Решение № 15 от 09.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Перник, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500691 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение рег.№ 756/29.07.2025г., постановено по гражданското дело № 6934 по опис за 2024г. , състав на районния съд в Перник е признал за установено по отношение на В. И. В., ЕГН: **********, че дължи на „Топлофикация-Перник“ АД сума в размер на 371.31 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 62.75 лева - обезщетение за забава за периода от 08.07.2022 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5065/ 2024 г. по описа на Районен съд - Перник. Разпределени са разноските по делото.

Ответникът приема решението за неправилно и го обжалва в цялост с искане да бъде отменено , а искът – отхвърлен. Поддържа , че не е потребител на доставяната от ищеца топлоенергия, тъй като имота, за който тази енергия се претендира , не бил топлоснабден.

Няма подаден от насрещната страна отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса . Тя е допустима и подлежи на разглеждане по същество .

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата .

1

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на ТоплофикацияПерник“ АД, ЕИК 113012360, за установяване на вземания на това дружество против В. И.

В., ЕГН: **********, за стойност на доставена топлинна енергия до негов имот и обезщетение за забава в плащането, за които суми ищцовото дружество разполага със заповед за плащане № 3282 от 27.008.2024 г. по ч.гр.д. № 5065/2024 г. на Районен съд Перник, VII граждански състав- допустими искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД , вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът извежда своите права от незаплащане на доставена в имота на ответника топлинна енергия, ведно със дължими от същия суми за лихви върху всяка главница, считано от датата на изискуемостта им до окончателното изплащане. Твърди се , че до имота на ответника , представляващ жилище в *** , е доставена по договор при общи условия битова топлоенергия , която останала незаплатена. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответната страна, че дължи на дружеството парична сума, формирана от незаплатена, но доставена в неговия имот топлоенергия – 371.31 лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 62.75 лева, представляваща обезщетение за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до 27.06.2024г. Твърди, че за това вземане се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена в рамките на ч.гр.д. № 5065/2024 г. по описа на Районен съд Перник, против която ответникът възразил и това обуславяло предявения иск като установителен такъв.

Пред районния съд исковете са били оспорени от ответника по основание , с довод , че той няма качеството на потребител на топлинната енергия , доставяна от ищеца, тъй като се отказал от услугите му , като затапил тръбите на отоплителната инсталация. Моли те да бъдат отхвърлени и претендира направените по делото разноски.

Исковете са допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане , и това, предмет на иска.

По фактите , съдът усанови следното :

По делото не е спорно (а и жалбоподателя го признава като факт в проведеното пред окръжния съд заседание ), че В. е собственик на апартамента , находящ се ***.

Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция, но до него е доставена енергия само чрез сградна инсталация за целия процесен период, като при дяловото разпределение е спазена методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение № 1 към чл. 61 ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и доставеното количество топлина е правилно остойностено с оглед действалите към периода цени на Комисията по енергийно и водно регулиране . Битова гореща вода и топлоенергия за отопление не са доставяни , тъй като съответните тръби са запечатани / затапени и не се ползват . Доставките до имота са на обща стойност от 371.31 лева, от които 349 лева суми по прогноза за отопление , 19.42 изравнителна сметка и 4.32 лева стойност на дяловото разпределение .

Решението е правилно, по изложените в него мотиви , към които настоящия състав препраща на основание чл. 272 от ГПК. Отделно , с оглед оплакванията във въззивната жалба , трябва да се каже и следното :

По правото : Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия 2 по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Перник. Ответникът е краен битов потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот не е спорна и съдът приема , че В. е собственик на имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище. Има и реална доставка на топлоенергия до имота , като от съдържанието на заключението на вещото лице по техническата експертиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение. Тоест, за ответника В. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът кредитира и заключението на вещото лице по техническата експертиза. Искът е основателен.

Съгласно общите условия между страните, които са били в сила към началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени в същитетридесетдневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, като освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след като длъжника е в забава да плати.

С оглед изложеното в жалбата :

Вещото лице не е посочило изрично дали е работила абонатната станция , захранваща с топлоенергия входа на ответника , но това се извлича от нейното съдържание . При топлозахранен имот в сграда в етажна собственост, каквато е тази на адреса в ***, жалбоподателя е собственикът на отделен обект в нея и не може да се откаже еднолично от ползването на услугите на ищцовото дружество , по аргумент от чл. 153 ал. 2 и 3 от Закона за енергетиката, според които собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. В този смисъл , собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. ( решение на съда на СЕС(четвърти състав)) от 05.12.2019г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17). Няма спор , и настоящият състав – а и първоинстанционния съд – приема , че топлоподаването на битова гореща вода към имота на жалбоподателя е прекъснато и че отоплителните тела са отстранени от страдната инсталация. Този факт обаче не води до извод за неоснователност на исковата претенция , по следните съображения :

Заплащаната от всеки абонат на Топлофикация Перник сума се състои от три компонента – 3 стойност на битовата гореща вода , стойност на топлоенергията за отопление и стойност на отделената от сградната инсталация топлоенергия. На жалбоподателя не е начислявана топлоенергия за битова гореща вода , такава изобщо не е било доставяна, а енергия за отопление е доставяна само чрез находящата се банята щранг - лира , отоплително тяло , което обаче не може да бъде отстранено от системата , докато играе ролята и на преходна тръба за топлоносителя. По този начин , сумата за плащане от жалбоподателя се формира основно от стойността на отделената от сградната инсталация топлоенергия , която обаче се определя нормативно по такъв начин , че е без значение наличието на отопление или битова гореща вода .

Право на разноски при този изхода на спора има въззиваемото дружество , като те се лимитират до възнаграждение на юрисконсулт, което съдът определя в размер от 150 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 756/29.07.2025г., постановено по гражданското дело № 6934 по опис за 2024г. на РС Перник.

Осъжда В. И. В., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, разноски по въззивното производство в размер на 150 лева – възнаграждение на юрисконсулт.

Настоящото решение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Перник, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500691 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение рег.№ 756/29.07.2025г., постановено по гражданското дело № 6934 по опис за 2024г. , състав на районния съд в Перник е признал за установено по отношение на В. И. В., ЕГН: **********, че дължи на „Топлофикация-Перник“ АД сума в размер на 371.31 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 62.75 лева - обезщетение за забава за периода от 08.07.2022 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5065/ 2024 г. по описа на Районен съд - Перник. Разпределени са разноските по делото.