Решение № 2164 от 25.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2164 гр. Бургас, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Н. ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20262120102915 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по молба на О. Г. Ч., род. на 1*** г. в гр. *** ЛНЧ *********, адрес: гр. *** за налагане на мерки за защита поради осъществени от страна на Д. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. *** актове на домашно насилие на 06.06.2026 г. и 24.07.2026 г.

В молбата се твърди, че страните са съпрузи от 6 години. На 06.06.2026 г. около 10:20 ч. Молителката била в семейния имот на адрес: гр.

***. Ответникът пристигнал и започнал да я обижда с думите „курва“, „боклук“, „ще позвъня на миграцията да те депортират в ***, *** боклук“ и др. Ч. позвънила на тел. 112 и полицаите предупредили ответника.

На 24.07.2026 г. около 9 ч. молителката отишла отново в имота, за да нахрани животните и да си изнесе багажа по желание на К.. Докато си събирала багажа, ответникът дошъл със своята кола и отново започнал да обижда молителката. Тя го помолила да й помогне с багажа и да го пренесе със семейния бус, за да се изнесе по-бързо, но той отказал и се държал агресивно. Хванал я за косата и й извил ръката, а молителката го отблъснала, избягала навън и позвънила на тел. 112.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

1

Ответникът Д. К. е оспорил молбата с твърдението, че изложеното в нея не отговаря на истината. Твърди, че не е осъществено никакво домашно насилие от него – нито физическо, нито психическо, а обратното – той е пострадал, за което е образувано по негова молба гр. д. № 2107/2026 г. на БРС.

Моли съда да остави без уважение молбата за защита като неоснователна. Претендира направените по делото съдебни разноски.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН и е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от пострадало лице по смисъла на чл. 3, т. 1 ЗЗДН, поради което съдът намира производството за допустимо.

По делото е безспорно, че страните са живеели във фактическо съпружеско съжителство.

По делото е разпитан в качеството на свидетел И. Б., който е посочил, че е приятел с Д. от 1984 г. Двамата са отишли във вилата на 06.06.2026 г. около 10:00-10:30 часа , защото К. имал работа. О ще с отварянето на вратата към двора се чули нечовешки викове, крясъци. Той влязъл в двора, а свидетелят вървял до него. Съпругата му го посрещнала на дворната врата и започнало неистово викане на българо-руски. Двамата мъже започнали да работят по лозите, а жената вървяла след К. и постоянно мърморела. Не е имало физически разправии. Той два пъти й каза л да го остави да си върши работа. После тя извадила телефон, обадила се на полицията и те до шли. След това двамата мъже си тръгнали от къщата.

Свидетелят А. Р. е посочила, че познава О. и Д. от 5 години, когато Ч. е пристигнала в България от *** и се нуждаела от помощта на Р.. На 24.07.2026 г. Ч. се обадила по телефона на Р., плачейки. Помолила я да се видят, като се срещнали на автобусна спирка в Меден рудник към 10 - 10:30 часа. Ч. била много изнервена, рошава, гневна. Разказала, че вече е решила и искала да се изнесе, за да се разделят с К., затова му се обадила да й помогне за изнасянето на багажа. Когато т о й дошъл, започнал с оскърбителни и обидни думи към нея. Казал й да се маха, нейните любовници да идват и няма да й помага. Станала кавга, след което дошла полиция.

Приети по делото са преписка № ***/2026 година по описа на IV РУ - Бургас относно възникнал инцидент на 06.06.2026 г . във вилна зона *** между О. Ч. и Д. К., както и преписка № ***/2026 година по описа на IV РУ Бургас относно възникнал инцидент на 24.07.2026 г. във вилна зона *** 2 между О. Ч. и Д. К..

Представена е медицинска документация, съставена на 24.07.2026 г., касаеща Д. К., за наранявания в областта на бузата и шията, възможно причинени от човешки нокти, с давност на нараняванията няколко часа.

При така установената фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства съдът намира депозирана молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН за неоснователна.

Установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка не представлява акт на домашно насилие по смисъла на закона. От доказателствата не се установи, че на посочената от молителя дата спрямо него е извършено насилие по смисъла на чл. 2 ЗДДН, от което за Ч. да е възникнала опасност за психическото или физическото й здраве. За квалифирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

В конкретния случай съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна налага извод за неустановеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита, въпреки че с определението на съда по чл. 146 ГПК е указана доказателствената тежест в процеса, като изрично е посочено, че пострадалата следва да докаже твърденията си за осъществени от извършителя на посочената в молбата й дата действия. Разпитаният от настоящия съд свидетел Б. е присъствал на срещата между страните във вилата на 06.06.2026 г., възприел е пряко и непосредствено случилото се. Показанията на свидетеля следва да се кредитират изцяло, тъй като той е бил пряк очевидец на срещата и лично е възприел репликите, които са си разменили Ч. и К.. Показанията му са безпротиворечиви и последователни и не се разколебават от други събрани в хода на производството доказателства. Той е категоричен, че К. не е обиждал и не е удрял Ч., въпреки че тя го е провокирала, вървейки след него и викайки му.

По отношение на описаното в молбата за 24.07.2026 г. също не са събрани категорични доказателства, установяващи случилото се по описания от Ч. начин. Дори напротив – налице са противоречия между описаното в молбата и събраните доказателства. Показанията на свидетелката Р., че след инцидента Ч. е била притеснена и плачела, в тази си част нямат никаква тежест, тъй като свидетелката не е сигурна дали именно К. е причинил стрес 3 на молителката и изразява само предположения, както и възпроизвежда разказаното й от Ч., но не е била непосредствен свидетел на конфликта между двамата. От анализа на така събраните доказателства може да се направи заключение, че спрямо молителя не е осъществен акт на домашно насилие в смисъла, който влага законът в съдържанието на понятието, тъй като размяната на думи и реплики, които нямат обидно или заплашително съдържание, не представлява акт на насилие, защитим по настоящия процесуален ред.

Изложените в декларацията обстоятелства не се установяват от събраните по делото доказателства. Данните по делото действително сочат наличието на влошени отношения между страните, но по мнение на съда в центъра на тези влошени отношения са конфликтите им относно недвижим имот и автомобил, за които Ч. има претенции. Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие, като в това производство съдът не следва да разрешава вещни спорове.

Налице са съмнения в изложените в молбата факти и обстоятелства.

Следва да се има предвид, че с мерките по ЗЗДН се посяга върху конституционно гарантирани права на личността като правото на свободно придвижване. Това налага преди издаването на ограничителна заповед с такива мерки актовете на домашно насилие да са безспорно доказани. По делото липсват доказателства, установяващи по последователен и категоричен начин твърдяният акт на домашно насилие, упражнен спрямо молителката от страна на ответника по момент, място и начин на извършването им. Събраните за целта доказателства (декларация, свидетелски показания, преписки, веществено доказателство) установяват по хаотичен и противоречив начин конфликтни отношения между молителя и ответника, породени от финансов спор между тях, но те по същество не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани самоцелно, а ограничаване правата на ответника би било оправдано само при наличие на категорични и безспорни данни за сериозна опасност за живота и здравето на молителя, какъвто не е настоящият случай.

Предвид изложените по същество съображения, решаващият състав не може да обоснове положително произнасяне по искането. Ето защо приема, че е сезиран с неоснователна молба, която подлежи на отхвърляне.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 12,78 евро.

С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане по чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 800 евро 4 за направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Останалите разноски, претендирани от ответника – за издаване на съдебномедицинско удостоверение и за дигитални услуги, не следва да се присъждат, доколкото извършването им не може да се вмени във вина на ищеца.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на О. Г. Ч., род. на *** г . в гр. *** ЛНЧ *********, адрес: гр. *** з а издаване на заповед за защита от актове на домашно насилие на 06.06.2026 г. и 24.07.2026 г. от страна на Д. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. ***.

ОСЪЖДА О. Г. Ч., род. на *** г. в гр. *** ЛНЧ *********, адрес: гр.

*** да заплати на Д. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ап. 25 сумата от 800 евро (осемстотин евро), представляваща направените по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА О. Г. Ч., род. на *** г. в гр. *** ЛНЧ *********, адрес: гр.

*** на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. Бургас сумата от 12,78 евро (дванадесет евро и 78 цента), представляваща дължима за производството държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от датата на обявяването му – 25.09.2026 г.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5