Решение № 676 от 21.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000577 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА чрез пълномощника му В.

П. – юрист, началник отдел в Дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“ против решение №489 от 01.04.2024г. на СГС, ТО, VI-5 състав, постановено по т.д.№ 1078/2023 год., с което са отхвърлени предявените от Министерството срещу „КАФЕ

ГРАДИНА“-ЕООД искове с правно основание чл.236,ал.2 и чл.86 ЗЗД за сумата от 49 390,69 лева с ДДС, представляваща обезщетение за ползването на имотите след изтичане на наемния срок и въпреки противопоставянето на наемодателя-ищец по сключен между страните Договор № ВИ-66-11/21.06.2019г. за периода от 26.09.2019г. до 10.07.2020г. вкл., както и сумата от 93 269,42 лв. с ДДС – обезщетение за ползването на имотите след изтичането на наемния срок и въпреки противопоставянето на наемодателя по сключен между страните Договор № ВИ-54-19 от 09.07.2020г. за периода от 13.10.2020г. до 24.09.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главниците съответно в размер на 9 505,73 лева за периода 13.10.2029г. – 24.09.2021г . и в размер на 7 074,53 лв. за периода 14.11.2020г. – 25.01.2022г. , както и в частта, с която в тежест на ищеца са присъдени разноски в размер на 5 350 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на 1 материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Първата група оплаквания се свеждат до това, какъв е характера на временните постройки в наетите имоти /временни постройки или преместваеми обекти/ и дали същите представляват подобрения в имота.

Твърди се от въззивника, че тъй като представляват преместваеми обекти, същите не съставляват подобрения в чужд имот и са извън уговореното в клаузата на чл.22 от Договорите за наем от 21.06.2019г. и от 09.07.2020г.

Твърди, че след изтичане срока и на двата договора за наем тези временни постройки и съоръжения не били премахнати от наемателя, което било установено с констативни протоколи, приложени по делото. По този начин ползването на наетите имоти продължило и след изтичане срока на наемния договор, поради което наемателят дължи обезщетение за това в размера, уговорен в чл.23 от двата договора за наем.

Втората група оплаквания касаят времето, по което временните постройки и съоражения са били изградени. Твърдението е, че са били изградени по време на действие на договорите за наем през 2019г. и 2020г.

Това се установявало от Приемо-предавателния протокол от 10.07.2020г., когато имотите били предадени на наемателя след сключването на втория договор за наем от 09.07.2020г. и които обекти не са предмет на наемния договор.

Подробни доводи са развити в жалбата. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи исковите претенции така, както са предявени.

В срока по чл.263 ГПК ответникът „КАФЕ ГРАДИНА“-ЕООД е подал писмен отговор чрез пълномощника му адв.М. Д., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на обжалваното решение. Твърди, че оспорваните временни постройки и съоръжения били изградени в периода 2015-2016г. преди сключването на първия договор за наем и това станало във връзка със сключения преди това през 2015г. наемен договор за обект – изключителна държавна собственост, представляващ плаж „Червенка“ в землището на Черноморец. Тези временни постройки и съоръжения обслужвали ползването на този плаж и поетите задължения на наемателя във връзка с този договор.

Твърди, че става въпрос именно за временни постройки и съоръжения, а не за преместваеми обекти по см. на ЗУТ, като съдбата на тези подобрения е уредена с клаузата на чл.22 от договора за наем – остават в собственост на наемодателя и той не дължи заплащането им. За характера на спорните обекти – че представляват именно временни постройки и съоръжения, самият ищец ги определял като такива в ИМ. Така били определени и в Приложение №1, неразделна част от двата договора за наем, както и в приемо-предавателен протокол от 25.09.2019г.

Подробни доводи за неоснователността на жалбата са развити в отговора. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

2

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, доводите, развити в отговорите и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът е бил сезиран с искова молба от Министерство на отбраната срещу „КАФЕ ГРАДИНА“-ЕООД, като са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.236, ал.2 и чл.86 ЗЗД з а заплащане на обезщетение за ползването на имоти, предмет на два наемни договора, извън срока на действие на договорите за наем.

В ИМ ищецът е поддържал, че между страните е сключен Договор № ВИ-66-11 от 21.06.2019 г. за наем на части от имоти - публична държавна собственост с идентификатори № № ***, ***, ***,

*** и ***, и имоти частна държавна собственост с идентификатори № *** и № ***, находящи се в землището на гр.

Черноморец, с размер на наетата площ от 1 575 кв.м. и части от сграда с идентификатор № *** с площ от 70 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 30 кв.м., срещу заплащане на наемна цена от 2 168.13 лв. на месец без ДДС, със срок на договора - 3 месеца, считано от датата на предаване на имотите, който факт е удостоверен в Приемо-предавателен протокол от 25.06.2019 г.

Предаването на имотите при изтичане срока на договора било удостоверено в Приемо - предавателен протокол от 25.09.2019 г., в който е отбелязано, че изградените от наемателя в тях временни постройки и съоръжения не са премахнати.

В тази връзка до дружеството наемател било изпратено Писмо от 12.11.2019 г., с което същото е уведомено, че следва да премахне всички временни постройки и съоръжения, което последното не е сторило, като е продължило да ползва имотите на отпаднало правно основание и след изричното противопоставяне от страна на наемодателя.

Ищецът твърди, че за същите имоти между страните бил сключен Договор за наем № ВИ-54-19 от 09.07.2020 г. за срок от три месеца при месечна наемна цена от 4 392 лв.

Предаването на имотите на наемателя е извършено с Приемопредавателен протокол от 10.07.2020 г., в който е отбелязано находящи се в имотите съоръжения и постройки, които не са обект на договора.

