Определение № 3157 от 19.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3157 гр. София, 19.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20258002100919 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, чрез процесуалния представител адвокат Д.-П. против въззивно решение № 1110 от 6.11.2024г. по в.гр.д. № 131 по описа за 2023г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 2481 от 27.03.2020г. по гр.д.№ 13901/2018г. на СГС за разликата над 4 487лв.до 33 371.97лв.и вместо това е постановил друго, с което е приел за установено на основание чл.439 ГПК, че Р. П. С. не дължи на „Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД разликата между сумите 4 487лв./ трудово възнаграждение за месеца, предхождащ момента на деликта/ и 33 371.97лв.

/половината от заплатената от„Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД сума/, потвърдил е акта за сумата от 4 487лв. и са присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Настоящето производство се развива за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 50200 от 10.01.2023г.по гр.д.№ 3005/2021г. ВКС е отменил постановения въззивен акт № 191 от 8.03.2021г. по в.гр.д.№ 2580/2020г.на САС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Касационното обжалване е било допуснато по въпросите: когато с влязло в сила съдебно решение е постановена солидарна отговорност между двама 1 ответника спрямо трето лице, как се уреждат отношенията между тях, след като единият съдлъжник изпълни изцяло дълга и в този случай когато между солидарните ответници е налице трудово правоотношение, това изключва ли правото на платилият съдлъжник/работодател да поиска от своя работник/съдлъжник да му възстанови част от платеното, съответно по кой ред може да реализира вземането си. В отговор на въпроса е посочено, че вземането се реализира при спор с работника по реда на общи исков процес само, ако вредата – за която вече е установено, че е при или по повод изпълнение на трудовите задължения с влязло в сила решение – е причинена умишлено или в резултат на престъпление /аргумент от чл.203, ал.2 КТ/. Когато вредата е в резултат на небрежност, отговорността на работника/служителя спрямо работодателя е в размерите по КТ /чл.206, чл.207, чл.208 или чл.209 КТ/. Тази отговорност е ограничена и се реализира по реда на чл.210 КТ с издаване на заповед от работодателя. При предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, както е в случая, съдът трябва да установи: 1.обвързани ли са страните от мотивите на влязлото в сила решение, 2.били ли са в трудови правоотношения, 3.каква е отговорността на работника/служителя спрямо работодателя – пълна или ограничена, 4.размера на вземането и дали то е погасено. След извършена проверка, касационната инстанция е дала положителен отговор на първите два въпроса, приела е че отговорността е ограничена и е върнала делото само за установяване на размера на трудовото възнаграждение за месеца, предхождащ датата на деликта.

След приемане на заключение по допусната експертиза, въззивният съд е уважил иска до посочения – съобразно дадените указания - размер.

В представеното изложение, касаторът се позовава на три специални основания за допустимост. Първото е по чл.280, ал.2 ГПК, като твърдяната очевидна неправилност не е обоснована. Второто е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса: 1. Възможно ли е да се разруши института на солидарността при деликтна отговорност, постановено с влязъл в сила съдебен акт чрез предявяване на установителен иск по чл.439 ГПК от един от солидарните ответници? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички представени доказателства, изложени доводи и възражения на страните, съобразно които да обоснове крайните си изводи? На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя въпроса: 3.

Възможно ли е длъжник по солидарно осъждане да си възстанови частта от обезщетението, което е платил за другия съдлъжник чрез суброгиране в изпълнителния лист, издаден от името на пострадалия от непозволено увреждане?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Р. П. С., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната допустимост – поради липсата на посочените специални основания за допустимост и нейната основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв. „за изготвяне на писмен отговор на касационна жалба“, реалността на извършването на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 4.03.20225г./вж.на стр.79/, в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой.

Имайки пред вид гореизложените мотиви, съобразявайки обстоятелството, че се касае за втора касация, след преценка на наведените от касатора основания за допустимост, 2 настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Това е така, защото никой от поставените въпроса не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.

Съгласно посоченото тълкувателно решение - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая – поставените въпроси не могат да бъдат предмет на разглеждане пред вид нормата на чл.294 ГПК. По тях е налице произнасяне от състав на ВКС, който след допуснато касационно обжалване е постановил гореописания акт, с който е изпратил делото на въззивния съд за установяване на конкретно обстоятелство. Дадените указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото и в случая те са съобразени, но поставените от касатора въпроси не са свързани с тях.

Обстоятелството, че въззивният съд не е следвало и не е разглеждал поставените от касатора въпроси изключва възможността те да бъдат разглеждани от настоящия състав поради ирелевантността им за изхода на спора. Съответно не са налице и посочените от касатора специални основания за допустимост, включително и това по чл.280, ал.2 ГПК, защото не се установява от съдържанието на постановения акт прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, при липса на направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О

П

Р

Е

Д

Е

Л

И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1110 от 6.11.2024г. по в.гр.д.

№ 131 по описа за 2023г. на Апелативен съд София

ОСЪЖДА„Аджибадем Сити Клиник Университетска многопро-филна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] с адрес: [населено място] п.к, район „Л.“, [улица] да заплати на Р. П. С. от [населено място] п.к,кв.С., [улица] сумата от 1 200лв. /хиляда и двеста лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4