Решение № 691 от 17.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Бургас, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20252120200091 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на ***, ****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ****, против Наказателно постановление № 793146-F783147 от 28.10.2024г., издадено от *** – Началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1200 лева.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в тази насока.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. Г. от БАК /преупълномощена от адв. В.

С. от САК/, която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на евентуалност – да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Костадинка Тодорова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е 1 подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 25.11.2024г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 09.12.2024г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество обаче, жалбата е частично основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.08.2024г. от служители на НАП, сред които свидетелката В. С. В.

– инспектор по приходите в Централно управление на НАП, била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - бар „дясно 33" (временен обект), находящ се в гр. Бургас, пристанище Бургас, Морска гара, в рамките на Спайс Мюзик Фестивал, провеждащ се в периода от 02.08.2024г. до 03.08.2024г., стопанисван от жалбоподателя ***. *** осъществявало дейност на територията на фестивала въз основа на сключен с организатора – ***, ЕИК ***, Договор за участие в събития № 48/30.06.2024г.

Разплащанията на територията на фестивала се извършвали безкасово – с банкови дебитни/кредитни карти или фестивални карти. Всички плащания постъпвали по една обща разчетна сметка в „ОББ“ АД. След приключване на фестивала организаторът получавал събраните суми и се разплащал с търговците, участвали на събитието, чрез банкови преводи по обявени от тях сметки, като за разплащанията била издавана данъчна фактура.

В 22:52 часа била извършена контролна покупка на 2 бр. безалкохолни напитки на стойност 11,00 лв., заплатена посредством собствена банкова дебитна карта чрез ПОС - терминално устройство от свидетелката В. С. В., преди легитимацията й като орган по преходите. При заплащането на покупката за извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация, работещо и намиращо се в обекта фискално устройство - модел ELTRADE В1 KL с ИН на ФУ: ED365818 и ФП № 44365818, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, а единствено документ от ПОС – терминал, собственост на „ОББ“ АД, удостоверяващ плащането на стойност 11,00 лв., в който е описан номер на устройство: R0019740 от 02.08.2024г. в 22:52:01ч.

След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство бил отпечатан дневен отчет без приключване от фискалното устройство с № 0023473/03.08.2024г. в 00:15ч., изведен бил и отчет от фискална памет за период от 01.01.2024г. до 03.08.2024г., от който се установило, че няма отразено плащане на стойността на контролната покупка, както и че последно генериран отчет с нулиране на фискална памет е от 26.07.2024г. с БЛОК № 145 в 23:59ч.

Извършената проверка била документирана с ПИП сер. АА №0172050/02.08.2024г.

Свидетелката В. С. В. – инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ към НАП преценила, че дружеството е допуснало нарушение на 2 разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на 16.08.2024г., в присъствието на двама свидетели, съставила на *** Акт за установяване на административно нарушение № F783147/16.08.2024г. На 27.08.2024г. препис от акта бил връчен на управителя и представляващ *** – ****. На 03.09.2024г. от името на дружеството било депозирано писмено възражение срещу акта. Същото било преценено като неоснователно от административнонаказващия орган, поради което на 28.10.2024г. издал обжалваното Наказателно постановление № 793146-F783147/28.10.2024г., с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (инспектор по приходите в Централно управление на НАП), отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

3

Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки, са определени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 /Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал.

1, т. 1, 4, 7 и 8./ за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Видно от събраните по делото доказателства, в настоящия случай не е налице хипотезата на изключение за издаване на фискална касова бележка, тъй като плащането е извършено с банкова карта на ПОС - терминал, факт, който не се оспорва от страните.

Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредбата, следва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно установените задължителни реквизити.

В случая между страните липсва спор относно това, че въпреки наличното въведено в експлоатация, работещо и намиращо се в обекта фискално устройство, такава фискална касова бележка не е издадена за процесната, заплатена с банкова карта, контролна покупка.

Тук следва да се отбележи, че търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

4

Несъмнено процесният проверен обект представлява търговски по смисъла на посочената разпоредба, след като контролните органи са констатирали продажба на стока – 2 бр. безалкохолни напитки чрез извършена контролна покупка, за която е била заплатена сумата от 11,00 лева.

В тази връзка съдът не споделя и поддържаната защитна теза, че жалбоподателят не следва да носи отговорност за нарушението в качеството си на стопанисващ обекта. Независимо, че е бил участник в предварително организирано събитие от друго юридическо лице, а именно – фестивал, безспорно се установява, че дружеството - жалбоподател е извършвало търговска дейност чрез проверения обект, като чрез свои служители е извършвало продажби на храни и напитки. В тази връзка жалбоподателят в качеството си на търговец, стопанисващ обекта, попада в обхвата на нормата на чл. 3 от Наредбата и в негова тежест е възникнало задължението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС да издаде фискална касова бележка при полученото плащане от 11 лева за извършената продажба на 2 бр. безалкохолни напитки.

С оглед на изложеното , настоящият съдебен състав приема, че с бездействието си да издаде фискален бон за извършената и заплатена с банкова карта на ПОС – терминал продажба от въведеното в експлоатация, работещо и намиращо се в обекта фискално устройство, жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за което и законосъобразно е санкциониран с издаденото наказателно постановление.