Решение № 83 от 14.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900226 по описа за 2024 година

Л. М. Г. с ЕГН ********** и Л. М. Г. с ЕГН **********, и двете от с. Р. п., Софийска област, ул. „Житен клас“ № 14, са предявили срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –

- за заплащане на обезщетения в размер на по 61 355.03 евро с равностойност 120 000 лева на всяка от ищците за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на техния баща М.Г.Л. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 29.09.2019 год. около 20.50 часа в с. Р. п., Софийска област, в зоната на кръстовището между ул. „В.“ и ул. „Житен клас“, по вина на Г.М.Л. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с ДК № CO 2787 СС, със застрахователна полица BG/22/118002829812 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 30.09.2018 год. до 29.09.2019 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.07.2024 год. до окончателното им заплащане и

- за заплащане на обезщетение в размер на 917.77 евро с равностойност 1 795 лева на ищцата Л. М. Г. за причинени й имуществени вреди – направени разходи за погребение и заплатено гробно място на баща й М.Г.Л., починал при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2024 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се твърди, че на 29.09.2019 год. около 20.50 часа в с. Р. п., Софийска област, в зоната на кръстовището между ул. „В.“ и ул. „Житен клас“, Г.М.Л. при управление 1 на лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с ДК № CO 2787 СС, в тъмната част на денонощието, с посока на движение по ул. „В.“ към гара В., поради движение с превишена и несъобразена с условията на видимост скорост, предприема маневра изпреварване на движещ се пред него лек автомобил, навлиза в насрещната за него пътна лента и реализира ПТП с движещия се по ул. „Житен клас“ в посока към кръстовището с ул. „В.“ велосипедист М.Г.Л.. В резултат на ПТП велосипедистът Лазаров, баща на ищците, почива.

Сочи се, че във връзка с горното ПТП е образувано досъдебно производство № 85/2019 год. по описа на ОДМВР София, повдигнато обвинение с обвинителен акт и образувано НОХД в Софийски окръжен съд, неприключило с влязла в сила присъда до момента на предявяване на исковете. Повдигнатото обвинение на водача Г.М.Л. е за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК и нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно – движение с превишена скорост в рамките на населено място. Твърди се, че в хода на наказателното производство не е изследвано цялостното поведение на подсъдимия, вкл. движението му с несъобразена скорост с условията на видимост на къси светлини – нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, предприетата маневра изпреварване непосредствено преди кръстовище, без подсъдимият да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и без да се убеди, че разстоянието и видимостта са достатъчни, за да извърши безопасно маневрата с определената от него скорост – нарушение на чл. 41 и сл. ЗДвП.

Сочи се, че настъпилото ПТП и трагичният му завършек са оказали силно негативно влияние върху ищците. Смъртта на баща им е била тежък удар и голям шок за тях, като не могат да се отърсят от сполетялата ги трагедия. Покойният приживе е бил любящ баща и пример за подражание, изключително енергичен и всеотдаен. Нелепата загуба на родител по такъв жесток начин е оставила неизлечим отпечатък върху съзнанието на ищците, отношенията на любов, доверие и разбирателство, изграждани в продължение на години между тях и баща им са били прекъснати по най-жесток начин. Смъртта на М.Л. е предизвикала интензивен стрес и тъга у ищците.

Твърди се, че освен претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на баща им, ищцата Л. Г. търпи и имуществени вреди с оглед направените разходи за погребение и заплатено гробно място на обща стойност 1 795лева.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с ДК № CO 2787 СС, управляван при ПТП от деликвента Г.М.Л., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица

BG/22/118002829812, валидна от 30.09.2018 год. до 23.59 часа на 29.09.2019 год., т.е. към датата и часа на ПТП – 20.50 часа на 29.09.2019 год.

Твърди се, че ищците депозирали обща писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „ЗК Л.И.” АД – вх. № 6685/08.07.2024 год., по която е била образувана преписка по щета № 0000-1000-01-24-7519/08.07.2024 год. и по която застрахователят с писмо изх. № 6117/12.07.2024 год. е отказал изплащане на застрахователни обезщетения.

2

С исковата молба е направено искане за спиране на съдебното производство по настоящото дело на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до окончателното приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт.

При служебно извършена проверка за наличието на сочените основания по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът констатира, че по отношение на Г.М.Л., водачът на лекия автомобил, участник в ПТП, при което е била причинена смъртта на бащата на ищците, е било образувано НОХД № 26/2023 год., по което е била постановена присъда от 30.01.2024 год., невлязла в сила към 09.10.2024 год. С оглед на горното и на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК с определение от 09.10.2024 год. съдът е спрял производството по т.д. № 226/2024 год. на СОС до приключването на производството по НОХД № 26/2023 год. на СОС с влязла в сила присъда.