Същите не били премахнати след изтичане срока на договора , като дружеството продължило ползването на имотите в периода след това, което било установено от Констативен протокол от 27.05.2021 г., от 29.06.2021 г. и 3 от 30.07.2021 г.

С Писмо per. № 07-04-44 от 03.08.2021 г. и на електронния му адрес дружеството било уведомено, че ползва имотите на отпаднало правно основание, като е поканено да ги освободи в 7-дневен срок, както и да заплати на МО сума в размер на 148 409.62 лв. - дължимо обезщетение за ползването на имотите на отпаднало основание, която не е изплатена.

Ищецът твърди, че общият размер на обезщетението за ползването на имота на отпаднало правно основание по Договор от 21.06.2019 г. за периода от 13.10.2020г. - 10.07.2020 г. възлиза на 49 390.69 лв. с ДДС, а мораторната лихва, определена помесечно върху главницата за периода от 27.10.2019г до 25.01.2022 г. възлиза на 9 505.73 лв.

Според ищеца, общият размер на обезщетението за ползването на имота на отпаднало основание по Договор от 09.07.2020 г. за периода от 13.10.2020 г. - 24.09.2021 г. възлиза на 120 096 лв. с ДДС, като с оглед извършено частично плащане е останал непогасен остатък за периода 13.10.2020г. - 24.09.2021 г. в размер на сумата от 93 269.42 лв. с ДДС.

Мораторната лихва, определена помесечно върху главницата за периода от 14.11.2020 г. до 25.01.2022 г. възлиза на 7 074.53 лв.

Ищецът сочи, че ответникът е извършил частично плащане в размер на сумата от 8 695.15 лв. за м.04 - м.08.2021 г. и гаранция за изпълнение в размер на 1000 лв., при което е погасено частично задължението за обезщетение в периода на ползване на имотите извън действието на договорите за наем, при което остатъкът на непогасеното задължение е от 132 964.96 лв., а дължимата лихва за посочените по-горе периоди твърди, че възлиза на 16 580 лв.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 49 390.69 лв. с ДДС - главница за обезщетение за ползването на имотите след изтичането на наемния срок и въпреки противопоставянето на наемодателя по сключен между страните Договор от 21.06.2019г. за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2020 г., вкл., и сумата от 93 269.42 лв. с ДДС главница за обезщетение за ползването на имотите след изтичането на наемния срок и въпреки противопоставянето на наемодателя по сключен между страните Договор от 09.07.2020 г. за периода от 13.10.2020 г. до 24.09.2021 г., вкл., както и законна лихва за забава върху главниците, съответно в размер на 9 505.73 лв. за периода 13.10.2019 г. - 24.09.2021 г. и в размер на 7 074.53 лв. за периода 14.11.2020 г. - 25.01.2022 г.

Ответникът „КАФЕ ГРАДИНА“-ЕООД с отговора си е оспорил исковете по основание и размер с твърдение, че не оспорва наличието на валидно сключени договори за наем между страните според твърденията в исковата молба, както и относно техния предмет и срок на действие. Твърди, че след изтичането на срока е предал обратно имотите на наемодателя, като не са налице непогасени задължения на наемателя.

Твърди, че договорите за наем са били необходими за изпълнение на 4 сключения между ответното дружество и Държавата Договор от 20.04.2015 г. за отдаване под наем на морски плаж „Червенка“. По силата на този договор дружеството имало задължение да осигури за своя сметка техническо оборудване, преместваеми обекти за задължителни дейности по ЗУЧК по осигуряване на водно спасяване, здравно и медицинско обслужване; санитарно- хигиенно поддържане, като в това число почистване, душове, тоалетни, съблекални и др., което наложило поставянето в имотите на обекти и съоръжения и свързването им с техническата инфраструктура, което от своя страна било невъзможно без сключване на договорите за наем.

В тази връзка не оспорва изграждането на постройките и съоръженията, като излага доводи, че като подобрения в имотите, същите остават собственост на наемодателя, като в договорите не е предвидено задължението на наемателя да ги премахне. За това ищецът бил уведомен, че сезонното ползване на имотите създава значителни затруднения и финансови загуби за наемателя, при необходимост да премахва изграденото и в каквато връзка ответникът е отправил предложение за сключването на договора за подълъг срок.

В отговор ищецът го уведомил за предстоящо провеждане на публичен търг с такъв предмет, като в периода до тогава ответникът ще дължи заплащане на обезщетение за ползването на имотите.

Твърди, че с оглед намерението си да бъде коректен наемател, е извършил частично плащане по претендираните от ищеца суми.

Счита за необосновано начисляването на обезщетение в двоен размер над наемната цена, като оспорва същото по размер. Оспорва изрично твърдението, че е ползвал имотите след изричното противопоставяне от страна на ищеца. Твърди, че гаранцията за изпълнение му е върната от ищеца, което води до извода за съгласието му с факта на изпълнение на задълженията по договора от ответника.

Съдът е отхвърлил изцяло обективно съединените искове.

Приел е, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение, породено от два договора за наем от 2019 и 2020г. Приел е, позовавайки се на показанията на св. Р., че временните постройки и съоръжения в наетите имоти са изградени още през 2015г., преди сключването на договорите за наем и това е станало по причина, че през 2015г. ответникът сключил с държавата чрез МРРБ договор за наем на морски плаж „Червенка“, находящ се в Община Созопол, със срок на действие за 5 години, който бил подновен с последващо сключен Договор на 01.06.2020 г. за същия период. Затова ответното дружество е придобило качеството на наемател на плажа преди сключването на процесните договори и по време на тяхното действие.