Решение № 683 от 15.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно административно наказателно дело № 20251100603570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Атакуваното решение е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава, по смисъла на чл. 378, ал. 5 от НПК.

С Решение № 4603 от 21.10.2025 г., постановено по НАХД № 13244/23 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, първоинстанционният съд е признал обвиняемата С. М. М. за виновна в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, а именно в това, че на 02.03.2023 г. в гр. София, ж.к. „********, не изпълнила заповед за защита от домашно насилие, съгласно Решение № 13604/28.11.2022 г. на СРС, ГО, 139 състав, по ГД № 46122/2022 г., с която е било забранено да доближава В..Н.Б. на разстояние по-малко от 100 метра, като въпреки това я доближила, като на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК, я е освободил от наказателна отговорност, с налагане на административна глоба в размер на 1000 лева. В тежест на обвиняемата са възложени разноските по делото.

Със същата присъда, на осн чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд е оправдал обв. М. за това да е хванала В.Б. за ръката и да й е говорила на висок тон.

Против решението в законоустановeния срок е постъпила жалба от адв. Димитров – упълномощен защитник на обв. М., с която същото се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. В допълнение към въззивната жалба, изготвено впоследствие от упълномощен друг защитник (адв. З.), се развиват подробни аргументи за явна несправедливост и необоснованост на решението и наложеното с него наказание. Сочи се, че в мотивите си първоинстанционният съд бил развил оценъчна дейност на доказателствения материал без да спазва правилата на формалната логика, като доказателствата не били 1 ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание.

С въззивната жалба не се депозират доказателствени искания.

С последваща молба обв. М. е уведомила СГС, че се отказва от защитата на адв. З. по въззивното производство.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция обв. С. М. се явява лично, като обявява, че не желае адвокатска помощ и ще се защитава сама. Същата заявява, че поддържа жалбата и аргументите от нея и добавя, че показанията на брат й били дискредитирани.

Моли също за определяне на по-леко наказание. В своята последна дума обв. М. твърди, че не се чувства виновна, доколкото обвиненията не отговаряли на истината. Оплаква се, че не може да се види с дъщеря си. Моли за премахване на глобата, като претендира сторените разноски за адвокат.

Прокурорът от СГП моли да си потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на решението, постановено по реда на Глава 28 от НПК, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна – защитник на обв. С. М. срещу решение, произнесено по реда на Глава 28 НПК.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на състава са следните:

За да постанови решението си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Обвиняемата С. М. М. е родена на ******** г. в с. Рибново, общ. Гърмен, българка, български гражданин, неомъжена, със средно образование, работи като продавачконсултант, неосъждана, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „********, с ЕГН **********.

Срещу обв. М. СРП е внесла предложение за освобождаването й от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл. 78а, ал. 1 НК за това, че на 02.03.2023 г. в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 1, пред бл. ********, не e изпълнила заповед за защита от домашно насилие, съгласно решение № 13604/28.11.2022 г. по гр. дело № 46122/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, с която е било забранено да доближава В..Н.Б. на разстояние по-малко от 100 метра, като въпреки това я доближила, хванала я за ръката и й говорела на висок тон - престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

Обв. М. и нейната дъщеря – св. В.Б. съжителствали заедно до средата на 2022 г. в гр.

Благоевград, а след като навършила пълнолетие св. Б. се изнесла от дома на своята майка и заживяла на семейни начала със св. Д.П. в гр. София. Отношенията между двете родственици били влошени, поради контролиращото поведение на М. и явното й противопоставяне на интимната връзка на дъщеря й. Обвиняемата предприела множество опити да осъществи контакт със своята низходяща, въпреки категоричното нежелание на св.

Б. – звъняла непрекъснато на мобилния й телефон, търсила посредници, които да съдействат за нормализиране на отношенията им, посещавала самоволно жилището й, находящо се в гр.

