Решение № 10274 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10274 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110161279 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на подадена от К. М. Ал Н. срещу „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД искова молба.

Ищцата твърди, че на 08.07.2022г. е сключила Индивидуален договор за заем №10160444 с „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, по силата на който следвало да върне сума в размер на 400 лева, при срок на кредита от 6 месеца и размер на договорната лихва- 47,60 лева. Сочи, че в чл.12 от договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение в полза на кредитора, за неизпълнението на което в чл.12, ал.4 била уговорена неустойка в размер 152,40 лева, плащането на която било разсрочено с погасителните вноски по кредита. Намира посочената уговорка за неустойка за нищожна. Поддържа, че същата противоречи на добрите нрави, доколкото нейният размер се равнява на почти ½ от задължението по договора, което от своя страна води до значителна нееквивалентност между насрещните престации.

Счита, че така уговорена клауза за неустойка е и неравновправна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП. Твърди, че с нея се прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на оценка на кредитоспособността на длъжника върху самия него. Обосновава, че с уговарянето й на практика се предвижда заплащане на още едно възнаграждение в полза на кредитора, което съставлява допълнителен разход по кредита, невключен в посочения в договора годишен процент на разходите /“ГПР“/ и водещ до неговото оскъпяване. По изложените съображения отправя искане за прогласяване на нейната нищожност.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В него не се оспорва, че между страните е бил сключен Индивидуален договор за заем №10160444, по силата на който дружеството е предоставило на кредитополучателя заемна сума в размер на 400 лева за срок от 6 месеца, при уговорен лихвен процент в размер на 39,72 % и ГПР- 43.48 %. Твърди се, че общият размер на дължимата от заемателя сума в края на заемния период възлиза на 447,60 лева, от които 47,60 лева – договорна 1 възнаградителна лихва. Сочи се, че договорът е сключен при индивидуални условия, а не при общи такива, като потребителят е получил стандартен европейски формуляр и е имал възможност да направи информиран избор дали да го сключи. Поддържа се, че уговорената в него неустойка е разход по неизпълнение на договора, който не следва да бъде включван в ГПР - арг. от чл.19, ал.3 ЗПК. Излагат се подробни съображение относно съответствието на договора с императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 ЗПК, както и липсата на основание същият да бъде прогласен за недействителен с оглед евентуалната нищожност на клаузата за неустойка. В тази връзка се твърди, че посочената уговорка има относително самостоятелен характер по отношение на целия договор, поради което и без нея последният би имал правно действие. Не на последно място се сочи, че по делото не е и установено реалното начисляване на такава неустойка. С оглед на изложеното се оправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от К. М. Ал Н. срещу „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, вр. чл.146 ЗЗП и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване недействителността на съдържаща се в чл.12, ал.4 от сключения между тях Индивидуален договор за заем №10166734/08.07.2022г. клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя.

За основателността на същите в тежест на ищцата е да установи съдържанието на оспорената клауза, а в тежест на ответника е да установи, че същата е действителна, индивидуално уговорена, както и останалите си възражения.

В конкретния случай с Определението от 10.08.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното на 23.01.2025г. съдебно заседание, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 08.07.2022г. между страните е сключен Индивидуален договор за заем №10160444, по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на сумата от 400 лева, както и наличието на съдържаща се в договора уговорка, съгласно която при неизпълнение на задълженията по чл.12, ал.1 от договора за предоставяне на обезпечение, заемателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 152,40 лева.

Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват и от приетия като доказателство препис от Индивидуален договор за заем №10160444/08.07.2022г., както и от представената разписка за получена в брой сума от 08.07.2022г. Съгласно чл.2, ал.1 от договора заемодателят се задължава да предостави заем на заемателя в размер на 204,52 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото към лева /400 лева/. Заемодателят предоставя заемната сума в брой или по банкова сметка, посочена от К. М. Ал Н.. В чл.3 е договорен срок на заема от 6 месеца при 6 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 38,14 евро. Общият размер на плащанията е определен на 228,85 евро при лихвен процент от 39,72 % и ГПР на заема от 43,748%.

Предвид съдържанието и характера на конкретните уговорки съдът счита, че сключеният от страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на 2 потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл.12, ал.1 от договора заемателят се задължава на основание чл.23 ЗЗД в срок от седем дни след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В чл.12, ал.2 е предвидено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Със сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно този член се смята за изпълнено. Съгласно чл.12, ал.3 третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг, като същото следва да отговаря на следните кумулативни условия: да бъде дееспособно физическо лице; навършена възраст- 18 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора- 600 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора; стабилна кредитна история /без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/; да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.

В чл.12, ал.4 страните се съгласяват, че неизпълнението на посоченото по-горе задължение на заемателя ще причини на заемодателя вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от страна на заемателя, които следва да бъдат обезщетени с уговорената неустойка. Заемателят декларира, че е предварително уведомен от страна на заемодателя и изрично се съгласява, че неизпълнението на неговото задължение по чл.12, ал.1 ще принуди заемодателя да обезпечи заплащането на всички дължими погасителни вноски чрез заплащането на разходи, свързани с възлагане на обслужване на всички плащания по договора на трето физическо или юридическо лице-изпълнител/инкасатор на задължения/кредитен консултант/, което да следи лично за точното изпълнение на задълженията на заемателя по този договор, като включително извършва следните фактически и правни действия: следи за падежите на съответните плащания; провежда телефонни разговори със заемателя; посещава заемателя в неговия дом или друго договорено между страните място с цел събиране на суми и последващото им отчитане в офис на заемодателя или директно по банкова сметка на последния; извършва всички други необходими дейности във връзка с точното изпълнение на задълженията на заемателя по договора. Заемателят се съгласява, че заемодателят ще извършва допълнителните разходи поради неговото неизпълнение през целия срок на договора /освен при приложение на чл.12, ал.7/, макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на заемателя на определения падеж директно в търговски обект на заемодателя или по негова банкова сметка. В случай че заемателят в определения срок не изпълни задължението си по чл.12, ал.1, същият дължи неустойка в размер на 77,92 евро /152,40 лева/. В чл.12, ал.5 3 е посочено, че страните се съгласяват, че размерът на неустойката е договорен с индивидуални преговори и отразява напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен.

Съгласно чл.12, ал.7 от договора заемателят има право по всяко време от действието на договора, да предложи изпълнение на задължението си по чл.12, ал.1, в случай че не го е направил в първоначалния седмодневен срок, като в този случай случай заемателят дължи заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по погасителните вноски преди поемането на солидарен дълг по договора за заем, а заемодателят незабавно следва да прекрати извършването на допълнителни разходи за обезпечаване на паричния заем по реда на ал.4 от същия член.

Разпоредбите на чл.12а, чл.12б, чл. 12в и чл. 2г от договора регламентират условия, при които размерът на неустойката може да бъде намален.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д.

№1/2009г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Поначало уговарянето в договора на клауза за неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 ЗЗД/. С нея страните определят предварително размера на обезщетението, което ще заплати всяка от тях, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да бъде доказван размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.26, ал.1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. В тълкувателния акт е посочено още, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да бъдат съобразявани при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.