Определение № 22873 от 29.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22873 гр. София, 29.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110122684 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. №75070/.17.03.2023 г. на ответника В. В. Ш..., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК съдът да допълни постановеното по делото определение №3361 от 25.01.2023 г. като осъди ищеца да заплати адвокатско възнаграждение за заповедното производство предвид обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Поддържа, че с депозирането на възражение по чл. 414 ГПК са представени доказателства, че възнаграждението е договорено и заплатено.

Ответникът по молбата изразява становище, че молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. В случай че бъде уважена прави изявления за прихващане с натрупани законна лихва върху вземането му за адвокатско възнаграждение по договор №201909110026 от 11.09.2019 г.

Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за обжалване на постановеното определение, поради което се явява процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Списъкът по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на искането по чл. 248 ГПК, когато то е за допълване, тъй като съдът изобщо не се е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски в нейна полза.

В случая съдът е върнал на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба, подадена от Н. Р. Н. по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК и е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената в негова полза заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №44018/2020 г. по описа на СРС, 168 състав в съответствие с дадените в т. 12 на ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. При това положение и при съобразяване на тълкуването, дадено в т. 12 на ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът, който разглежда установителния иск, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК се произнася с осъдителен диспозитив и по разноските за заповедното производство, в случай че такива са поискани в хода на заповедното производство, съдът намира искането на ответника за основателно. С депозираното възражение по чл. 414 ГПК длъжникът е направил искане да му се присъдят сторените в заповедното производството разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, заплатени по в брой при сключване на договора за правна защита и съдействие. Съдът намира, че искането е своевременно направено, но поради пропуск не е присъдил на длъжника ответник разноски за адвокатско възнаграждение.

При тези съображения постановеното по делото определение следва да бъде допълнено 1 в частта на разноските, а по направеното от ищеца изявление за прихващане съдът не дължи произнасяне, доколкото касае неопределени вземания по размер и период, за които няма данни да са ликвидни и изскуеми.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение №3361 от 25.01.2023 г., постановено по гр.д.№22684/2022 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта на разноските като ОСЪЖДА Н. Р. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „... да заплати на В. В. Ш... с адрес: гр. София, ж.к М... на основание чл. 78, чл.3 ГПК сумата 300,00 лева – разноски в заповедното производство.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2