Присъда № 44 от 14.05.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към присъда № 44 от 14.05.2025 г. по НОХД № 550/2025 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на 13.06.2025 година.

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия Р.Ст.Ас. за това, че на 17.01.2024г. в гр. Плевен, ул.“****** *********“, в условията на повторност, като случая не е маловажен отнел чужди движими вещи - 2 бр. кофражни платна с размер 125/86 см. по 20,00 лева всяко, на обща стойност 40,00 лева от владението на собственика В.П.Х. от същия град, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура - Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор В.П..

Подсъдимият Р.Ст.Ас., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. Т.К. от АК - Плевен, назначена за служебен защитник в хода на досъдебното производство.

Пострадалият Б.Б.Х. редовно призован, се явява лично. Последният, преди започването на разпоредителното заседание изрази становище, че не желае да участва в настоящото производство като гр. ищец и частен обвинител.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимия Р.Ст.Ас. - адв. Т.К. от АК - Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че подзащитният признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства. Моли делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, по реда на Глава XXVII от НПК - чл.

371, т. 2 от НПК.

Подсъдимият Р.Ст.Ас., изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК, като се признава за виновен, така както е посочено в обвинителния акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.

1

1 от НПК, приема следното:

1. Делото е подсъдно на Съда.

2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.

4. С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6. Не се налага изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за процесуална принуда, тъй като не са налице основания за това.

7. Не се налага събирането на нови доказателства.

8. С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва делото за призоваване свидетелите и вещото лице посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд - Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХУП от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на 2 съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият Р.Ст.Ас. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия Р.Ст.Ас. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия Р.Ст.Ас., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия Р.Ст.Ас. е:

„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “ При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият Р.Ст.Ас. направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.

371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия Р.Ст.Ас. бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т.

2 от НК. ”

3

Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство - пр. преписка № 724/2022 г. по описа на РП Плевен/ЗМ № 230/2024 г. по описа на Първо РУ - Плевен/, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт спрямо подсъдимия, като намира същото за доказано от обективна и субективна страна, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, намира, че не следва да се спира по отделно на фактическата обстановка.

Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода, което да е ориентирано към минимума.

Защитникът на подсъдимия Р.Ст.Ас. - адв. Т.К., при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, което следва да се наложи на подзащитния . Моли съда да наложи на подзащитния Ас. наказание към минимума предвиден в закона, с оглед младата възраст на подзащитния , ниската стойност на отнетия предмет, както и доброто му процесуално поведение.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:

С Определение от 17.11.2023 г. по НОХД № 2220/2023 г. Районен съд - гр.

Плевен одобрил Споразумение № 505/17.11.2023г., с което подсъдимият Р. С.

Ас. се признал за виновен за извършено престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл.

20, ал. 2 вр. с ал.1 от НК и му наложил наказание „Пробация“ за срок от осем месеца. Определението е влязло в законна сила на 17.11.2023 г.

С Определение №*198 от 30.11.2023 г. по НЧД № 2499/2023 г. Районен съд гр. Плевен определил на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 933/2020 г., НОХД № 205/2021 г. и НОХД № 933/2020 г. и трите по описа на Районен съд - гр. Плевен, а именно - „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, което да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

4

Към горното наказание е присъединил на основание чл.23, ал.2 от НК наложеното по НОХД № 933/2020 г. по описа на същия съд наказание „обществено порицание“. Определението е влязло в законна сила на 15.12.2023 г.

Подсъдимият Р.Ст.Ас., известен с прякор „****“, живее в град Плевен, ул.“*****“№**. Не упражнява трудова дейност и има липса на доходи.

Разпечатката съдържа 60 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc5525a8-debf-419a-991c-6eed6485ab28