иск, в който липсва цена и период от време, за който се претендира обезщетение за оставане без работа. Освен това, в решението си по този иск съдът неправилно е определил размера на претендираното обезщетение, дори и да се приеме, че искът е редовен и отговаря на изискванията на закона. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Претендират се разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищецът в първоинстанционното производство П. Г. И..

В с.з. въззивника НЧ „Достоевски-1928“ село ПГ моли за отмяна на постановеното от районния съд решение. Подчертава, че от страна на П. Г. И. не са изложени конкретни факти и обстоятелства, касаещи работодателска недобросъвестност. Сочи, че по-високите изисквания за образование изобщо не са обсъждани в контекста на тази твърдяна недобросъвестност, като са изтъквани доводи за натиск с цел принудително напускане, което е по-скоро престъпление по служба, а не злоупотреба с право. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият П. Г. И., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от процесуалния представител на П. Г. И., в която моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжен съд-Сливен, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването чрез постановилия атакувания акт съд.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо с изключение на частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ. В тази част обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, поради липса на правен интерес от търсената с него защита.

Съображенията за това са следните:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е самостоятелен и е за невярно, неточно вписано в трудовата книжка основание – правна норма, за прекратяване на трудовото правоотношение.

Правен интерес от предявяване на такъв иск работникът/служителят има единствено ако между страните по ТПО няма спор дали е прекратено и дали е законно уволнението, а 2 ищецът счита, че основанието за прекратяване е неправилно или неточно вписано. Такива са случаите например: 1) когато твърди грешка на работодателя при вписване на основанието за прекратяване; 2) когато твърди конкуренция на права - че дисциплинарното уволнение не е прекратило трудовото правоотношение, защото то вече е било прекратено преди връчване на заповедта за налагането му /по взаимно съгласие или едностранно от работника на основание чл. 327, т. 2 КТ/. При разглеждането на този иск съдът изследва въпроса кое изявление първо /а не законосъобразно/ е прекратило трудовото правоотношение. Съдът изследва годността на всяко от конкуриращите се основания да прекрати трудовото правоотношение, а не законното му упражняване.

В хипотезата на предявен от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено на посоченото в уволнителната заповед основание, недопустим, поради липсата на правен интерес, се явява предявен при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.

Една от правните последици на уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е тази, установена с чл. 346 от КТ- вписване на отмяната на незаконното уволнение. Ето защо, в случай на предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, липсва правен интерес от предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ в условията на кумулативно съединяване. В този смисъл е и константната съдебна практика- постановените по реда на чл. 290 от ГПК- Решение № 193 от 16.07.2014 г. по гр. дело № 5948/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 31 от 19.03.2019 г. по гр. дело № 2008/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и др. Предвид изложеното по-горе, искът по т.4 не се кумулира с останалите искове по чл. 344, ал.1 КТ, като може единствено да бъде евентуален на този по т.1.

По настоящото производство първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на ищцата на предишната работа, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставането без работа. Поискано е от съда и поправка в трудовата книжка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, но това искане е недопустимо поради липсата на правен интерес, предвид вече посоченото. В случая не е налице липса на спор по отношение законосъобразността на уволнението, напротив, именно това стои в основата на депозираната искова молба, като се иска и възстановяване на предишната работа. В исковата молба не се твърди грешка в изписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение или че то вече е било прекратено преди оспорената от ищцата заповед на работодателя. Ищцата не сочи друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което да бъде вписано в трудовата й книжка, различно от оспореното.

Предвид изложеното, за последната липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ, като решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството - прекратено.

От страна на въззивника е наведено възражение за нередовност на исковата молба, доколкото първоинстанционният съд не е дал указания за конкретизиране на размера и на периода на исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ. Съдът намира възражението за неоснователно. В петитума на исковата молба е посочено, че месечното брутно трудово възнаграждение е 933 лв., като се търси обезщетение за шест месеца оставане без работа. Това е иск, с който може да се претендира обезщетение за целия период още преди да е настъпил, и липсата на посочване на период с начален и краен срок не води до нередовност на исковата молба. По отношение на размера, след като е посочено брутното трудово възнаграждение за един месец, липсата на калкулация на сумата за шест месеца не е нередовност на исковата молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в останалата му допустима част, в рамките, поставени от въззивната жалба, окръжният съд, след преценка на събраните пред районния съд 3 доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и не са събирани доказателства.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:

За да признае уволнението на въззиваемата за незаконно и да го отмени, районният съд е приел, че между страните е безспорно наличието на трудово правоотношение, като П.

Г. И. е изпълнявала длъжността „Секретар“, назначена с Трудов договор № 4/31.01.2024г., на пълно работно време от 8 часа и месечно възнаграждение от 933 лв. За заемане на длъжността се изисквало минимум средно образование. Със Заповед № 2/29.07.2024 г. на НЧ „ДОСТОЕВСКИ - 1928г.“ с. ПГ, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 30.07.2024 г. Причината за прекратяването е нова длъжностна характеристика за заемането на длъжността, като за образование се изисквало вече минимум средно специално икономическо, каквото П. И. няма. Според районния съд при хронологично подреждане на фактите и обстоятелствата, установени безспорно по делото, се очертава едно тенденциозно отношение на ответника и злоупотреба с работодателска власт, без да са били налице реални основания за прекратяване на трудовите му взаимоотношения с ищцата.

Според съдебната практика, изразена в постановените от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 730 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010 г., III ГО; Решение № 350/17.01.2013 г. по гр. д. № 75/2012 г., III ГО; Решение № 137 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5734/2015 г., III ГО; Решение № 243 от 16.07.2012 г. по гр. д. № 745/2011 г., IV ГО; Решение № 148 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 515/2012 г., IV ГО, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание.