Решение № 278 от 11.06.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Търговище, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря А. Г. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20263530100472 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.530 от ГПК във вр. с чл.19 от Закона за гражданската регистрация.

Производството по делото е образувано по искова молба на В. В. А. и А. В. А., действащи със съгласието на своята майка и законна представителка И. А. А. от с.П., със съдебен адрес гр.Търговище, ул.Б. М. № ..., чрез адв.А. С.

АК-Търговище, против Община Търговище и Районна прокуратура Търговище, с която са предявени обективно съединени искове за промяна на лично, бащино и фамилни имена, с правно основание чл.19 от ЗГР.

В молбата се твърди, че молителите А. В. А. и В. В. А. са братя родени от майка И. А. А. и баща В. А. Л. Когато И. забременява с А. семейството заминава да живее в Р. Германия. Тогава В. е на 3 години. Малко след раждането на А., баща им В. си намира нова жена, напуска ги и отива в друг град в Германия да живее с нея, като в момента има и дете от нея. От тогава до момента той не проявява интерес към А. и В., не им изпраща пари, не ги чува, не ги вижда, изобщо не поддържат връзка. Момчетата не познават баща си. Не след дълго И. среща М. Я., с когото заживява на семейни начала и той отглежда физически и финансово момчетата. А. и В. го имат за техен баща. В. е предоставил доброволно родителските права върху децата на И., като документите са оформени в Германия.

Той също подписва декларации, че е съгласен А. и В. да пътуват в чужбина без него, както и съгласие майка им да се снабдява с техни лични документи- лични карти и задгранични паспорти.

1

Тъй като към момента В. е на 17години, а А. на 15 години двамата не искат да носят имената на биологичния си баща В., а искат тези на М. Всички в Германия смятат М. за техен баща и момчетата се срамуват от българските си имена. Цялото семейство говори на турски език, изповядват мюсюлманска вяра и искат и те да се казват с турски имена. В. е наричан от своите приятели, познати, роднини с името В., а А. с името Е.. Тези турски имена отговарят на техните убеждения, разбирания, на средата им в Германия, на вярата, религията на тяхната майка И. и техния баща по душа- М. Момчета желаят да вземат и презимето и фамилията на М. Я., като съответно носят изцяло мюсюлманските имена- В.Я. и Е.М.Я.. В момента молителите се срамуват от имената си, първо защото се срамуват от биологичния си баща- В. и не искат да имат нищо общо с него, искат да бъдат свързвани единствено с емоционалния им баща М.- мъжът който ги отглежда и втори път защото са мюсюлмани и искат да носят мюсюлмански имена.

Предвид изложеното молят съда да постановите решение, с което да ДОПУСНЕ промяна в името на А. В. А. от А. В. А. на Е. М. Я., както и да ДОПУСНЕ промяна в името на В. В. А. от В. В. А. на В.М.Я., като задължи Община Търговище да отбележи промяната в регистрите на населението.

В дадения месечен срок ответникът - общ. Търговище е упражнил правото си на отговор, като в него е заявено, че молбата е допустима, но неоснователна, досежно промяната на бащините и фамилни имена на молителите. Наведени са доводи за наличието на императивни законови разпоредби, определящи начина на формирана на бащиното и фамилното име на българските граждани, поради което и при наличието на правилно формирани имена на ищците, съгласно тези разпоредби не е допустимо и оправдано те да променят бащиното и фамилното си име по емоционални подбуди. Ответникът твърди и че не са на лице важни обстоятелства, които да обуславят исканата промяна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска по отношение промяната на бащиното и фамилни имена на ищците. В съдебно заседание поддържа доводите, наведени с отговора.

В срока е постъпил отговор от Районна прокуратура – Търговище, в който конкретно становище относно основателността на молбата не е изразено. В съдебно заседание не се явява представител на Районна прокуратура – Търговище.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложените по делото удостоверения за раждане ищецът А. В. А. с ЕГН-********** е роден на 01.03.2011 год. в гр. Д., Ф.Р. Б., а ищецът В. В. А. с ЕГН-********** е роден на 11.05.2008г. в гр.Търговище. Като техни биологични родители са вписани И. А. А. – майка и В. А. Л. - баща. С тези бащини и фамилни имена ищците са записан в документите си за самоличност, като е безспорно, че във всички официални документи, имащи правно значение ищците също са вписани с бащини имена – „В.“ и фамилни имена – „А.“.