София, ж.к. „Овча купел“ 1, ул. „Промишлена“, бл. ********, вх. ********, преследвала я в жилищния квартал, като по този начин осъществявала перманентен психически тормоз.

По молба на св. В.Б. на 29.08.2022 г. съдия при Софийски районен съд издал заповед 2 за незабавна защита против обвиняемата С. М., а впоследствие с решение № 13604/28.11.2022 г. по гр. дело 46122/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, била издадена, на основание чл. 15 ЗЗДН, заповед, с която на обв. М. било забранено да приближа на помалко от 100 метра дъщеря си, жилището й в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 1, ул.

„Промишлена“, бл. ********, вх. ********, нейната месторабота и местата й за социален отдих за срок от 6 месеца, считано от 28.11.2022 г.

Препис от съдебния акт бил връчен на обв. М. чрез нейния процесуален представил – адв. А.А. от АК-Благоевград на 21.12.2022 г., която впоследствие я уведомила за взетата мярка за защита от домашно насилие, като същият е придобил юридически стабилитет на 30.12.2022 г.

На 02.03.2023 г., преди обяд, обв. С. М. се придвижила с автомобил до гр. София заедно със своя брат – св. М.М.. Помолила го да посети дома на нейната дъщеря, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“ 1, ул. „Промишлена“ бл. ********, вх. ********, за да разговаря с нея и да посредничи за подобряване на комуникацията помежду им. Точният адрес узнала от воденото дело за защита от домашно насилие. Помолен от сестра си, св. М. позвънил на вратата на апартамента на св. Б. и провел кратък разговор с племенницата си, в който св. Б. го уведомила, че не желае да поддържа контакт с никого от своите роднини и отказала да предостави актуалния си телефонен номер.

След така проведения разговор св. М. слязъл пред бл. ********, където го очаквала обв. С. М. и там двамата започнали да обсъждат ситуацията, в частност проведения разговор със св. Б..

Около час по-късно от вх. „Б“ на жилищната сграда на бл. ******** излезли свидетелите В.Б. и Д.П., като същите се насочили към изчакващото ги в близост такси. Св.

М. ги последвал с бързи крачки и непосредствено след като се качили в автомобила, отворил вратата на П., издърпал го навън, след което двамата започнали да се карат.

По същото време обв. М. се намирала на отсрещна страна на тротоара на ул.

„Промишлена“ № 33, в близост до вх. „Б“, на приблизително разстояние 13 метра от вх. „Б“ на бл. ******** и на около 26-36 метра от таксиметровия автомобил. След като свидетелят В.Б. слязла от таксито, същата забелязала майка си, която от своя страна решила да избяга и да се отдалечи от посоченото място в посока към кръстовището на ул. „Промишлена“ и бул.

„Президент Линкълн“.

Обв. М. била последвана от дъщеря си, която възнамерявала да я спре и да повика полиция, поради нарушаване на заповедта за защита. След двете вървели свидетелите М.М. и Д.П., като последният правил видеозапис с телефона си. Четиримата говорили на висок тон, преминавайки по същото време покрай учебен център „SOMERSET”, част от офисите на приземния етаж на жилищната сграда, находяща се на ул. „Промишлена“ № 33.

Разстоянието от посоченото място до вх. „Б“ на бл. ********, находящ се на отсрещния тротоар, възлизало приблизително на 20 метра.

Възникналата суматоха била възприета от св. Б.Г., която по същото време изпълнявала служебните си задължения в горепосочения учебен център. Това обстоятелство я провокирало да излезе на улицата, като преминавайки покрай нея обв. М. отправила призив: „Викайте полиция, ще ме убият!“.

В края на жилищната сграда на ул. „Промишлена“ № 33 св. Б. настигнала своята майка, хванала качулката на якето й и я издърпала. Обв. М. клекнала, като четирите лица спрели и продължили да се карат.

