Решение № 44 от 03.05.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. П., 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М. Янч. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20213130200257 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от ЛЮБ. Л. Л., ЕГН ********** с адрес гр.П., обл.В., ул.“С. К.“ №44 срещу Наказателно постановление № 21-0324000438/09.06.2021г. на Началника на група към ОД на МВР-В., РУ-П., с което за нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № I3-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки.

В подадената жалба въззивника изтъква недоволството си от издаденото му наказателно постановление и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание пред Районен съд – П., жалбоподателят, редовно призован не се явява и се представлява от надлежно упълномощени процесуални представители, които молят за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като изтъкват обширни доводи в тази насока.

Административнонаказващият орган редовно призован, не се явява и не се представлява.

Контролиращата страна-ВРП-ТО-П. също не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на 1 обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува постановление, поради което е процесуално допустима. наказателното

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 12.04.2021г. в 09,46 часа актосъставителя В. ЕМ. В., с колегата си С.

Б. М. при застъпване на смяна били изпратени от ОДЧ до бензиностанция „Петрол“ на пътя Старо Оряхово-Долни Чифлик-Гроздяьово-Бозвелийско(П.-Дългопол) по сигнал, че приближава лек автомобил марка „БМВ“, в чийто водач вероятно има наркотични вещества. Отишли на место, където след около 20 минути се появил въпросния автомобил и същият бил спрян за проверка. Извършена била проверка на документите и за употреба на алкохол, която била отрицателна.

Докато вървяла документалната проверка, на лицето бил извършен личен обиск, при което в портмонето му бил намерен плик с бяло кристално прахообразно вещество. Въззивника заявил, че веществото е негово. Това наложило да бъде задържано и отведено в РУ-П.. Тогава Л. бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, като му било разяснено, че може да откаже. Спорде свидетеля В., въззивника обяснил, че в момента води дела за детето си и ако има още едно дело щяло да му попречи за делото за детето му. Казал, че отказва да даде проба за наркотици. Попитан бил отново: „ Ще дадете ли проба за наркотици?“ и въззивника казал:

„Отказвам“. След това бил отведен в МБАЛ-В. „Военномедицинска академия“ за да даде кръв, където също отказал, което наложило да му бъде съставен АУАН за отказ по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за проверка на наркотици.

От МБАЛ-В. „Военномедицинска академия“ е изискана информация относно въззивника, дали е бил регистриран, като лице, което е следвало да бъде изпробвано за употреба на наркотични вещества на 12.04.2021г. и ако да, в колко часа и какъв е бил резултата. Има ли регистриран отказ от лицето да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества.

Видно от изпратения отговор на здравното заведение ЛЮБ. Л. Л., ЕГН ********** се е явил в МБАЛ-В. „Военномедицинска академия“ на 2

12.04.2021г. в 12,05 часа и е декларирал писмен отказ относно даването на биологични проби за химико-токсикологичен анализ. Ведно с отговора е изпратено и заверено копие на книгата за регистрация на амбулаторно болни за процесния период.

АУАН е бил съставен на 12.04.2021г. и връчен на въззивника на 13.04.2021г., като по същия не са били направени възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.

В хода на делото бе разпитан актосъставителят В. ЕМ. В., който изцяло поддържа констатациите в акта, като излага подробно хронологията на своите действия, поради което съдът изцяло кредитира неговите показания.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. ЕМ. В. относно обстоятелствата, свързани установяване на обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същият е участвал пряко при установяване на нарушението и има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите налице ли е било управление на моторно превозно средство и конкретно на това, спряното от него за проверка, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството.

Съдът не приема становището на процесуални, представител на въззивника, че в хода на АНО са били допуснати съществени процесуални нарушения досежно часа на установяване на нарушението.

Видно от приложената по делото докладна записка, въззивника е бил спрян за проверка в 08,20 часа на 12.04.2021г. и му е била извършена проверка за алкохол, резултата при която се оказал отрицателен. Часът посочен в АУАН е 09,46 часа и това е времето в което Л. е заявил отказа си пред полицейския служител да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Този отказ е потвърдил и в МБАЛ-В. „Военномедицинска 3 академия“, което е обективирано в книгата за регистрация на амбулаторно болни. Отказът на Л. в лечебното заведение в гр.В. единствено е потвърдил отказа му в РУ-П. и в тази връзка съдът не счита, че е налице съществено процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и да се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от които не се е възползвал.

Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен от и в присъствие на свидетел, пряко участвал в установяване на описаните в него нарушение.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т.

2.9 от приложената по делото Заповед № Із – 8121з-515/14.05.2018г.на Министъра на вътрешните работи, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение за деянието по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП се потвърждават от събраните по делото доказателствени източници. Установено в хода на административнонаказателното 4 производство, а впоследствие и пред съда е, че на посочената в АУАН и НП дата – 12.04.2021 г. и място, жалбоподателят, като водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№В *** НТ е отказал да бъде му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества с техническо средство DRAGER DrugCheck 3000 STK 6 с номер ***.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. От събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.

От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат извод, различен от възприетия ангажираните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля В. ЕМ. В..

На следващо място, при преценка въпроса отговорността в случая, се налага анализ на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП, обикновеният прочит на който сочи на извода, че подлежи на административно наказание онзи Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с оглед употребата на съюза „или” в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел действително е да се създадат гаранции за възможността лицата управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП под страх от административнонаказателна отговорност и отчитайки, че и двата способа, визирани в текста на чл. 174, ал.

3 ЗДвП са насочени именно към проверка на съдържанието на алкохол в 5 кръвта на тези лица. В потвърждение е и принципното и законово положение, че възприемането на показанията на техническото средство от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства за изготвяне на химическа експертиза, т.е. акцентът е върху субсидиарния характер на този подход /чрез техническо средство/ за определяне количеството алкохол в кръвта по арг. чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр.

23 от 17.03.2006 г. и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Всъщност самата редакция на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от цитираната наредба сочи на извода, че следва да се приеме така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство е основание употребата на алкохол или друго упойващо вещество да се установява с лабораторно изследване. Такова изследване по делото обаче, също не е изпълнено и то именно поради отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба, който отказ е бил обективиран в негово изявление пред контролните органи, възприето от свидетеля В., както и медицинските лица в МБАЛ-В. „Военномедицинска академия“. Следователно налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нещо, което е съобразено от наказващия орган, който с оглед цялостната картина, очертана със събраните доказателства правилно е преценил, че е налице нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Т.е. в случая поведението на жалбоподателя е съставомерно, защото по причини, изцяло у него не е изпълнена целта на закона - да бъде обезпечено установяването на наркотични вещества в кръвта, а в конкретната хипотеза невъзможността за извършване на кръвна проба, поради отказа му.

Разпечатката съдържа 37 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc5507d9-31db-4675-be35-5a5919f81c9d