Решение № 5030 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5030 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100511469 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20072228/19.03.2021 г. СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 21219/2020 г. е приел за установено в отношенията между страните „Топлофикация София“ ЕАД, че Д. Н. М. дължи на ишеца на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумите от 2 196,97 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. със законната лихва от 19.12.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 372,82 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 29.11.2019 г., сумата от 22,26 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г. със законната лихва от 19.12.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,58 лв. за периода от 31.12.2016 г. до 29.11.2019 г.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

С решение № 20019401/08.03.2022 г. СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20072228/19.03.2021 г. по гр.д.№ 1

21219/2020 г., СРС, 120 с-в, като в диспозитива на решението на стр.3, втори абзац след израза: „ представлявано от А.А.“ да се чете: „сумата от 101,93 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 601,93 лв. за разноски в исковото производство“ на основание чл.247, ал.1 ГПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Д. Н. М. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Излага доводи, че първоинстанционният съд е приел, че обстоятелствата, че в имота не е ползвана топлинна енергия, нито топла вода, че няма отоплителни уреди, са ирелевантни поради обстоятелството, че абонатът не е осигурил достъп до жилището.Поддържа, че между нея и ищцовото дружество не е съществувало облигационно правоотношение през процесния период.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Моли съда да потвърди решението.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 19.12.2019 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Н. М. за сумата от 2 196,97 лв.-стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. до имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. ****, отразена в общи фактури № 0106707347/31.07.2019 г.,

№

0096906611/31.07.2018 г. и

№

0082138410/31.07.2017 г. със законната лихва от 19.12.2019 г. до изплащане на вземането, 372,82 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 29.11.2019 г., 22,26 лв.- суми за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. със законната лихва от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,58 лв.-лихва за периода от 31.12.2016 г. до 29.11.2019 г.С разпореждане по ч.гр.д.№ 74205/2019 г. по описа на СРС, 120 с-в, получено на 22.05.2020 г. му е 2 указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Твърди, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София в сила от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45дневен срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството, като не се начислява лихва върху прогнозните стойности, а върху задълженията по изготвените изравнителни сметки след изтичане на 45 дни от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.Ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи следните суми: 2 196,97 лв.-стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. до имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. ****, отразена в общи фактури № 0106707347/31.07.2019 г., № 0096906611/31.07.2018 г. и № 0082138410/31.07.2017 г. със законната лихва от 19.12.2019 г. до изплащане на вземането, 372,82 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 29.11.2019 г., 22,26 лв.- суми за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. със законната лихва от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,58 лв.-лихва за периода от 31.12.2016 г. до 29.11.2019 г.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете с възражение, че не е в облигационно отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия.Твърди, че ОУ в сила от 2016 г. са публикувани във в.

3

„Марица“, без да е посочен брой и дата, а и този вестник не е ежедневник.Не е посочено и в кой местен всекидневник са публикувани ОУ, пориди което те не се влезли в сила.Заявява, че жилището е необитаемо и не е имало радиатори и измервателни уреди.

Със заявление вх.№ 3093498/19.12.2019 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Н. М. за процесните суми.На 03.01.2020 г. СРС, 120 с-в, по ч.гр.д.№ 74205/2019 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 22.05.2020 г.Исковата молба е подадена на 01.06.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 14.10.2015 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, ул. **** е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД.В списъка с етажни собственици срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на ответницата.

Видно от нотариален акт № 6 по н.д.№ 537/2014 г. Д. Н. М. е призната за собственик на ап.№ 26 в гр.София, ул. **** жилищен на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК.

Със заявление-декларация от 16.10.2015 г. ответницата е поискала от ищцовото дружество откриване на партида за процесния имот.

Представени са и съобщения към фактури от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г., извлечение от сметки по месеци за процесния период, както и документи за дялово разпределение за исковия период и протоколи за неосигурен достъп за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г., 01.05.2017 г.30.04.2018 г. и 01.05.2018 г.-30.04.2019 г., както и документ за главен отчет за периода 01.05.2018 г.-30.04.2019 г., подписан от ответницата за клиент с направено отбелязване, че в жилището не се живее и е на бетонна плоча.

От заключението на приетата по делото техническа експертиза на в.л.

Б.В.-Т. е установено, че процесният имот е в нова топлофицирана сграда, същият е незавършен на замазка и не се обитава.В имота не са монтирани отоплителни тела, има изградена хоризонтална инсталация, монтиран топломер в разпределителна кутия с показание 0.В имота не се ползва топла вода, показанието на водомера за топла вода е 0 куб.м.Технологичните разходи от АС са за сметка на топлопреносното предприятие.ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет 4 на топломерите и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС.За процесния период ФДР е отчитала уредите в имота само през 2019 г.За периода 2016-2018 г. ответницата не е осигурила достъп на ФДР за проверка и отчет в имота.За този период е изчислен служебен разход съгласно чл.61, т.7.3.2 и т.7.3.1 от Наредба за топлоснабдяването /НТ/.ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.Отчитането на топлинната енергия и разпределението й в сградата-ЕС е извършвано съгласно действащата нормативна.Стойността на потребената топлинна енергия за процесния период възлиза на 2 198,76 лв. след съобразяване на изравнителните сметки.Общият топломер в АС е преминал периодични проверки през 2014 г., 2016 г. и 2018 г. със заключение за съответствие с одобрения тип.

От заключението на приетата ССчЕ на в.л. А.Т. е установено, че няма данни за плащане на процесните суми.Лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г.-29.11.2019 г. е 372,82 лв., таксата за дялово разпределение е 22,26 лв., а мораторната лихва-4,58 лв.

Въззивният съд е обявил за служебно известни факти на основание чл.155 ГПК, че Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., са публикувани във вестниците „24 часа“ и „19 минути“ на 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е собственик на процесния имот, който се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост и че същата не е предоставила достъп до имота за отчет на уредите, поради което е начисляван служебен разход на топлинна енергия за 5 отопление и подгряване на топла вода, поради което същата дължи процесните суми.Съдът е приел, че е ирелевантно дали в имота се потребява топлинна енергия или не, защото задължението се формира на база служебно начисляване на топлинна енергия съгласно Наредбата за топлоснабдяването.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.По делото липсват доказателствата ответникът да е възразил срещу ОУ в предвидения срок.