Решение № 97 от 25.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Б., 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500926 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по подадена от Р. ИВ. ПР., с ЕГН **********, с адрес Б., ж.к.“Е.“, бл.52, вх.А, ет.4, ап.8, чрез адв. С.А., АК Б. въззивна жалба против Решение № 905271/30.07.2021г., постановено по гр.д. № 2734/2020г., по описа на РС-Б., в частта с която са уважени предявените искове.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение в обжалваната му част. Твърди се, че в постановеното решение първоинстанционният съд не е изследвал и анализирал всички възражения изложени от ответника в отговора на исковата молба, като не е изпълнил задължението си да изследва и обяви за неравноправни, конкретни клаузи в сключения между страните договор за потребителски кредит. Навеждат се доводи, че съдът е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, което не е изпълнено от РС Б.. На следващо място е изложено, че е немотивирано становището на съда по отношение изчисление на задължението на ответницата за главница за периода от 14.09.2015г. до 14.02.2018г., прието за сумиране на задължения по погасителен план. Формулирано е искане атакуваното решение да бъде отменено, и да бъде постановено друго такова, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „ЕОСМ“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“М.Д.“, ул.“РПК“ № 4-6, ет.6, представлявано от Р.И. М. – Т., чрез адв. П.В. В., САК. С отговора, жалбата се оспорва като неоснователна и се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Сочи се, че възраженията на въззивника срещу постановеното решение са неоснователни. Заявено е, че според постановеното решение съдът не е констатирал наличието на неравноправни клаузи в договора, включително и клаузата на чл.7 от договора, която е посочена в отговора на исковата молба, като правилно е посочил, че дори същата да се счете за нищожна, това не влече нищожност на целия договор, а дори и да се установи, че 1 такава е налице, кредитополучателя дължи връщане на сумата, в противен случай ще се стигне до неоснователно обогатяване. Излага се, че поради това въззивникът не може да се позовава на това, че не дължи установените с решението суми. Прави се искане решението да бъде потвърдено.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената въззивна жалба. С писмено становище се излагат съображения за основателност на подадената жалба, като се иска същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна не изпраща представител в насроченото съдебно заседание. С писмено становище се поддържа отговора на въззивната жалба, като същата се оспорва изцяло. Прави се искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като бъдат присъдени разноски от 200 лева за заплатен депозит за ССЕ.

Окръжен съд-Б., след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Б. е образувано по искова молба от „ЕОСМ“ ЕООД, с ЕИК: *, с адрес: гр.С., район В, ул.“РПК“ № 4-6, чрез пълномощник, с която против Р. ИВ.

ПР., с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к.“Е.“ бл.52, вх.А, ет.4, ап.8 е предявен установителен иск – за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер 4500 лв. частично от общо задължение за главница в размер на 18557,06 лв. по Договор за потребителски кредит №FL357485 от 14.02.2008г., както и сумата от 300 лв. частично от общо задължение за договорна лихва в размер на 3445,44 лв. за периода от 10.09.2017 г. до 14.02.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1806/2020г. по описа на БРС.

В исковата молба се излага, че на 14.02.2008 г. в гр. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № FL357485 между "ЮИЕДБ" АД (с настоящо наименование "ЮБ" АД, ЕИК *), в качеството му на кредитор и ответника Р.П., в качеството й на кредитополучател. Сочи се, че по силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 20 000 лв. Твърди се, че сумата е получена от ответника, както и че предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора. Сочи се, че с подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 315,97 лв., с краен падеж 14.02.18 г. съгласно чл. 7 от договора. След усвояване на кредита се твърди, че кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни задължения към „ЮБ" АД ЕИК *, като оставил непогасено задължение в размер 22002,5 лв. от които: 18557,06 лв. - главница и договорна лихва – 3445,44 лв. Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 14.02.2018 г.

Твърди се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮБ" АД с ЕИК * и „ЕОСМ" ЕООД, с ЕИК *, задължението на ответника, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №FL357485 от 14.02.2008 г. е било изкупено от „ЕОСМ" ЕООД, както и че на адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Прилага се и съдържанието на изпратеното уведомление по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Твърди се още, че съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, Цесионерът - „ЕОСМ" ЕООД е упълномощен от - Цедента „ЮБ" АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента.

