Решение № 10553 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10553 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110152413 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Х., ЕГН *********** против **********, ЕИК ***********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 3 359,18 лева.

Ищецът твърди, че на 21.05.2018 г. сключил с ******** договор за предоставяне на кредит № 625876 за сумата в размер на 1 550 лв. Твърди още, че съгласно погасителния план към договора за кредит дължимите суми следвало да се заплатят на 12 месечни вноски като първия падеж бил с дата 20.06.2018 г., а последния 16.05.2019 г. Сочи, че сумите по кредита не били заплатени. Навежда твърдения, че вземането било придобито от ********** посредством договор за цесия. Поддържа, че от издадена справка от ЦКР на 11.09.2025 г. се установявал, че ответното дружество е подало информация за кредит с обща стойност на балансовата експозиция от 3 351,55 лв., от които остатък от просрочена главница в размер на 1 550,00 лв. Поддържа, че с чести обаждания и съобщения дружеството ответник, търсило ищеца за заплащане на задължения по горепосочения договор за кредит, като оправяло закани за иницииране на принудително производство срещу него и използване на изпълнителни способи срещу имуществото му за удовлетворяване на твърдените вземания.

Заявява, че на 02.07.2025 г., депозирал молба по електронната поща, с която поискал отписване на задълженията в ЦКР. Сочи, че на 10.07.2025 г. получил отговор по имейл от ответното дружество, с който молбата за отписване от ЦКР била оставена без уважение, тъй като погасителната давност не била доказана по надлежния ред, като ответното дружество издало на 16.09.2025 г. референция за задължение. Заявява, че дружеството редовно и методично чрез свои служители, инициирало телефонни разговори, изпращало съобщения, чрез които изисквало от длъжника да заплати задълженията си към дружеството в посочените размери. Сочи, че с подадената молба до ********** фокусирал вниманието на същото към изтеклите срокове на погасителната давност и молел дружеството да отпише задължението, тъй като то било неактивно. Предвид цялостното поведение на дружеството ответник, както и заявените позиции, обективирани в писмената молба, отговора на дружеството и референцията за кредит, правният спор бил установен и по този начин.

Счита, че вземането продължавало да съществува, но възможността да бъде изпълнено било 1 ограничено само от доброволното му изпълнение от страна на длъжника. Позовава се на изтекла погасителна давност съгласно чл. 114 ЗЗД, която започнала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо. Посочва, че съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит дължимите суми следвало да се заплатят на 12 месечни вноски като първият падеж бил на 20.06.2018 г., а последният 16.05.2019 г. Посочва, че петгодишният давностен срок започвал да тече от падежа на всяка вноска. Заявява, че не били заплащани никакви суми като кредиторът бил избрал пасивно кредита за предсрочно изискуем.

Заявява, че погасителната давност била настъпила окончателно на 16.05.2024 г., тъй като тогава изтекъл срока за последната вноска. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено несъществуването на притезания на ответното дружество по парични задължения, произтичащи от договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, поради погасени по давност вземанията. Претендира разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника сочи, че подаденият иск срещу дружеството бил допустим, но неоснователен по същество. Заявява, че не оспорва, че по отношение на процесното вземане била настъпила погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД, поради това съзнателно и добросъвестно не били предприемани действия по предявяване на вземането по съдебен ред, нито са инициирани някакъв вид принудителни производства. Сочи, че настъпването на погасителната давност не води до погасяване на самото задължение, а единствено до правото на принудително съдебно реализиране на вземането. Заявява,че процесното задължение продължавало да съществува като естествено задължение, съгласно утвърдената теория и практика по ЗЗД. Счита, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен, тъй като чрез него се цели съдебно прогласяване на последица, която вече била настъпила по силата на закона, и която дружеството ответник не оспорвала, нито заобикаляла, а напротив съобразявала и спазвала.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен предвид това, че не била настъпила погасителна давност върху процесното вземане на основание чл. 110 ЗЗД, която била призната от кредитора ********** и същият по някакъв начин не се опитал да събере вземането след настъпване на погасителната давност следователно не е нарушил правото и не е възпрепятствал настоящия ищец. Заявява, че не е дал повод за образуване на настоящото производство. Моли съда да прекрати производството по делото и да отхвърли иска като неоснователен, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим при предявената му правна квалификация – чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че доколкото ищецът е поискал извънсъдебно коригиране на подадената информация, което ответникът е отказал, то ищецът има интерес от водене на настоящото дело, респ. искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По предявения иск правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да установи, че между страните е налице валидно облигационно отношение, въз основа на което е подадена информация за непогасени от ищцата задължения в размер на 3351,55 лева към ЦКР на БНБ.

По делото е представена Справка за кредитна задлъжнялост, издадена на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР с вх. № БНБ-127907/04.09.2025 г. в която е вписано просрочено задължение към ********** по кредит FERR2-5744 с балансова експозиция 3 351,55 лева и остатък по просрочена главница в размер на 1 550,00 лева.

По делото не е спорно, а и от приложените доказателства, се установява обстоятелството, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, доколкото ответникът е придобил процесното вземане, посредством договор за цесия от 01.04.2025 г. Съгласно приложения погасителен план към договора за кредит 625876 се установява, че падежът на последната вноска по кредита е на 16.05.2019 г.

2

От представена молба, инкорпорирана в имейл кореспонденция между страните, се установява, че ищецът е поискал да бъде коригирана информацията в ЦКР, доколкото задължението било погасено въз основа на изтекъл давностен срок. Установява се, че ответникът е оставил молбата без уважение поради обстоятелството, че настъпването на погасителната давност не било доказано по надлежен ред.

С оглед позоваването на ищеца за погасяване на задължението по давност, съдът намира следното. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай не са налице доказателства ответникът да е прекъснал давността съгласно чл. 116 ЗЗД преди предявяване на настоящия иск – 19.11.2025 г., респ. задължението е погасено по давност с изтичане на 5-годишния срок от падежа на последната вноска - на 16.05.2024 г. На следващо място, в отговора на исковата молба ответникът признава обстоятелството, че е настъпила погасителна давност за процесното вземане, но счита, че искът е неоснователен, поради това, че самото задължение не е погасено, доколкото е погасено единствено правото на принудително изпълнение спрямо ищеца. В производството е безспорно установено, че вземането е погасено по давност към датата на подаване на исковата молба, поради което съдът намира, че искът следва да бъде уважен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора с право на разноски разполага само ищецът. Същият е сторил разход в размер на 68,70 евро (134,37 лева) за заплатена държавна такса, която сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.

Ответникът дължи и заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.

38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 5, ал.3, предл. 3 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, доколкото по делото са налице доказателства, че ищецът е юрист, поради което същият е получил безплатна правна помощ от адвокатско дружество *********. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът определя възнаграждението съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 ЗАдв. и осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа при определяне размера на адвокатското възнаграждение, но ползва същата като ориентир, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокатско дружество ********* за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в размер на 324,67 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. И. Х., ЕГН ***********, с постоянен адрес: ********** отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК по отношение на **********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***********, че Г. И. Х., ЕГН ********** не дължи на **********, ЕИК *********** сумата 1 717,51 евро (3 359,18 лева), която сума фигурира като дължима в справка в Централен кредитен регистър на БНБ, поради погасяването по давност.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК **********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Х., ЕГН ***********, с постоянен адрес: ********** сумата 68,70 евро (134,37 лева) – разноски в производството пред Софийски районен съд, 154 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 5, ал.3, предл. 3 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ГПК **********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокатско дружество *********, БУЛСТАТ ********** сумата 324,67 евро (635,00 лева) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4