В 11:29 ч. обв. М. позвънила на тел. 112 от тел. ********1 и помолила за изпращането на полицейски екип до бл. ********, тъй като била преследвана и й бил нанесен удар с камък.

3

В 11:30 ч. св. Д.П. също се обадил от тел. ******** на тел. 112 и съобщил за нападение от лица от турски произход в кв. „Овча купел“, бл. ********, като отправил искане за съдействие от органите на МВР.

В следващия момент св. М.М. взел камък от улицата и се насочил към св. Д.П. с намерение да му нанесе удар в областта на главата. Посоченото обстоятелство провокирало св. Г., от своя страна, в 11:31 часа да позвъни от тел. 0******** на тел. 112 и да поиска намесата на правоохранителните органи.

Междувременно св. Д.П. провел още два разговора с оператор на тел. 112 в 11:31 ч. и 11:37 ч., като съобщил, че бил заплашен с камък и е била нарушена издадена ограничителна заповед.

Впоследствие участниците в конфликта се придвижили по същия тротоар в близост до бензиностанция, находяща се на ул. „Промишлена“, която се намирала на разстояние от около 90 метра спрямо вх. „Б“ на бл. ********.

Непосредствено до кръстовището на ул. „Промишлена“ с бул. „Презиент Линкълн“ обв. М. преминала на отсрещния тротоар и влязла в магазин за дрехи „VIBES OTLET CENTER”, който се намирал на разстояние от порядъка на 113 метра, считано от вх. „Б“ на бл. ********. На посоченото място обв. М. изчакала пристигането на органите на МВР, което било възприето от св. М.А. – продавач-консултант в търговския обект.

Малко след това обвиняемата била откарана с линейка за преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“, за което свидетелстват Р.П. и Ю.Г. – полицейски служители при 06 РУ СДВР.

Обвиняемата се оплакала пред полицейските служители и св. А., че й бил нанесен удар в областта на главата.

По-късно медицински специалист й поставил диагноза „повърхностни травми на главата с неуточнена локализация“ и я насочил за освидетелстване от съдебен лекар.

За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е ползвал от разпоредбата по чл. 378, ал. 2 от НПК (приложима при производства от Глава 28 от НПК), позволяваща както позоваването на събраните на ДП доказателствени източници, така и на непосредствено събраните в рамките на съдебното следствие нови гласни и писмени доказателства, преценени като необходими от съда.

Така първоинстанционният съд е приел, че следва да кредитира частично показанията от ДП на свидетелите Б., П. и М. от ДП, като ги е допуснал до разпит и на съдебното следствие. Разпитани пред съда, тримата свидетели дават показания, които първият съд също кредитира частично, предвид неотстранените противоречия между показанията на тримата, включително след проведени очни ставки между св. Б. и св. М. и между св. П. и св.

М..

За да изясни обективната истина по делото, първоинстанционният съд е допуснал като свидетели полицейските служители Р.П. и Ю.Г., както и лицата Б.Г. и М.А., последните две станали неволни свидетели на гореописаната разправия между обв. М., св. М., св. Б. и св. П.. Съдът се позовава изцяло и кредитира съобщеното от четиримата допуснати свидетели.

На така събраните на съдебното следствие гласни доказателствени средства и приобщените такива от ДП първоинстанционният съд е предложил обстоен и детайлизиран анализ, при който е съпоставил съобщеното от всеки един от общо седемте свидетели, отчитайки и съответната заинтересованост на част от тях – на подсъдимата и св. М. (сестра и брат), от една страна, и свидетелите Б. и П. (същите в интимна връзка), от друга. Първият съд е преценил степента на заинтересованост между четиримата не само на база близостта и родствеността помежду им, но и на конкретните обстоятелства и установени факти, оценени на плоскостта на житейската логика, и най-вече, ползвайки като обективен коректив 4 показанията на допуснатите от съда свидетели, за които няма съмнение, че са лишени от заинтересованост спрямо която и да е от горните противопоставящи се групи.