Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 231 от 26.11.2024, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 357/2024
Вид
Решение № 231
Подписан
26.11.2024
В сила
13.02.2025
Състав
Димитър Иванов Стратиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. гр.Мадан, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100357 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.

Р. С., ЕГН **********, с адрес с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. ******** № **, срещу Детска градина „*******“ с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. „*******“ № **, представлявана от директор Д. Р. А., за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: - 2 225.48 лева (след допуснато изменение в о.с.з.), представляваща дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 309.72 лева (след допуснато изменение в о.с.з.), представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 01.09.2023 г. 04.09.2024 г.; - 3 574.45 лева (след допуснато изменение в о.с.з.), представляваща неизплатена разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 497.45 лева (след допуснато изменение в о.с.з.), представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 01.09.2023 г. - 04.09.2024 г.

Ищцата твърди, че по трудово правоотношение заемала длъжността „старши учител“ при ответника Детска градина „*******“ в с. Ч., общ. Р., като със Заповед № * от **********г. на директора на детското заведение трудовото правоотношение й е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.07.2023г.

Сочи, че със Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2023 г. било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието и на основание приетия държавен бюджет за 2023 г. на 10.08.2023 г. е подписан Анекс 1

№********/********* г. към колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №********-********/******** г., с който е променен чл. 27 от действащия КТД по силата на който, считано от 01.01.2023 г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието, като в чл. 27, ал. 3, т. 2 било записано, че „индивидуалните основни заплати на педагогическия персонал, които към момента на увеличението били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по - високи от тях, се увеличават с не по - малко от 15 %.

Твърди, че със Заявление с вх. № */**********г. до детската градина е поискала да й бъде изплатено увеличението на брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г., по повод на което с писмо с изх. № ********/******* г. кмета на община Р. я уведомил, че съгласно становище на дирекция „******“ на МОН не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време.

Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати“.

Твърди също, че при прекратяване на трудовия договор й е било дължимо и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни заплати и тъй като база за определяне на това обезщетение е брутното трудово възнаграждение на служителя, то работодателят следва да му заплати и разликата до дължимото обезщетение в размер на неизплатеното увеличение на 11 брутни трудови възнаграждения.

Сочи, че последното й трудово възнаграждение е в размер на 1533,00 лева, а в резултат на увеличението, договорено с Анекс №******/*********г. към колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №*******/******г., то би било в размер на 1911,00 лева.

Твърди, че размерът на дължимата главница за неизплатено увеличение на основното й трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г. е в общ размер 2 646,00 лева, като сочи че за забавата в изплащането му работодателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.09.2023г. до предявяване на настоящия иск в размер на 369,24 лева.

Твърди също, че размерът на дължимата разлика на обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ е в размер на 4 158,00 лева, както за забавата в изплащането му работодателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.09.2023г. до предявяване на настоящия иск в размер на 580,23 лева.

Сочи, че увеличението на трудовото й възнаграждение е прието въз основа на чл. 27, ал. 1 от Анекс N*******/******г. към колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование № *******/******* г., съгласно която за индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Клаузата на чл. 27, ал. 1 от 2

Анекса към КТД следва да се тълкува в смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите, намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение със ответника - работодател. Горепосоченият текст следва да се разбира в смисъл, че за лицата, които са в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. В противен случай, би се стигнало до съществено увреждане на правата и интересите на работниците и служителите, които са полагали труд към 01.01.2023 г. и продължават да полагат труд при този работодател, от тези, които по една или друга причина са прекратили трудовото си правоотношение, което би довело и до дискриминация. Подобно тълкуване, според ищцата не намира опора нито в закона, нито в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, а и в горепосочения Анекс към КТД.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, тоест законът допуска страните да определят действието на колективния трудов договор да започва от момент, различен от този на подписването му. Законът не съдържа ограничение и в насока това да е момент, предхождащ този на подписването му, още повече че по този начин се предвиждат права, които благоприятстват работниците и служителите. По този начин се постига основната цел, с която е натоварено колективното трудово договаряне - постигане на по благоприятни условия за труд на работниците и служителите.

