Определение № 76 от 03.07.2025, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Асеновград, 03.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20255310200394 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба от К. С. С., в качеството му на пострадал, подадена чрез повереника му адв. Д., срещу Постановление от 27.03.2025 г. на РППловдив ТО-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 612/2018 г. по описа на РУ - Асеновград водено за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, във вр. с чл. 130 ал.1 от НК е било спряно, на основание чл.244 ал.1 т.1 и ал.3, вр. с чл. 25 ал.1 т.6, вр. с чл.50 от НПК.

Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на РП-Пловдив ТО-Асеновград е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приемане и обсъждане на доказателствата по делото, довело до неправилни изводи от материално-правна страна относно дисквалифициране на деянието като престъпление от общ характер. Искането към съда е за пълната му отмяна и връщане на делото на РП-Асеновград за продължаване на разследването със задължителни указания по правилното прилагане на закона.

Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество същата e неоснователна.

В рамките на проверката по чл. 244 ал.5 от НПК съдът, след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление намери за установено следното от фактическа и правна страна:

В прекратителното постановление, установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена по отношение на съществените й елементи и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са достатъчни, за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване, че действително са наЛ. данни за престъпно деяние, което обаче не подлежи на наказателно преследване по общия ред, а по частноправен ред чрез тъжба на пострадалия.

По отношение на наличието на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, във вр. с чл. 130 ал.1 от НК, каквото се претендира, че е реализирано с жалбата, базовият въпрос, който следва да се обсъди е дали са били наЛ. хулигански 1 подбуди у извършителя при причиняването на телесната повреда на пострадалия С.. В това отношение, съдът намира изводът на прокурора за липса на този квалифициращ признак за правилен и споделя изложените от прокурора съображения за това. Съдебната практика е последователна във виждането, че за да се приеме наличието на хулигански подбуди, следва изцяло да отсъства личен мотив, както и някакви видими и конкретни поводи, които да са създадени или провокирани от пострадалото Л., а основният мотив на дееца е само да демонстрира неуважение към обществото и правните норми чрез посегателство върху пострадалия. В конкретния случай, анализът на доказателствата обаче разкрива изцяло личен мотив,о бусловил действията на дееца Р.Р., за да нападне и нанесе побой над пострадалия. Тъй като подбудите, мотива и целта, както и изобщо умисълът са част от психичната дейност на дееца, те не подлежат на пряко наблюдение, но се обективират в неговите конкретни действия. В случая, доказателствата са безспорни, че конкретните действия на Реджепов са били продиктувани от желание за отмъщение и наказване на пострадалия за неговото отношение към съпругата му, което води до извод за изцяло доминиращ личен мотив при извършването на деянието. Ето защо, по изложените съображения съдът намира, че прокурорът правилно е изключил наличието на квалифициращия признак „хулигански подбуди“ досежно деянието на Р.Р.. Доколкото е наЛ. обикновена лека телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК правилно е посочено, че наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия пред съда, съгласно нормата на чл. 161 от НК.

Ето защо, при липса на престъпление от общ характер логично прокурорът се е произнесъл с постановление за спиране, като е приложил нормата на чл.

25 ал.1 т.6 от НПК, тъй като образуваното наказателно производство от общ характер е безпредметно да продължава да се развива, а е наЛ. друг частно правен наказателен ред за защита на пострадалия.

С оглед на изложеното съдът намира, че прокурорският извод за наличието на основание за спиране, вследствие на който е спрял наказателното производство е правилен и обоснован с оглед наличните доказателства, поради което следва постановлението за спиране да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.244 ал.5, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за спиране на наказателното производство от 27.03.2025 г. на РП-Пловдив ТО-Асеновград, по ДП № 612/2024 г. по описа на РУ Асеновград водено за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, във вр. с чл. 130 ал.1 от НК, с което наказателното производство е било спряно, на основание чл.244 ал.1 т.1 и ал.3, вр. с чл. 25 ал.1 т.6, вр. с чл.50 от НПК.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив ТО-Асеновград и на жалбоподателя К. С. С. на посочения в жалбата адрес.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

2

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3