С молба от 27.03.2025 год. пълномощникът на ищците е представил заверен препис от влязлата в сила на 05.03.2025 год. присъда № 2/30.01.2024 год. на СОС, постановена по НОХД № 26/2023 год. на СОС. Видно от същата, подсъдимият Г.М.Л. на осн. чл.304 от НПК е бил признат за невинен в това, че на 29.09.2019 год. в с. Р. п., Софийска област, в зоната на кръстовището между ул. „В.“ и ул. „Житен клас“, в посока на движение по ул. „В.“ от центъра на с. Р. п. в посока гара В. – юг, при управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо“ модел „208“, с ДК № CO 3787 СС, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, за категория В – 50 км/ч в населено място“, като се е движил със скорост от 73 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Г.Л., поради което подсъдимият е бил оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в” във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК.

С оглед на влизането в сила на присъдата на наказателния съд и на осн. чл.230, ал.1 от ГПК съдът е възобновил производството по т.д. № 226/2024 год. на СОС и е разпоредил връчване на преписи от исковата молба и приложенията към същата на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за описания в същата механизъм на настъпване на ПТП, както и причинно-следствената връзка между поведението на застрахования при ответника водач и възникналите вреди.

Оспорва се твърдението за вина на водача на лекия автомобил „Пежо 208“ с ДК № СО 2787 СС Г.М.Л. за настъпване на ПТП. Сочи се, че е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския, разглеждащ гражданските последици от деянието – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

3

Твърди се, че вина за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат има починалият М.Г.Л., който като велосипедист в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП с поведението си е създал опасности и пречки за движението и сам е поставил в опасност живота си. Твърди се, че същият :

- в нарушение на чл.5, ал.3 от ЗДвП е управлявал пътното превозно средство под въздействие на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта от 2.80 промила;

- в нарушение на чл.15, ал.5 от ЗДвП когато няма специално предназначена пътна лента или алея, като водач на велосипед не е използвал за движение разположения отдясно по посоката на движението му пътен банкет;

- в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал;

- в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на пътното превозно средство не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не е намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението;

- в нарушение на чл.47 от ЗДвП като водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, не се е движил с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство;

- в нарушение на чл.50 от ЗДвП не е пропуснал пътно превозно средство, което се движи по пътя с предимство;

- в нарушение на чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП велосипедът не е имал изправни устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, устройство за излъчване на червена светлина отзад, бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата;

- в нарушение на чл.80, т.1 и т.2 от ЗДвП като водач на велосипед не е използвал светлоотразителна жилетка при управлението му през тъмната част на денонощието и при намалена видимост, както и не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на МПС, се прави възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който с действията и бездействията си е нарушил изброените горе законови разпоредби.

С отговора се оспорва твърдението по и.м., че в резултат на процесното ПТП за ищците са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и твърдението за тяхната продължителност и интензитет; оспорва се и твърдението за причинени на ищцата Л. М. Г. имуществени вреди.

4

С отговора се сочи, че исковите претенции са прекомерни и не отговарят на икономическата конюнктура и вредата – сумите, които се претендират като обезщетение за неимуществени вреди, са прекомерно завишени, като не отговорят на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Предвид оспорването на главните претенции се оспорват и претенциите за присъждане на лихва, както и началния момент, от който се претендират.

С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищците застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с ДК № CO 2787 СС, със застрахователна полица BG/22/118002829812, сключена с ответника, валидна от 30.09.2018 год. до 29.09.2019 год.

Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищците с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същите са подали обща допълнителна искова молба, с която са пояснили и допълнили първоначалната. С ДИМ се твърди, че в хода на наказателното производство по категоричен начин е установено, че Г.М.Л. се е движил със скорост от 75-76 км/ч, но се сочи, че повдигнатото на подсъдимия обвинение е било неправилно, доколкото касае нарушение на правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а се доказва, че е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Установено е, че при избраната от водача скорост същият не е имал техническа възможност да избегне удара в момента, в който велосипедистът е навлязъл в осветената зона на фаровете му, както и че ако подсъдимият е управлявал с разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч и реакция в момента на навлизане на велосипедиста в осветения участък, то удар е нямало да настъпи. Установено е, че техническа причина за настъпване на процесния инцидент съставлява както поведението на велосипедиста, така и на водача на лекия автомобил, който е управлявал автомобила със скорост, която е превишена и не е съобразена с условията на видимост с оглед осветената зона на фаровете му. Доколкото от приетите факти следва, че е нарушен чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не чл.21 от ЗДвП, различието при преценка съставомерността на деянието не предполага оправдаване на подсъдимия, тъй като подсъдимият е виновен за извършеното транспортно престъпление.