Решение № 216 от 19.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Карлово, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101470 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.149 СК и чл.127а, ал.2 СК, предявени от Ш. С. Б., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. ***, чрез адв. Е. П. против С. Е. Б., ЕГН:

**********, постоянен адрес: ***.

Ищцата твърди, че тя и ответникът били родители на малолетния им син Е. С. Б., ЕГН: **********. Двамата с ответника живели във В, където се родила и дъщеря им, видно от представеното удостоверение за раждане. Още докато били там, ответникът имал проблем с употребата на наркотици и зависимостта си от тях. Всички пари, които двамата изкарвали, отивали за наркотици. Положението станало особено тежко след като се родила дъщеря им и разходите за издръжка се увеличили. Поради тази причина тя, ответникът и дъщеря им се завърнали в България през есента на 2022 г. Установили се в дома на нейната майка в с. ***

Твърди, че след прибирането им в България нещата не се подобрили.

Още в първите дни ответникът нападнал майка й с нож в състояние на наркотичен глад. Наложило се да бъде извикана полиция и той да бъде отстранен от жилището. При този случай ответникът напуснал нея и дъщеря 1 им и оттогава до настоящия момент не поддържали никаква връзка с него.

Оттогава и до настоящия момент ответникът не само че не виждал детето си, но и никога не се интересувал от Е. – от нейното развитие, от нуждите й, от това какво се случва с детето, къде се намира и кой и с какви средства я отглежда. Не на последно място – никога не проявил какъвто и да било интерес към това как тя се справяла сама с отглеждането на дъщеря им.

Ищцата не поддържала никаква връзка с ответника. Причината за това била, че след като ги напуснал, тя не знаела къде се е установил да живее. От общи познати чувала, че последно заминал за Федерална република ГЕ.ния, където имал проблеми с властите заради употребата на наркотици, но не знаела дали това било вярно.

От края на 2022 г. насетне ищцата отглеждала дъщеря си с помощта на майка си. Освен Е. тя имала още две дъщери, които отглеждала сама с помощта на майка си – С.М.И, родена през *** г., с ЕГН ********** и Н.Г.М с ЕГН **********. С трите си дъщери живеели в дома на майка й в с. Р. Тъй като й било много трудно сама да издържа децата си, през 2022 г. заминала за ГЕ.ния. Там с помощта на близки се установила за постоянно и започнала работа, като и към настоящия момент продължавала да работи по постоянен трудов договор. Трите й дъщери, включително и Е., останали при майка й в с.

Р. Оттогава и до настоящия момент само тя издържала дъщерите си, като постоянно изпращала средства на майка си за посрещане на техните нужди.

Поддържала ежедневна връзка с майка си и дъщерите си. Освен това използвала всяка възможност да се връща в България при тях по време на отпуските си и официалните празници.

Е. се отглеждала от майка й в дома им. Н била ученичка във втори клас в началното училище в с. Р, а С. посещавала детска градина. Ноторно известно било, че разходите за отглеждане на дете често надвишавали разходите на възрастните. Ищцата се стараела почти всички дрехи и обувки за дъщерите си да изпраща или носи от ГЕ.ния, но въпреки това често се налагало майка й да закупува такива с изпратените от нея средства, за да задоволи внезапно възникнали потребности. Държала децата й да се хранят пълноценно и да не бъдат лишавани от необходимото за тяхното физическо и емоционално израстване, което било свързано със значителни разходи. Децата растели и за майка й ставало все по-трудно да се грижи сама и за трите. Ищцата ежедневно 2 поддържала връзка с майка си и дъщерите си чрез социалните мрежи, но това не било достатъчно, тъй като децата й се нуждаели всеки ден да бъдат близо до нея и тя да поеме изцяло тяхното възпитание и отглеждане.

Преди около година и половина в ГЕ.ния срещнала Н.К.. Поради преживяното от бащите на трите си дъщери, към връзката си подходила изключително предпазливо. Едва след повече от година съвместно съжителство и след като се уверила, че той приема не само нея, но и трите й дъщери, сключили граждански брак. Съпругът й също поддържал контакти с дъщерите й чрез социалните мрежи, поради което за тях той вече не бил непознат и чужд човек. След като се сближил с тях, той заявил твърдото си желание да се включи в тяхното отглеждане и възпитание и да бъде нейна опора. Съпругът й бил от много години в ГЕ.ния, където имал уреден статут и работел по постоянен трудов договор. Видно от приложеното удостоверение за наем, тя и съпругът й били наематели на жилище от 50 кв.м. Проучили в местната община възможността да получат по-голямо жилище, ако при тях дойдат дъщерите й.

