Решение № 6093 от 06.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6093 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от В.ена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100506457 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Я.И.Е., загубил търговското си качество като ЕТ „М.

Комерс – Я.Е.“ и действащ като процесуален субституент на приобретателя на спорното трудово правоотношение в хода на процеса „М. Комерс“ ООД, срещу решение № 5172 от 18.03.2026 г., постановено по гр. дело № 45212/2023 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, с която са уважени предявените от В. Я. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 132/31.07.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“, както и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 12600 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 01.08.2023 г. до 01.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 11.08.2023 г., до окончателното й изплащане.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че ищецът не притежава 1 необходимите качества за изпълняване на длъжността предвид липсата на доказателства да се е явил на ТОЛЕК комисия, която да потвърди, че същият има уменията да управлява лекотоварен автомобил въпреки здравословните му проблеми, за които му е издадено ТЕЛК решение. Въззивникът счита, че заповедта за уволнение е законосъобразна, тъй като съдържа посочване на липсващите качества у работника – неспособност за работа в екип, създаване на конфликтни ситуации с колеги и пряк ръководител, проблеми в общуването с колектива, които са се задълбочили през годините, считано още от 2021 г. Намира, че с изброяване на посочените качества заповедта на работодателя се явява достатъчно мотивирана, като липсата им у ищеца през продължителен период от време е довела до законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че осъдителният иск за обезщетение е неоснователен поради липса на доказателства за оставане на ищеца без работа, доколкото същият не е представил за констатация трудовата си книжка, както и доказателства за размера на изплатеното му обезщетение за безработица, което следвало да се приспадне от осъдителната претенция. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият В. Я. Д. не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ответника част да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в 2 обжалваната част, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Процесното трудово правоотношение е прекратено със заповед № 132/31.07.2023 г. на работодателя Я.И.Е. (действащ към онзи момент в търговско качество като ЕТ „М.

Комерс – Я.Е.“) на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, които са изброени в заповедта по следния начин: неспособност за работа в екип, създаване на конфликтни ситуации с колеги и пряк ръководител, липса на комуникативност, неспазване на работната етика на работното място и установените добри нрави. С исковата молба ищецът оспорва като незаконно уволнението, като поддържа, че в продължение на над 10 години притежава необходимите качества за изпълнение на работата, а посочените основания в уволнителната заповед нямат отношение към осъществяване на трудовите функции, а към дисциплинарната му отговорност, каквато работодателят не е ангажирал.

Субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да прекрати едностранно трудовото правоотношение възниква в случай на трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества у конкретния служител за изпълнение на работата. В писмената заповед за прекратяване на трудовия договор работодателят е длъжен да посочи фактическото основание за прекратяване на правоотношението – фактическата причина, която обуславя обективна невъзможност у служителя да осъществява трудовите си функции, така че уволненият служител да може да упражни правото си на защита срещу конкретните фактически твърдения, които според работодателя обосновават необходимост от едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. За тази цел е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл.

328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа), като и в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят би могъл да упражни правото си на защита (в този смисъл – задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК).

В настоящия случай ответникът формално е спазил посоченото изискване, като в заповедта е изброил няколко липсващи при В. Я. Д. професионални качества (неспособност за работа в екип, липса на комуникативност, неспазване на работна етика), но според настоящия въззивен състав тези недостатъци у ищеца нямат връзка с изпълняваната от него в продължение на години длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“. Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ предполага несъответствие между възможностите на служителя и изискванията на работодателя за изпълнение на 3 длъжността, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и са съответни и от значение за осъществяваните трудови функции и задължения. Тези необходими за изпълнението на длъжността качества, които според работодателя отсъстват у конкретния служител, трябва да се извеждат от съдържанието на длъжността и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения, каквото по делото не се установява. От приложените трудов договор и длъжностна характеристика е видно, че личностните качества, изисквани за заемане на длъжността, включват уравновесеност, търпеливост, прецизност, лоялност, липсата на които не е посочена в заповедта. Основните задължения на служителя включват управление и техническа поддръжка на МПС, проверка на техническото състояние на превозното средство, стриктно спазване на правилата за движение по пътищата и отчитане на паричните средства, получени за гориво или ремонт, които не изискват нито работа в екип, нито високи комуникативни способности, доколкото единствените служители, с които работникът на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ взаимодейства в предприятието, са счетоводителят, на когото отчита паричните средства, и управителят, на когото отчита свършената работа.

С оглед на изложеното, видно е, че посочените в заповедта за уволнение фактически основания за прекратяване на трудовото правоотношение нямат отношение към качественото изпълнение на трудовите функции на длъжността, поради което липсата на посочените умения не би могло да обоснове законосъобразно едностранно прекратяване на трудовия договор на посоченото от ответника основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Всъщност, от акта на работодателя не би могъл да се направи и обоснован извод, че волята му е била да уволни служителя поради липса на качества да изпълнява длъжността, доколкото в заповедта това уволнително основание е посочено единствено с цифровия израз на законовата разпоредба, но от словесния текст е видно, че причина за прекратяване на трудовия договор са конфликтни ситуации, предизвикани от ищеца в трудовия колектив, респ. неспазване от негова страна на правилата на работната етика, довели до напрежение в работната среда и уронване на доброто име на предприятието пред клиентите. Изложените фактически твърдения обуславят не липса на професионални или личностни качества за изпълнение на конкретната длъжност „шофьор“, а нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ, което следва да доведе до ангажиране на дисциплинарна отговорност на ищеца и евентуално налагане на някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Посочената в уволнителната заповед хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ има предвид обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на качества, поради което дисциплинарните нарушения, които съставляват виновно неизпълнение на трудовите задължения, не могат да обосноват прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, като в този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика (Решение № 1568 от 4

21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2573/2002 г., III г. о., Решение № 306 от 17.05.2010 г. по гр.д. № 1730/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 4035/2008г. на ВКС, ІV г.о. и др.).

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал настоящият въззивен състав намира, че работодателят няма право да прекрати трудовия договор с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като се позове на липсата на описаните в заповедта качества и умения, които нямат отношение към заеманата длъжност, а към дисциплинарната отговорност на работника. Ето защо, процесното уволнение е незаконно, поради което СРС правилно го е отменил и е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност преди прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не следва да обсъжда по същество възраженията на работодателя относно неизпълнение на задължението на ищеца да се яви на ТОЛЕК комисия и да изпълни определени твърдяни от ответника законови изисквания за заемане на длъжността „шофьор“, доколкото подобни твърдения са наведени за пръв път в хода на производството пред съда – те не се съдържат в заповедта за прекратяване на трудовия договор и не са част от фактическото основание на процесното уволнение, по което единствено следва да се защитава служителят.

Предвид незаконното уволнение ищецът има право на обезщетение по реда на чл.

225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. Противно на доводите във въззивната жалба, настоящият въззивен състав намира за доказан фактът на оставане без работа от В. Я. Д. през целия исков период от 01.08.2023 г. до 01.02.2024 г. Макар по делото да не е представена в копие или оригинал трудовата книжка на служителя, приложената регистрационна карта от Агенция по заетостта - Бюро по труда, с отразена регистрация на В. Д. като безработен към 08.08.2024 г. сочи на обоснован извод, че към този момент (следващ изтичане на периода, за който се претендира обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ) лицето не е полагало труд по трудово правоотношение, а е било записано като лице, търсещо работа. В тежест на ищеца е да докаже фактът на оставане без работа като основание на осъдителната си претенция, но това може да стане с всички допустими доказателствени средства, включително с трудова книжка на работника или с удостоверение от съответното бюро по труда за регистрацията му като безработен.