Определение № 930 от 04.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. София, 04.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20231000500880 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр.чл.299 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила жалба от Е. Х. П., с която обжалва определение № 2 810 от 05.03.2023 г., постановено по гр. д. .№ 9 672/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което съдът е прекратил производството по делото.

В частната жалба се твърди от жалбоподателя, че постановеното определение е в ярко противоречие с материалния и процесуалния закон, с доказателствата по делото и крайно несправедливо. Твърди, че съдията е изопачил твърденията й, като е приел че иска да се пререшава вече влязло в сила решение. Твърди, че това което е поискала от съда е да й бъде присъдено обезщетение за влошеното й здраве и инвалидизирането й след постановяване на решението. Твърди, че е вярно посоченото, че е налице причинно следствена връзка, но не е поискала да бъде преразгледано състоянието й към момента на произнасяне на предишното решение, а понастоящем. Освен това твърди, че определението противоречи на практиката въведена преди това по отношение на влошаване на здравословното състояние на миньорите. Ето защо моли съда да уважи искането й за справедлив процес, защото утре може да пострадаме ние или наши близки Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 2 810 от 05.03.2023 г., постановено по гр. д. .№ 9 672/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, че съдът е прекратил производството по делото . Видно от мотивите на атакуваното определение съдът е приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а с влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати обезщетение за същите вреди. Приел, че ищцата не твърди влошаване на 1 здравословното състояние, поради което и предвид разпоредбата на чл.299 от ГПК такъв иск е недопустим.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски градски съд е образувано по повод постъпила искова молба от Е. Х. П. срещу Столична община, с която ищцата е поискала ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликтното поведение на ответника в размер на 25 100 лв. Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищцата е навела твърдения, че в резултат на поведението на ответника е претърпяла травма, която първоначално е квалифицирана като лека тава и по гр. д. № 8 907/ 2018 г. по описа на Софийски градски съд и е присъдено обезщетение. Навела е и твърдения, че в течение на годините, причинената поради безхаберието на ответника травма е прераснала в тежка такава и същата е останала инвалид за цял живот.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане № 18 299 от 30.10.22 г., постановено по гр. д. № 9 672/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав съдът е констатирал нередовности на исковата молба и е дал указания на ищцата с кратка писмена молба да уточни кой е номерът на делото и на кой съд е било, по което е търсила обезщетение, какъв е бил резултатът от това дело, като представи копие от крайния акт, както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 004 лв., представляващи държавна такса.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба вх. № 75 352 от 10.11.22 г. ищцата е поискала да бъде освободена от внасянето на държавна такса, приложела е заверени копия от влязлото в сила решение по което и е присъдено обезщетение, както и е уточнила, че същото се отнася до „предходен етап, а травмите към настоящия момент са резултат от предишните травми“.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното определение № 2 810 от 05.03.2023 г., постановено по гр. д. .№ 9 672/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, съдът е прекратил производството по делото.

Спорно пред настоящата инстанция са изводите на съда по отношение на предявеният иск – дали същият е за обезщетение в резултат на вредоносните действия на ответника или се претендира присъждане на обезщетение за ексцес. Така релевираните доводи съдът, в настоящия си състав намира за основателни, по следните съображения:

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние/действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Причинната връзка е обединяващия елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумира само вината, но не и причинната връзка при непозволено увреждане. Тя не се предполага, а следва да се доказва. Вредите подлежат на възстановяване само, ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.

Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че под „ексцес” се разбира влошеното здравословно състояние на увредения, което не е било взето предвид от съда при 2 първоначалното разглеждане на спора. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото му състояние, свързано с появата на ново страдание или съществено усложняване на старите страдания. Обезщетението е за новите вреди, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Необходимо е вредите да са в резултат на виновното противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, както и да са настъпили по повод и във връзка с възложена от ответника работа. В този см. е константната съдебна практика, обективирана в решение № 142 от 20.06.2017 г., постановено по гр. д. № 3 673/16 г. по описа на Г.К., ІV Г.О. на ВКС и редица други.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на исковата молба ищцата е навела твърдения за противоправното поведение на ответника, в резултат на което същата е претърпяла травма, както и че за причинените й от същата травма болки и страдания ответникът е осъден да й заплати обезщетение. От друга страна видно отново от обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната такава, същата е въвела в процеса твърдения, че здравословното й състояние се е влошило, поради което претендира обезщетение именно за това влошено здравословно състояние. Ето защо настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице искане за пререшаване на вече възникнал спор, по който има постановено влязло в сила решение, което прави настоящия процес недопустим. Ако въпреки дадените от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба същата е останала неуточнена с оглед разбиранията на съда, то същият е следвало отново да даде указания за уточняване на исковата молба, преди да направи извод за недопустимост на процеса.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2 810 от 05.03.2023 г., постановено по гр. д. .№ 9 672/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, съдът е прекратил производството по делото, като незаконосъобразно.

Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4