Ищцата счита, че било нормално и редно децата да живеят с родителите си, а в нейния случай това означавало дъщерите й да живеят, растат и се възпитават от нея – тяхната майка. След като вече се била устроила и можела да осигури тяхното бъдеще, пожелала да вземе и трите си деца при себе си. До момента трите дъщери били отглеждани заедно и помежду им била изградена силна емоционална връзка, поради което било изцяло в техен интерес и трите да живеят при майка си.

Пълната дезинтересираност на ответника от съдбата на общото им дете, липсата на каквито и да било контакти помежду им, както и липсата на информация за това къде се намирал той, обуславяли наличието на правен интерес от завеждане на настоящото дело. Освен това било крайно време да бъде решен и въпросът за упражняването на родителските права по отношение на дъщеря им Е. С. Б..

Ищцата моли съда да постанови решение, с което:

- да предостави на нея упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ответника малолетно дете Е. С. Б., ЕГН: **********, като постанови то да живее при нея;

- да осъди ответника да заплаща на малолетното дете, чрез ищцата в 3 качеството й на негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, платими по банков път до 10-то число за текущия месец, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на дължимата сума;

- да осъди ответника на основание чл.149 СК да заплати на малолетното дете, чрез ищцата в качеството й на негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 400 лева, за период от една година назад считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума считано от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2025 г., молба до изплащане на цялата присъдена сума;

- да разреши издаване на документ за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБЛД – международен паспорт, на малолетното дете Е. С. Б., ЕГН **********, както и да разреши детето да пътува с майката до Федерална република ГЕ.ния и да се установи на нейния постоянен адрес за период до навършване на пълнолетие, без да е необходимо съгласието на бащата.

Претендират се и разноските по делото.

Ответникът, чрез особения представител адв. Н. Б. оспорва частично иска.

Не оспорва твърденията, че страните са родители на малолетното дете Е.

С. Б..

Посочва, че ри решаване на спора следвало да бъдат съобразени на първо място интересите на детето. В случай, че съдът предостави упражняването на родителските права на ищцата, особеният представител моли на ответника да бъде определен режим на лични отношения с детето, съобразно обичайната практика – всяка втора и четвърта (или всяка първа и трета) събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и двадесет дни през лятото, когато майката не ползвала годишен платен отпуск.

Ищцата претендирала съдът да определи местоживеенето на детето на нейния адрес в Република ГЕ.ния. По отношение на така направеното искане, особеният представител моли съда при разглеждането на искането да 4 съобрази интересите на детето, както и следните обстоятелства: че от 2022 г. до настоящия момент майката не живее в България, след като заминала за ГЕ.ния и впоследствие сключила брак с друг мъж, който не познавал ежедневните навици и нужди на детето, както и каква би била средата, в която детето щяло да се отглежда, как смяната на средата би повлияла на детето, както и да вземе предвид обстоятелството, че било неясно обичайното пребиваване на ответника и съответно възможността му да осъществява лични отношения с дъщеря си. Моли, че ако на детето бъде определено местоживеенето му в Република ГЕ.ния, това би попречило на ответника да осъществява режим на лични отношения с него.

По отношение на иска по чл. 143, ал. 2 от СК, счита размер на месечна издръжка от 400 лева за прекомерно завишен, с оглед представените с исковата молба доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определял според нуждите на лицето, което имало право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължало. Нямало представени доказателства за нужди на детето, които да били по-значителни от обикновените за деца на тази възраст. Нямало данни дали ответникът има други лица, за които също бил задължен да се грижи.

По отношение на иска по чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минал период от една година назад счита същия за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема следното:

В проведеното на 28.05.2026 г. открито съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че се отказва от назначения особен представител адв. Н.

Б.. Признава иска и моли съда да постанови решение при условията на чл.237 ГПК.

Предвид направеното от ответника признание на иска, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда изложените от страните доводи и приетите доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно решение, като го основе на признанието на иска. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Валидно е направеното признание, представляващо по същество 5 процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

В частта относно искането за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина съдът намира, че не е обвързан от направеното от ответника признание на иска, доколкото производството засяга права и законни интереси на ненавършило пълнолетие дете, по отношение на които съдът дължи служебна преценка за съответствие с неговия най-добър интерес.

Съгласно установената съдебна практика по чл. 127а СК разрешението за пътуване следва да бъде ограничено във времето, тъй като съдебната преценка се основава на конкретни фактически обстоятелства, които подлежат на изменение. Поради това искането за предоставяне на разрешение до навършване на пълнолетие се явява прекомерно и не съответства на интереса на детето.

Съдът намира, че в конкретния случай е обосновано разрешението да бъде дадено за срока на валидност на издадения паспорт /пет години/, който е достатъчно продължителен, за да осигури стабилност и предвидимост в отношенията, без да се изключва възможността за последваща съдебна намеса при изменение на обстоятелствата. Ето защо искането следва да бъде уважено частично, като в останалата част – до навършване на пълнолетие – следва да бъде отхвърлено.