Решение № 473 от 11.06.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. ***, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20233630102171 по описа за 2023 година

Предявени са два осъдителни иска, първият от които с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, а вторият – с правна квалификация – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А. Л. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл. ***, ул. „***“ № 43, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 19, ет. 2 чрез адв. С.С. от ШАК против „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“, ул. „***“ 89б.

Ищецът твърди, че на 26.04.2017 г. сключил със „***“ ЕАД Рамков договор за предоставяне на платежни услуги, което дружество впоследствие била погълнато от ответното дружество „***“ АД и заличено от Търговския регистър. Излага, че на 11.05.2023 г. /четвъртък/ получил електронно писмо от ответното дружество, съдържащо изискване да актуализара личните си данни и започнал да попълва данните, но когато достигнал до номера на банковата карта, чрез която извършвал плащания online, отказал да продължа и не подал апликацията, защото се усъмнил в автентичността на писмото.

Ищецът твърди, че още същия ден в 17.11 часа на личния му телефон се обадил човек, който се представил за служител на банката и го подканил да продължи да попълва данните си. Обаждането след края на работния ден обаче засилило подозренията му и прекъснал разговора. Не допускал, че бил извършен неоторизиран превод от сметката му, защото всяка отделна операция била възможна само след като получи от банката известие /SMS/ на личния си телефон, съдържащо специален код /т.нар. динамична парола/, какъвто не бил получавал. Освен това незабавно след като извършвал платежна операция, банката изпращала второ известие на телефона му, каквото също не бил получавал.

Сочи, че въпреки това на следващия ден - 12.05.2023г. посетил офиса на банката в гр.

***, бул. ***, показал електронното писмо на служителката Д. Ф. З., която го уверила, че цялата сума била налична в сметката му. Имало обаче платежни операции, които не били наредени от него, които били блокирани, все още неизвършени, като изрично поискал банката да спре изпълнението им. Твърди, че цялата сума все още била налична в сметката му, но служителката заявила, че не можело да бъдат спрени транзакциите. Тогава поискал да подаде писмено заявление за спиране на операциите, но получил отказ, тъй като това можело да стори едва след тяхното изпълнение.

1

Твърди, че на 12.05.2023 г. се обадил на националния телефон за контакт с банката и в разговор с оператор отново поискал транзакциите да бъдат спрени, като същото сторил и на следващия ден - 13.05.2023 г., събота. Твърди, че резултатът от тези обаждания било цялостно блокиране на сметката му, но както впоследствие узнал, не и спиране на неразрешените парични преводи.

Сочи, че неразрешените от него операции банката била изпълнила в понеделник 15.05.2023 г., превеждайки ги на сайт за online търговия ***, с който никога не бил контактувал и чиито услуги не бил ползвал. Твърди, че едва след два дни - на 17.05.2023 г. му било позволено да подаде рекламация по предоставен от банката образец, към която приложил писмено изложение на фактическата обстановка.

Излага, че след около два месеца в отговор на рекламацията, получил в офиса на банката отказ сумите по неразрешението от него операции да бъдат възстановени по сметката му, като отговорът на ответника не бил датиран, без изходящ номер и дори неподписан.

Ищецът твърди, че изложената фактическа обстановка навеждала на измама чрез използване платежната система на банката – ответник, като чрез измамата на 11.05.2023 г. били извършени неразрешени платежни операции, съставляващи осем парични превода от сметката му, подробно описани във формуляра за рекламация. При всичко това поведението на служителите, от които потърсил съдействие за спиране на неразрешените платежни операции, пораждало съмнение, че банката или отделни нейни служители ръководели, организирали или поне участвали в измамата.

Твърди, че е изпълнил задължението си съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗПУПС и оспорените от него осем трансакции, ставали неразрешени. Оспорва да е проявил небрежност, както и груба такава, защото незабавно уведомил банката и поискал спиране на осемте трансакции, поради което ищецът счита, че не следва понасяне на негативните последствия. Развива съображения, че същевременно банката – ответник не е изпълнила задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 76 и чл. 77 от ЗПУПС.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 9 136.09 лева, представляваща парична стойност на неразрешени платежни операции, изпълнени от ответната банка, както и сумата от 449.19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.05.2023 г. до датата на предявяване на иска – 02.10.2023 г., както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

С допълнително становище с Вх. № 17927/22.12.2023 г. по реда на чл. 143, ал. 2 и ал.

