Решение № 29 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300502061 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на М. С. М. с ЕГН:********** от с.Д.,община Карлово, област Пловдив, **** против решение №215/06.06.2025 г. по гр.д.№1326/2024г на РС-Карлово, 3 гр.с., с коет о е отхвърлен предявеният от него иск за осъждането на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление: град С., ул. „*** да му заплати сумата от 389.12 лева, представляваща платена сума при първоначална липса на основание по договор за текущо потребление от 22.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 06.08.2024 година до окончателното плащане и е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ разноски по делото в размер на 250 лв.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск, както да се присъдят разноските за производството в двете инстанции. Изложени са следните доводи:

Между страните не се спори, че е сключен договор за текущо потребление от 22.12.2021 г. за сумата 24 000 лева. Прието е, че ищецът е работил като военнослужещ затова договорът е сключен при преференциални условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“.

Неправилно съдът е приел, че неравноправните клаузи в договора са нищожни само ако не са уговорени индивидуално. Неправилно съдът е приел, че застраховането на кредита не е било задължително, поради което и включването му в договора било избор на потребителя.

1

Счита се във въззивната жалба, че ГПР не отговаря на посочения размер в договора, че ако застрахователната премия, възнаградителната лихва и другите оскъпявания са включени в ГПР, то размерът му ще е по-висок от посочения в договора от 5.26 % и само на това основание счита, че договорът е недействителен. Неправилен е изводът на съда, че ползвайки условията по програмата ищецът е бил наясно с променливия лихвен процент на банката, тъй като механизмът бил ясно посочен. Кредитът се обезпечавал със залог на вземанията в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. За да бъде изпълнено изискването на цитирания член банката следва да уведоми както кредитополучателя, така и залогодателя за начина на изчисляване на възнаградителната лихва, а не както е посочено в договора и Общите условия, че лихвата се променяла, което се публикувало на Интернет страницата на банката или чрез банкиране на ДСК Директ. По делото не са представени доказателства в тази връзка от страна на Банка ДСК, поради което неправилно съдът е стигнал до извода, че ищецът е бил запознат с променливия лихвен процент на банката. Счита се, че уговорената в договора възнаградителна лихва е нищожна, тъй като е неравноправна клауза, тъй като не са налице кумулативните предпоставки - обстоятелствата за изменение на лихвата да са изрично уговорени в договора или Общите условия, да са обективни, да не зависят от волята на кредитора, методиката за промяната на лихвата да е подробна и ясно описана. Счита се, че възнаградителната лихва в договора не отговаря на тези изисквания. Неправилен е изводът на съда, че от договора е видно, че застраховането на кредита не било задължително, поради това че в самия погасителен план застраховката била добавена като крайна величена, разпределена с всяка погасителна вноска. Договорът за кредит бил нищожен, тъй като в ГПР не били включени всички такси и оскъпявания на кредита, в това число и застрахователните премии по застраховката. Договорът за кредит бил нищожен съгласно чл.10,ал.1 ЗПК, тъй като ръзмерът на шрифта бил по-мълък от 12.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна, иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Счита се, че ГПР в договора отговаря на размера, посочен в него. Съгласно чл. 8 от договора кредита се олихвява с променлив референтен лихвен процент в размер на 4.66 % годишно, формиран от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, първият е обективен банков индекс, определен от БНБ, а именно среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата със срок над 1 ден до 2 години, който към датата на сключване на договора е 0.090 %, а надбавката е определена с преференциален размер 4.570 % при изпълнение на условията по програма „Престиж Плюс“. Счита, че са спазени разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Наличен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на връщане на погасителните вноски, изпълнени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Кредиторът няма участие при промяна на лихвения индекс. По отношение на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК и договора за застраховка изрично в погасителния план са посочени допусканията като е отбелязано, че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Касае се за самостоятелен договор, сключен от кредитополучателя по негово желание и решение. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

2

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.

Предявени са установителни искове по реда на чл.55,ал.1 ЗЗД.

По направените оплаквания, ПОС намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 22.12.2021г. между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя М. С. М. е сключен договор за потребителки кредит, по който на кредитополучателя била предоставена в заем сумата от 24 000 лв. за срок от 120 месеца, не се спори по делото, че заемът е погасен предсрочно на 08.04.2022г., т.е. в рамките на 3 месеца.

Договорът е сключен при общи условия, които съгласно т.21 са неразделна част от него, които кредитополучателят е получил, запознат е и ги е приел. Съгласно т.8 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4,66% годишно или 0,01 % на ден, формиран от стойността нареферентен лихвенпроцент, съставляващ индикатор „Среден лихен процент по салда при срочни депозитети в лева със срок над 1 ден до 2 години“ 0,090%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 4,570 %, при изпълнение на условията на програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора и публикувани на интернет страницата на БНБ. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,41 %. Лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент по ред, посочен в ОУ. Годишният процент на разходите е в размер на 5,26 %, като може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. ГПР и включения в него лихвен процент не надвишава максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва, съгласно изискванията на чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което клаузата за договорната лихва и ГПР не са нищожни на това основание. Условията за промяна на договорения лихвен процент са изрично уговорени между страните, както и начините на формиране на възнаградителната лихва. Обстоятелства за именението на лихвения процент са обектвни и не зависят от волята на кредитора. Съгласно чл.7.1 – чл.7.5 от ОУ – размерът на ГПР включва лихвата и конкретно посочените такси.

От договора за кредит е видно, че на 22.12.2021 г. на М. е предоставена в заем сумата от 24000 лв. за срок от 120 месеца, която е предсрочно погасена на 08.04.2022 г. Видно от приетата по делото и неоспорена справка-извлечение от сметка на М. М. по договора за кредит от 22.12.2021 г., по договора са извършени плащания в размер на 24323,19 лв., от които са погасени: главница 24000–лв. и договорна лихва от 323,19лв., т.е. не са извършени 3 плащания за застраховка и такса ГПР.

Видно от погасителни план обаче, за 3 месеца кредитополучателят дължи 49,47 лв. /16,49х3/.

Дори и да не е включена в ГПР сумата на застраховката не оскъпява кредита по начин, че да уврежда кредитополучателя и тези плащания не може да се считат за неравноправни; по делото е прието съгласие на М.М. за присъединяване към групов договор за застраховка „Кредитна защита“ с размер на месечната застр.премия -6,5% от месечната вноска по кредита или 16,49 лв. месечно.

По отношение на довода за недействителност на договора за кредит, ПОС намира, че е спазена и императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.12 и т.20 от ЗПК – оплакването е неоснователно:

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице А. К., която съдът кредитира като обективна и компетентна, се установява, че размерът на шрифта по процесния договор за кредит от 22.12.2021 г. е 12,2.

По изложените съображения ПОС намира, че жалбата е неоснователна Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора, право на разноски, съгласно чл.78,ал.3 ГПК има въззиваемият-Банка ДСК, поради което такива му се присъждат, както следва: определя юрисконсулско възнаграждение на Банка ДСК в размер на 150 лв. за производството пред ПОС.

Предвид гореизложеното , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №215/06.06.2025 г. по гр.д.№1326/2024г на РС-Карлово, 3 гр.с.

Осъжда М. С. М. с ЕГН:********** от с.Д.,община К., област П., ул. ****, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ №19 сумата 150 лв. за направени разноски за производството пред ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5