Твърди, че страните по посочения КТД придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г., което безспорно следва да намери приложение спрямо всички работници и служители, които са били такива и са били членове на синдикалната организация към посочената дата. Сочи също, че разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗНА се отнася единствено за нормативните актове, какъвто колективният трудов договор безспорно не е, но доколкото изразява общ принцип на правната сигурност следва да бъде съобразен при тълкуването на този акт на договаряне.

Ищцата твърди, че приложението на увеличаването на трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която в § 3 предвижда, че § 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се изпълнява изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба. Посредством посочената Наредба министърът на образованието, упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско обратно действие, с което се преуреждат осъществили се юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт, като липсва каквото и да било предвидено ограничение по отношение на лицата, още повече в насока същите да полагат труд и към момента на влизане в сила на измененията на наредбата. Ето защо моли да бъде осъден ответника да й плати посочените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Детска градина „******“ с. Ч., общ. Р., обл. С., представлявано от директора Д. Р. А., с който изразява становище за неоснователност на 3 предявените искове.

В отговора не се оспорва, че ищцата се е намирала в трудовоправни отношения с Детска градина „******“ до 25.07.2023 г. и че на 25.07.2023 г., трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № * от същата дата, поради придобиването на право на пенсия. На 10.08.2023 г. е бил подписан Анекс № ******** към КТД за системата на училищното и предучилищното образование 06.12.2022 г., като по силата на този анекс, считано от 01.01.2023г. били увеличени основните заплати на педагогически и непедагогически персонал в образователната система. Не се спори и че ищцата е депозирала заявление вх. № * от********** г. до Директора на ДГ „*******“, с искане да й се заплати увеличението на брутното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответникът счита, че в исковата молба се развива една особена теория, която изразява защитната теза на ищцата досежно обхвата на действие на КТД, като се твърди, че той има ретроактивно действие, като неговата същност се приравнява със същността на нормативните актове, като в настоящия случай, подобна теория противоречи на особените разпоредби на ЗНА, допускащи ретроактивно действие за определени нормативни актове.

Сочи, че първият и основен факт относно приложимостта на чл.14, ал.1 от ЗНА е този, че колективният трудов договор няма нито белезите, нито смисъла на нормативен акт, което изключва такова формално приравняване.

Вторият, не по-малко съществен факт е този, че към момента на подписването на Анекса към КТД от 10.08.2023 г., ищцата е прекратила своите трудовоправни отношения с работодателя си - ДГ „********“, с.Ч. и няма как да се позовава нито на договора, нито на анекса, съответно няма как да черпи права от функция на Анекса от 10.08.2023 г. е да се определят минималните нива на основните трудови възнаграждения в системата на образованието, съгласно заеманите длъжности в тази система. Самото придобиване на право на по-високо основно трудово възнаграждение за времето след 01.01.2023 г. произтича от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2023 г.

В отговора ответникът се позовава на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №

4 за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр.75/01.09.2023 г./, където законодателят е приел само нови основни заплати на педагогическия и непедагогически персонал, считано от 01.01.2023 г., без значение тяхно членство в синдикална организация, или липса на такова.

Сочи, че меродавното в случая е наличието на валидно трудовоправно отношение, за да бъде индексирано основното трудово възнаграждение и твърди, че към датата на подписания анекс към КТД от 10.08.2023 г. ищцата не се счита заето лице по смисъла на КТ, което е основната причина да не и се изплаща разликата между възнаграждението преди и възнаграждението след този анекс.

Сочи също, че посочената в анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а начален момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които имат качеството работници или служители към момента на постигането на договореностите - 10.08.2023 г., т. е. основанието за увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023 г. с подписването на този анекс, поради което следва към тази дата да се определя кръгът на правоимащите лица. Счита, че със Закона за държавния бюджет за 4