3 от ГПК, депозирано от пълномощника на ищеца - адв. С.С. от ШАК, твърди, че ищецът като ползвател на платежна услуга не е разрешавал, нито давал съгласие за процесните платежни операции съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС. Освен това сочи, че въпросът за проявена небрежност от страна на ищеца би могло да се обсъжда само в случай, че ответникът като доставчик на платежни операции бе приел рекламация за неразрешени операции, която той поискал да подаде три дни преди ответника да ги изпълни, както и че ответника би трябвало да уведоми компетентните органи за евентуална измама, извършена от ищеца, ако иска да се освободи от отговорност според чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, което не било сторено от тяхна страна.

В проведените по делото съдебни заседания, ищеца, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител – адв. С.С. от ШАК. В съдебно заседание и в писмени бележки, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, като твърди, че е уведомил ответника за извършената платежна операция и неразрешената употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването. Посочва, че ищецът е предприел разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност. Твърди, че не е налице груба небрежност. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на 2 ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ответника депозира писмен отговор, в който излага, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Ответникът признава, че: 1. „***“ АД е правоприемник на „***“ АД; 2. обстоятелството, че в процесния период ищецът е ползвател на платежни услуги, предоставяни от „***“ АД, по силата на Рамков договор за платежни услуги на физически лица, сключен между ищеца и „***“ АД /вляла се в „***“ АД на 05.02.2018 г./ на 26.04.2017 г., съгласно който „***“ АД е открила на ищеца разплащателна банкова сметка с IBAN:BG33BUIB98881049978100 и по силата на Договор за издаване на дебитна карта през онлайн/мобилно банкиране от 04.02.2021 г.; 3. обстоятелството, че след вливането на „***“ в „***“ АД, IBAN номерът на сметката е променен на ***; 4. обстоятелството, че към сметка с IBAN:*** и въз основа на договора от 04.02.2021 г. е издадена дебитна карта VISA *** с единствен регистриран картодържател – ищеца и 5. обстоятелството, че между страните по спора е действащ към процесния момент Договор за електронно банкиране от 01.10.2018 г.

/за пасивни операции/.

Ответникът твърди, че оспорените от ищеца картови разплащания са автентични, като нито едно от ангажираните от н е г о доказателства не давали дори индиция за предпоставка за ангажиране отговорността на банката, установена в чл. 79, ал. 1 и сл. от ЗПУПС, тъй като разпоредбите на чл. 79 от ЗПУПС касаели само неразрешени платежни операции. Ответника също твърди, че за оспорените от ищеца /като неразрешени/ платежни операции били дадени съгласия за изпълнението им по уговорените между ищеца /платеца/ и банката, като доставчик на платежни услуги, ред и начин. Поддържа, че процесните платежни операции били извършени посредством издадената от банката и получена лично от ищеца дебитна платежна карта Visa, добавена в мобилно приложение на трета страна Гугъл Пей /„Google Pay“, „Gpay“/. Излага, че условията за инсталиране и използване на приложението *** Мобайл били регламентирани в раздел VII от Общите условия за платежни услуги за физически лица на Банката /„ОУ за платежни услуги“/.

