Решение № 40 от 04.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20258002901317 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата К. Д. Х. срещу решение № 256 от 11.03.2025г. по в.гр.д.№ 2206/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 9217/2023г. на СГС за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Х. като пътник в автобус от столичния градски транспорт на 07.04.2023г., по вина на водача на автобуса, за разликата над 5 000 лв. до претендираните 30 000лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че не са обсъдени относимите за определяне на справедлив размер на обезщетението факти, мотивите са лаконични и несъдържателни, отсъства обосновка за конкретно определения размер на паричната компенсация. Възразява се, че не са съобразени всички 1 аспекти на увредата – закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост с остатъчни последици, не е отчетено отражението й върху всички аспекти на живот на пострадалата и настъпилата негативна промяна в ежедневието й.

Касаторът сочи, че обжалва и решението в „частта по отношение на присъдената законна лихва върху обезщетението от 03.08.2023г., вместо от 03.05.2023г. - датата на уведомяване на застрахователя“ и излага съображения за неправилност и в тази насока.

В писмен отговор ответното застрахователно дружество излага съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на обжалването и за неоснователност на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители поддържат заявените становища.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000лв. до претендираните 30 000лв. и в частта, с която законната лихва е определена от 03.08.2023г., вместо от 03.05.2023г. Като спорен е очертан единствено въпросът за размера на обезщетението за разликата над сумата 5 000лв. предвид частичното влизане в сила на първоинстанционното решение и установената поради това безспорност относно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увредата и наличието на фактическия състав на деликта, осъществен от водача на застрахованото превозно средство.

По делото е установено от приетата медицинска експертиза, изготвена от ортопед-травматолог, че в резултат на падането в салона на автобуса при внезапно задействане на спирачната система от водача, на ищцата на 07.04.2023г. е причинено закрито травматично счупване на долния край на лявата лъчева кост, довело до трайно затруднение на движенията на левия й 2 горен крайник за около 3-4 месеца. Лечението е консервативно домашно амбулаторно - на 07. 04. 2023 г. е направено безкръвно наместване на счупването и обездвижване на крайника с гипс, след 35 дни гипсът е свален и е предприето раздвижване на ръката. Проведена е рехабилитация и физиотерапия в санаториум от 29 май до 5 юни 2023г. Пострадалата е търпяла болки с голям интензитет непосредствено след счупването за 7 - 8 дни и след свалянето на имобилизацията и започване раздвижване на ръката за около 1314 дни; с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Ищцата би могла да изпитва болки и понастоящем, при влажно и студено време, при по-голямо и попродължително натоварване на ръката до около 1 г. след датата на получаване на увредата; при този тип травматично увреждане, обичаният срок за възстановяване е около 3 -4 месеца. Налице са следните остатъчни явления: лявата гривнена става е по-дебела 2 см.; видимо изкривяване на оста на левия горен крайник с отклоняване на лявата ръка навън с 10 градуса; лявата гривнена става извършва движения в обем по - малък от нормата с 18 %; намален е захватът на лявата ръка. При направената на 31.01.2024г. рентгенова снимка е установено, че счупването на лявата лъчева кост е зараснало в неправилно положение. С оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда на ищцата, която е родена 1959г., давността на получаването й, вида на проведеното лечение, сегашното й състояние и възрастта на пострадалата не се очаква съществена промяна.

Ищцата може да се самообслужва с лявата ръка.