С исковата молба като писмени доказателства са представени Решение № 56 F 1424/17SO/11.01.2018г. на Районен съд Дармщат по което се 2 установява че В. А. Л. е предоставил доброволно родителските права върху децата на И., като документите са оформени в Германия. Приложена е декларация- съгласие от 20.05.2020г., че е съгласен А. и В. да пътуват в чужбина без него, както и съгласие майка им да се снабдява с техни лични документи- лични карти и задгранични паспорти.

От показанията на разпитаната по делото св. М. Ф. – леля на ищците се установи, че с биологичния баща семейството се е разделило, когато момчетата са били невръстни- през 2012г. Вече 14 години живеят в Германия, като не поддържат никакви контакти. Майка им живее с М. Я. – турчин от Турция, който се е грижил за отглеждането и възпитанието на момчетата. От показанията на същата свидетелка се установи, че ищците почти не познават биологичния си баща, тъй като той не ги е търсил след раздялата на родителите и по никакъв начин не е участвал в живота им, като бащинската фигура ищците идентифицират с нейния съжителстващ мъж - М. Я.

Отношенията между ищците и втория мъж на майка им са изключително топли, между тях има изградена доверителна връзка, като между баща и синове, ищците изпитват изключителна привързаност към него, уважават го и поради това започват да се назовават с неговите бащино и фамилно имена, като заменят и българските си лични имена с тярски. В. се представя с името В. а А. като Е. Установи се от показанията на свидетелката, че извън семейството, никой от другите приятели и познати на ищците не знаят, че М.

Я. не е техен биологичен баща. От гласните доказателства се установи, че желанието на ищците да променят както фамилното име, така и бащиното си такова е мотивирано от чувството на признателност и уважение, които изпитва към съжителстващия с майка им мъж, който толкова години се грижи за тях, отглежда и възпитава, от усещането, че принадлежи на това семейство, като това субективно усещане, желаят да се превърне в юридически факт, чрез промяната на имената им.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи : Съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред.

Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

3

Същевременно чл. 19, ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната.

В настоящия случай всеки от ищците се позовава на наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19 от ЗГР, които обуславят искането за промяна на бащиното и фамилното им имена – липсата на отношения с биологичния баща, отсъствието на същия от живота на ищците, от ранна детска възраст и до момента, възприемането на втория мъж на майката, като истинския баща и емоционалната, чисто субективна потребност да прекъснат всички връзки с биологичния си баща, който ги е изоставил, като спрат да носят имената му, съответно да възприемат като бащино и фамилно име имената на човека, който считат за свой баща, че са познат в обществото, не с имената на своя биологичен баща, а с тези на съжителстващия от 14 години с майката мъж, като неговите познати и приятели ги разпознават с имената В. и Е. и не на последно място различието във фамилните имена – техните и тези на семейството му. Установи се, че цялото семейство говори на турски език, изповядват мюсюлманска вяра и желанието на ищците е да носят имена с турско-арабско звучене. Имената с които се представят и са известни – В.и Е. отговарят на техните убеждения, разбирания, на средата им в Германия, на вярата, религията на тяхната майка И. и техния баща по душа- М.

Правото на име е основно, лично, субективно, неимуществено и непрехвърляемо право, което възниква за физическите лица, от момента на раждането им. То е индивидуално право, свързано с правото на личен и семеен живот, което се гарантира от ЕКПЧ. ЕСПЧ е постановил множество решения във връзка с правото на име, а през 1994 г., правото на име е отнесено към защитата на чл. 8 от Конвенцията.

ЕСПЧ зачита вътрешната уредба на всяка държава, като признава правото на договарящите държави да налагат определени рестрикции при формиране на имената на своите граждани. Но и тук ЕСПЧ поставя изискване за преценка. Промяната на име е допустима при спазване интересите на индивида и на обществения интерес, без да се засяга установения обществен ред. Под „обществен ред“ следва да се разбират основополагащи за правопорядъка в държавата повелителни норми, принципи в правораздаването, които имат универсално значение. В този смисъл се има предвид не противоречие с конкретни правни норми, а такова противоречие, което би довело до нарушаване, както на обществения, така и на личния интерес на отделните граждани, както и до недопустимо засягане на основни ценности в обществото.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяна на име се допуска, ако важни обстоятелства налагат това. По въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено име може да се квалифицира като 4

„важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 19 ЗГР има установена съдебна практика - така например с решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д.

№ 396/2008 г. V г. о. е прието, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“. С решение № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 611/2007 г. II г. о. на ВКС по този въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. В решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. III г. о. ВКС, по въпроса за същността на „важните обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др. В решение № 205 / 17.07.2012 год. по гр.д. № 654 / 2011 г. IV г. о. на ВКС е прието, че разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност, поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име.