Решение № 299 от 27.11.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Частно наказателно дело 981/2025
- Вид
- Решение № 299
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА
РЕШЕНИЕ
№ 299 гр. ХАСКОВО, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря Р. ЗЛ. Т. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600200981 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството е образувано по постъпило в Окръжен съд – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от несъдебен орган - Gemeente на Кралство Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена С. Е. Т. , дата на раждане *** г., и адрес ***, *** ***, ***. Посоченият размер на санкцията е 120 евро.
Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са С. Е. А., нейния ЕГН е **********, а адресът й – гр.***,ул.“***“ №***.
В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .
Засегнатото лице,редовно призовано, не се явява и не взема становище по искането.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 1
2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на несъдебен орган - Gemeente на Кралство Нидерландия , на засегнатия С. Е.
Т. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 120 евро. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 24.04.2024 г. и е влязло в сила на 05.06.2024 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, за това, че на 11.04.2024 г., в 06:24 ч., в гр. ,Хага като водач на МПС не е спазила знак С12/20 -забранено влизането за всички моторни превозни средства
– нарушение на член 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно закона на Република България – Закон за движение по пътищата. На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 05.06.2024 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведено производство в тази насока не са отразени. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава. Заявено е, че плащания 2 по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.
С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение..
На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.
Ето защо решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност на 120 евро възлиза на 234.70 лв. Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА влязлото в сила на 05.06.2024 г. Решение от 24.04.2024 г. на несъдебен орган - Gemeente на Кралство Нидерландия, с което на С. Е.
Т./А./,
ЕГН - **********, адрес – гр.***, ул.“***“ №***, е наложена финансова санкция: глоба в размер на 120 евро с левова равностойност по курса на Българската народна банка от 234.70 лева за нарушение на член 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата
Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по 3 приходите за изпълнение.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 299 гр. ХАСКОВО, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря Р. ЗЛ. Т. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600200981 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството е образувано по постъпило в Окръжен съд – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от несъдебен орган - Gemeente на Кралство Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена С. Е. Т. , дата на раждане *** г., и адрес ***, *** ***, ***. Посоченият размер на санкцията е 120 евро.
Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са С. Е. А., нейния ЕГН е **********, а адресът й – гр.***,ул.“***“ №***.
В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .
Засегнатото лице,редовно призовано, не се явява и не взема становище по искането.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 1
2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на несъдебен орган - Gemeente на Кралство Нидерландия , на засегнатия С. Е.
Т. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 120 евро. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 24.04.2024 г. и е влязло в сила на 05.06.2024 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, за това, че на 11.04.2024 г., в 06:24 ч., в гр. ,Хага като водач на МПС не е спазила знак С12/20 -забранено влизането за всички моторни превозни средства
– нарушение на член 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно закона на Република България – Закон за движение по пътищата. На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 05.06.2024 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведено производство в тази насока не са отразени. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава. Заявено е, че плащания 2 по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.
С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение..
На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.