След обсъждане на установените от експертизата данни въззивната инстанция е акцентирала на обстоятелството, че счупеният крайник е лява ръка, която се предполага, че е неактивна, тъй като отсъства твърдение, че тя е левичар. Преценила е, че лечението е било консервативно и относително краткотрайно чрез едномесечна имобилизация; че раздвижването е било в лечебни условия, което е предпоставка за съкращаване на възстановителния период след сваляне на имобилизационната превръзка. Обсъдила е наличието на срастване на увредената кост, макар и с малък остатъчен козметичен дефект. Изложила е, че ищцата не навежда доводи и доказателства за това, как установените 18 градуса намален обем движение, се отразява на функционирането на ръката; че не е посочила трудовата й дейност да е свързана с ползването на специфични умения на ръцете или други причини, 3 които да обосноват по-тежки затруднения извън тези от битово естество докато е била с обездвижена ръка. Мотивирала е, че засягането на горен крайник не е изисквало спазване на постелен режим и чужда помощ, че травмата е получена през пролетта, след приключване на снежния период, поради което излизането с обездвижена ръка не е криело допълнителен риск за статиката на ищцата. По тези съображения съставът се е солидаризирал с изводите на първоинстанционния съд, че обезщетение в размер на 5 000 лв. е справедлив паричен еквивалент за понесените от ищцата неимуществени вреди.

С определение № 3238 от 15.10.2025г. касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част е допуснато по въпроса: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания на пострадалото лице?” за преценка съответствието на обжалваната част от решението със задължителната съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените в приложението му съдебни актове по реда на чл.290 ГПК.

По правния въпрос: Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №4/1968г., понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановленията общи критерии – момента на причиняване на уврежданията /момент на осъществяване на съответното ПТП, телесните увреждания и причиняване на болките и страданията/, обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и възрастта на пострадалия. В практиката на касационната инстанция последователно се застъпва, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на 4 общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази продължителността и начина на лечение, да прецени какви са прогнозите за здравословното състояние на увреденото лице, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Задълбоченото изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.

При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират косвено отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно чл. 432 КЗ във връзка с чл. 492 КЗ, които макар и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По съществото на касационната жалба:

Съставът на САС не е изложил подробни аргументи при очертаване на общите критерии, релевантни за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Подлагайки на анализ конкретните обстоятелства, от значение за формирането на крайната си преценка при повторното разрешаване на материалноправния спор, въззивната инстанция неоснователно като водещ критерий е възприела, че счупеният крайник е лява ръка, която се предполага, че е неактивна. Действително по делото няма твърдение, че ищцата е левичар, но съставът е игнорирал обстоятелството, че недоминатната (за десничарите) лява ръка има важна и допълваща роля в ежедневните дейности; тя не извършва основни, фини задачи, но осигурява стабилност, подкрепа и играе ключова роля при поддържане на координацията 5 и баланса на тялото.

Съставът на САС не е имал основание и да ползва като следващ аргумент за неоснователност на въззивната жалба на ищцата, този, че след свалянето на гипса, раздвижването е било в лечебни условия, което е предпоставка за съкращаване на възстановителния период. При ищцата обичайният (3-4 месеца съгласно заключението на медицинската експертиза) възстановителен период не е съкратен, а вещото лице е установило, че са възможни болки и понастоящем, при влажно и студено време и при поголямо и продължително натоварване на крайника до около една година след счупването като се има предвид, че тя е имала отговорно отношение към състоянието си и е провела рехабилитация в специализирано медицинско заведение.

На следващо място единствено са посочени, но не са задълбочено обсъдени наличието на срастване на увредената кост.

Напълно е игнорирана констацията на медицинския експерт за трайни остатъчни негативни последици от счупването - установеният намален обем на движения в лявата гривнена става с 18% с аргумента, че ищцата „не навежда доводи как това ограничение се отразява на функционирането на ръката й“. От една страна за ищеца не съществува задължение да дава такива пояснения в обстоятелствената част на исковата молба, съответно ако на съда са били необходими такива разяснения, той би могъл да ги получи по реда на чл.273 във вр. с чл.145,ал. 1 ГПК, на трето място, тази последица е установена от експерта, на когото съдът би могъл служебно да постави въпрос, съобразно указанията в т.3 по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като това е факт, относим към въведено във въззивната жалба на ищцата оплакване, в който случай, при необходимост, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й.

Разпечатката съдържа 27 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc558d10-d631-43b8-a099-b1609316eba9