Решение № 239 от 31.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Монтана, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20231600500364 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК.

Жалбоподателят ЗД Е.АД в качеството на длъжник по изп. дело № 20237480401348 на ЧСИ М. И. обжалва отказа на ЧСИ 26.07.2023г. за намаляване по възражение за прекомерност разноските на взискателя за платено адвокатско възнаграждение. Твърди се в жалбата, че пълномощникът на взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнително дело с посочен изпълнителен способ, като други процесуални действия за удовлетворяване вземането не са извършвани, поради което и се дължи адвокатско възнаграждение само за това действие .

Иска се отмяна на обжалвания отказ на ЧСИ да измени разноските за адвокатско възнаграждение и намаляване на същите до размер 200 лева .

Взискателят по изпълнението М. Т. чрез адвокат Е. Х., не изразява становище по жалбата.

В обясненията си ЧСИ М. И. излага хронология на извършените по изп.дело действия и становище за неоснователност на жалбата с твърдение, че адвокатското възнаграждение е в минималния по приложимата наредба размер.

Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя, обясненията на съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнението срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител от 26.07.2023г. , с който е оставено без уважение искане за намаляване поради прекомерност адвокатско възнаграждение, представляващо разноски по изпълнението, поради което е допустима за разглеждане.

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ М. И. по молба от 13.06.2023г. на М. Т. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Е. Х. и изпълнителен лист от 05.05.2023г. , издаден от Апелативен съд по в.гр.дело № 3008/2022г. по описа му против ЗД Е. АД гр. *за заплащане сумата 32 000 лева , ведно със законна лихва от 17.12.2021г. . Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023г. с предмет образуване и водене на изпълнително дело и договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение 1805 лева.

Със запорно съобщение от 11.07.2023г. с оглед посочения в молбата за образуване на делото способ за изпълнение , ЧСИ е наложил запор по банкова сметка на длъжника в У.

Б.АД за сумата 32 000 лева главница, 5 495.02 лева законна лихва за периода 17.12.2021г.25.07.2023г. и признатите разноски на длъжника 1805 лева, както и за дължимите такси и разноски към ЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 14.07.2023г. . на 21.07.2023г. в изпълнение на запора по сметка на ЧСИ е преведена от банката изцяло дължимата сума, като на 07.08.2023г. на взискателя е преведена сумата 37495.02 лева , включваща дължимите по изпълнителния лист главница и законна лихва. С възражение от 19.07.2023г. длъжникът е оспорил размера на признатите от ЧСИ разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването на същото до размер 200 лева, предвид извършените процесуални действия на пълномощника, изразяващи се в подаване на искова молба и посочен способ за изпълнение , като условие за редовност на молбата. С разпореждане върху възражението от 26.07.2023г. ЧСИ е приел, че адвокатското възнаграждение е в минималния размер според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед размера на вземането, подлежащо на изпълнение, поради което и е отказал намаляването му.

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд от правна страна приема следното:

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че нормата на чл. 78,ал. 5 от ГПК е приложима и в изпълнителния процес. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване 2 на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането за намаляването на възнаграждението, е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо и пред който е повдигнат въпросът относно разноските, а неговото постановление относно разноските, включително при отказ да уважи възражение по чл. 78,ал.5 ГПК подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78,ал.5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 10,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения предвидени в чл. 7, ал. 2. В конкретния случай действията на адвокат Х. са се ограничили до подаването на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист, част от съдържанието на която и без да представлява отделно действие по защита е посочването на способ за принудително изпълнение, в случая запор на банковите сметки на длъжника. Други процесуални действия в защита на взискателя пълномощникът му не е извършвал , тъй като задължението е удовлетворено с изпълнение от страна на банката чрез наложения запор по сметка . Предвид данните по делото дължими на взискателя са единствено разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изпълнително дело, каквито обективно действия за извършени от пълномощника му.

След като от представителя на взискателя не са извършвани същински изпълнителни действия и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл. 78,ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 1805 лева следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на сумата от 200 лева.

3

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление от 26.07.2023г. , в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя над 200 лева е неправилен и следва да бъде отменен.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ М. И., обективиран в постановление от 26.07.2023г. по изпълнително дело № 20237480401348 да намали по възражение на длъжника Е. АД поради прекомерност призантите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА на основание чл. 78,ал.5 ГПК разноските за платено от взискателя по изпълнително дело № 20237480401348 по описа на ЧСИ М. И. адвокатско възнаграждение от 1805 лева на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4