Изтъква се, че „ЕОСМ" ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 10.09.2020г. е подал пред Районен съд - гр. Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което е поискал длъжникът да бъде осъден частично за следните суми: 4500 лв. главница и 500 лв. договорна лихва. Образувано е ч. гр. д. №1806/2020г. по описа на Районен съд - гр. Б.. Срещу издадената заповед ответникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК, за което ищецът сочи, че е уведомен със съобщение, 2 надлежно връчено на 03.12.2020г. Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Посочва се, че погасяване на задължението по издадената заповед не е осъществено, като задължението не е отпаднало.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване на вземането за което е издадена заповедта за изпълнение, като по отношение на иска за възнаградителна лихва е направено искане за установяването й в по малък размер от предявения в заповедното производство 300 лв. и е посочен по кратък период от 10.09.2017г. до 14.02.2018г.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника.

Предявеният иск се оспорва като неоснователен. Възразява се, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, оспорва се, че лицето е уведомено надлежно за цесията, твърди се наличието на неравноправни клаузи в договора за банков кредит, оспорва се, че е доказан размера на задължението, възразява се, че задължението е погасено по давност.

Сочи се, че в чл.3, ал.4 от договора е посочено, че действащия БЛП не подлежи на договаряне между страните, а в чл.7, ал.1 е посочено, че кредитополучателят погасява кредита на вноски, изтъква се, че по начина, по който е формулиран текста, представлява неравноправна клауза по см. на чл.143, т.10 от ЗЗП и представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Излага се, че липсва методика, по която банката изчислява базовия лихвен процент, не са посочени критерии съобразявани от банката при определяне на размера на БЛП. Сочи се, че цитираната клауза предоставя неограничени права на банката едностранно да изменя съдържанието на облигационните си отношения с потребителя. Освен, че е нищожна се сочи, че клаузата противоречи и на разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗКИ в редакцията му към датата на сключване на договора.

Предвид горните подробно развити съображения, искът се оспорва като неоснователен.

Пред районния съд са събрани писмени доказателства. Въз основа на същите преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че РС Б. правилно е установил фактическата обстановка по спора.

На 14.09.2020г. от ищеца, в качеството на заявител е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу лицето Р. ИВ. ПР.. По заявлението е образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ 1806/2020г. по описа на БРС.

Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължения по чл.410 ГПК № 6894 от 14.09.2020г., с която е разпоредено на длъжника Р.

ИВ. ПР., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“ № 51, вх. А, ет. 4, ап. 8 да заплати на кредитора „ЕОСМ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж. к. “М.Д.“, ул. “РПК“ № 4-6, представлявано от Р.И. М.[1]Т.- управител, чрез пълномощниците юриск. М.М. и адв. П.В. В., следните суми: -сумата от 4500,00 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща главница, частично дължима главница от главница в общ размер от 18557,06 лв., дължима сума по Договор за потребителски кредит № FL357485 от 14.02.2008 г., сключен между „ЮИЕДБ“ АД (с настоящо наименование „ЮБ“ АД, ЕИК *) и Р. ИВ. ПР., в качеството й на кредитополучател, като впоследствие на 18.01.2016 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „ЮБ“ АД и „ЕОСМ“ ЕООД, по силата на който задължението на длъжника, произтичащо от горепосочения договор, е прехвърлено на кредитора „ЕОСМ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК– 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 500,00 лева (петстотин лева) – договорна лихва, частично дължима от договорна лихва в общ размер на 3445,44 лв., за периода от 14.02.2008 г.– дата на сключване на договора до 14.02.2018 г. – дата, на която кредитът е станал изискуем; -сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща направени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лева (петдесет лева)юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, поради което на ищеца са дадени указания за 3 предявяване на установителен иск, който той е предявил в едномесечен срок от получаване на съобщението.

На 14.02.2008 г. в гр. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № FL357485 между "ЮИЕДБ" АД (с настоящо наименование "ЮБ" АД, ЕИК *), в качеството му на кредитор и Р. ИВ. ПР., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател. По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 20 000 лв.

/двадесет хиляди лева/ за текущи нужди.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на ЮИФДБ“ АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта. В ал.4 от същия текст е посочено, че БЛП се определя от Съвета на директорите на банката или от комитет към Съвета на Директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане, като промяната в БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия,/свързани с колебанията/измененията на борсовия курс/индекс и /или размера на лихвения процент на финансовия пазар. Промяната в БЛП и датата на одобрението на промяната от компетентния орган на Банката се публикуват на интернет страницата на Банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите салони и указание за датата на промяната.