Решение № 2271 от 21.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2271 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110165929 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 610,66 лв., представляваща 1/2 част от претендирана от ответника цена за водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр. ХХХ, кл. № **********, за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г.

Ищецът – В. К. ЕВТ., твърди, че не дължи на „С в” АД посочената сума, тъй като нито той, нито наследодателят му ЕЗВ е бил потребител на водоснабдителна услуга в посочения имот, въпреки което ответното дружество е открило партида на името на наследодателя на ищеца. Твърди освен това, че не е изразходвана водоснабдителна услуга, цената на която да е в размер на посочената във фактурата сума. Сочи също така, че задължението е погасено по давност. Ето защо, предявява посочения по-горе отрицателен установителен иск. Претендира разноските по производството.

Ответникът – „С в” АД, твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като ответникът никога не е претендирал от ищеца заплащането на задължения за процесния имот, задължено лице по отношение на който е бил наследодателят на ищеца. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли разноските по делото да бъдат разпределение по чл. 78, ал. 2 ГПК.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумата в размер 610,66 лв., представляваща 1/2 част от претендирана от ответника цена за водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр. ХХХ, кл. № **********, за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г.

Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на задължението, а именно - съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на водоснабдителна услуга, че за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г. ответникът е предоставил в процесния имот водоснабдителни услуги с цена, половината от която е в размер на 610,66 лв., изискуемост на вземането, че от настъпване на изискуемостта на вземането са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Доколкото в отговора на исковата молба ответникът твърди, че титуляр на партидата за процесния имот е ЕЗВ, като, видно от удостоверение за наследници на ЕЗВ, същата е починала 01.12.2010 г. и е наследена от ищеца В. К. ЕВТ., то за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска.

В исковата молба ищецът оспорва факта, че между страните е налице облигационно отношение по силата на договор за предоставяне на водоснабдителни услуги. В тази връзка, съдът е разпределил в доказателствена тежест на ответника, че следва да докаже посоченото обстоятелство. Въпреки посоченото, ответникът не е ангажирал доказателства за наличието на договор за предоставяне на водоснабдителна услуга между страните за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г., отнасящ се за имот, намиращ се в гр. ХХХ, кл. № **********.

Във връзка с изложеното и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че между страните не съществува облигационно отношение, поради което и ищецът не дължи на ответника сумата в размер 610,66 лв., представляваща 1/2 част от претендирана от ответника цена за водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр. ХХХ, кл. № **********, за периода 2 от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г.

Ето защо, съдът намира, че отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК следва да се уважи.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 52,40 лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. СВ. Й. Д. – процесуален представител на ищеца, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лв.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че В. К. ЕВТ., ЕГН ********** не дължи на „С в“ АД, ЕИК ХХХ сумата в размер на 610,66 лв., представляваща 1/2 част от претендирана от ответника цена за водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в гр.

ХХХ, кл. № **********, за периода от 03.04.2012 г. до 04.02.2014 г.

ОСЪЖДА „С в“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. ХХХ, да заплати на В. К. ЕВТ., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 52,40 лв., представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА „С в“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. ХХХ, да заплати на адв. С Й Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3