Твърди, че приложението *** Мобайл, посредством което дебитната платежна карта на ищеца била добавена /токенизирана/ в приложението Google Pay, било активирано на 11.05.2023 г. в 08:36 ч. посредством въвеждането на потребителското име и парола за вход на ищеца в *** Онлайн и с еднократен код, изпратен като SMS съобщение на номера на мобилния телефон на ищеца *** на 11.05.2023г. в 08:35ч. След така извършеното активиране на приложението *** Мобайл, дебитната платежна карта на ищеца била добавена /токенизирана/ в приложението Google Pay на 11.05.2023г. в 19:26ч., след успешен вход в така активираното приложение *** Мобайл. По този начин Банката изпълнявала въведените на законово ниво чрез разпоредбата на чл. 100 от ЗПУПС изисквания за прилагане на задълбочено установяване на идентичността /„ЗУИ“/ на платеца, в случаите, когато платецът достъпва платежната си сметка онлайн, извършва електронна платежна операция или извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащането или друга злоупотреба. Поддържа, че при активацията на мобилното приложение *** Мобайл и при добавянето на картата на ищеца в приложението Google Pay, банката е приложила задълбочено установяване на идентичността на платеца, като за тези действия са необходими елементът „знание“ - потребителското име и паролата на ищеца за *** Онлайн и елементът „притежание“ манифестиран чрез изпращането на SMS съобщение с код за активация на номера на мобилния телефон на ищеца - ***, посочен лично от него пред банката, видно от приложения към настоящия отговор въпросник за идентификация на клиент - физическо лице, подписан от ищеца. Твърди, че изпратеното SMS съобщение с кода за активация на *** Мобайл съдържало изрично указание, същият да бъде въвеждан само в средата на приложението, а именно: KOD za aktivirane na UBB Mobile: XXX-XXX-XXX.

Vavezhdaite go samo v svalenata aplikacia na vashe mobilno ustroistvo. Подчертава, че механизмът в Google Pay на предаване на инструкция за изпълнение на платежна операция д о банката не позволява инструкцията да бъде издадена, при липса на допълнителна 3 надлежна верификация на самоличността на картодържателя, чрез въвеждане на ПИН код /известен само на картодържателя/, лицево разпознаване или пръстов отпечатък, като считат за странни твърдените от ищеца обстоятелства, които имплицитно навеждали на предположението за изпълнена срещу ищеца хакерска /фишинг/ атака.

Излагат, че действително, фишинг атаките били често срещани и в тази връзка банката неколкократно била уведомявала ищеца по различни канали за заплахата от фишинг атаки.

Намира за неоснователни обвиненията на ищеца, че банката не е предприела действия по отмяна на процесните нареждания за плащане, поради изричната забрана ползвателя да отменя платежното нареждане, след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца, залегнала в разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ЗПУПС; както и че банката не е изпълнила свое задължение по чл. 77, ал. 1 от ЗПУПС, чиято разпоредба ищецът тълкувал превратно. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми банката без неоснователно забавяне за процесните платежни операции, тъй като електронните записи на банката показвали, че ищецът бил реализирал вход в мобилното приложение *** Мобайл на 11.05.2023 г. съответно в 08:17 часа, 08:18 часа, 08:36 часа, 10:07 часа, 16:00 часа и 19:26 часа, намирайки ги също за странни, предвид това, че ищецът със сигурност би следвало да бил видял разликата в наличността по сметката си, тъй като блокираните по нея суми се отразявали на визуализираната в приложенито разполагаема сума, а от съдържанието на телефонните разговори със служители в Контактния център на „***“ АД ставало ясно, че ищецът твърдял, че е очаквал салдото по сметката му да е в размер преди окачествените от самия него като неразрешени платежни операции. От друга страна, в исковата си молба, ищецът твърдял, че узнал за процесните „неразрешени“ транзакции едва на 12.05.2023 г., когато посетил клона на банката в гр. ***. Считат това поведение на ищеца като обективиращо нарушението на задължението му да уведоми банката за процесните платежни операции без неоснователно забавяне. Излага подробни съображения и в насока, че ищецът е проявил груба небрежност, като подчертава,че се установявала и от неговото поведение, след твърдяната от него дата на узнаване за процесните платежни операции. Поддържа, че ищецът, след като е бил надлежно информиран, че банката не разполага с възможност да преустанови изпълнението на оспорените платежни операции, следвало да положи минимално усилие за предотвратяване на вредите от изпълнението на тези платежни операции, като в тази връзка ищецът многократно бил съветван да се свърже с получателя на плащанията - онлайн магазин *** и да информира неговите представители за „измамата“, което той не бил сторил, въпреки изричните съвети за това в два отделни телефонни разговора между ищеца и Контактния център на „***“ АД.