Решение № 937 от 12.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря П. Б. П.ов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110200459 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Анджи Строй Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК 203520143, срещу Наказателно постановление №03-2300902 от 03.10.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 300.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което моли, същото да бъде отменено. Оспорва твърдяното нарушение като изтъква, че още в хода на проверката е било установено отпочване на обезопасителна дейност в съответната зона, както и че в максимално кратък срок след проверката контролният орган е бил уведомен за извършеното обезопасяване на обекта.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 17.08.2023 г., по повод настъпила трудова злополука служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – свидетелите П. Б. (гл. инспектор) и В. А.

(инспектор), извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в строителен обект: жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, ул. „Янко Мустаков“ №29, при което установили липса на обезопасяване за риск падане от височина по периметъра на изкоп с дълбочина над 2 м при етажна плоча на кота +0.00 чрез защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, предпазващо работниците от опасността от падане от височина.

1

При тази констатация спрямо въззивника, в качеството на работодател и строител на обекта, бил съставен Акт за спиране работата на строителния обект от 17.08.2023 г. в описаната зона до отстраняване на нарушението и изключение на дейностите по обезопасяването.

С писво рег.№23098535 от 20.08.2023 г., датирано от подателя на 18.08.2023 г., въззивното дружество уведомило контролния орган за изпълнено обезопасяване в съответната зона, ведно с приложен снимков материал.

Въз основа на констатациите от проверката, на 14.09.2023 г. свид. П. Б. съставил спрямо въззивника АУАН №03-2300902, за допуснато на 17.08.2023 г. нарушение по чл.61 от Наредба №2 от от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, надлежно предявен и връчен на управителя М. М..

Срещу съставения АУАН въззиникът предявил възражение рег.№23108749 от 28.09.2023 г., с което изтъкнал изпълнението на дадените указания в максимално кратък срок, както и че действията по обезопасяване са били в ход още по време на проверката.

На 03.10.2023 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и приел, че е осъществено нарушение по чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., което е отстранено незабавно след установяването му и от същото не са настъпили вредоносни последици, при което наложил на въззивника, в качеството на работодател, предвиденото в чл.415в, ал.1 КТ наказание „имуществена санкция“ в максималния предвиден размер – 300.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свидетелите П. Б. и В. А., така и от изцяло съответстващите им документи документи – НП №03-2300902 от 03.10.2023 г., АУАН №03-2300902 от 14.09.2023 г., разписка от 08.12.2023 г., възражение вх.№23108749 от 28.09.2023 г., акт за спиране от 17.08.2023 г., писмо вх.№23098535 от 21.08.2023 г., заповед №3-0864 от 17.10.2022 г., заповед №ЧР-31 от 17.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Съдът намира, че при издаване на процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващи се в неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Според съдържащото се в АУАН и в НП описание на твърдяното нарушение, въззивникът има качеството на работодател като същевременно се сочи, да не е изпълнил изискване по чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., чийто адресат съгласно чл.16, т.1, б.“б“ и §1, т.2 от същия нормативен акт, е лице, имащо качеството на определен по ЗУТ строител на даден строителен обект, а е наложено наказание по КТ, предвидено за работодател. Така осъщественото посочване на различни качества на санкционираното лице води до невъзможност за същото да разбере, в какво качество е привлечено към отговорност и за какво точно нарушение му е повдигнато обвинение, тъй като различните качества на един 2 субект за един строителен обект – възложител, строител, подизпълнител или работодател, водят до различни задължения и различни състави на нарушения. Съдът приема, че в случая е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Както бе изтъкнато, твърдяното като неизпълнено от въззивника задължение по чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. се отнася не за работодател, а за лице, имащо качеството на определен по ЗУТ строител, с когото възложителят е сключил договор за изпълнение на даден строеж. Действително, напълно е възможно, но определено не е задължително, такова лице да притежава и качеството на работодател на строителните работници в обекта. Но, в процесния случай преди всичко, липсват не само фактически твърдения или дори само данни, но не са и представени каквито и да е доказателства, нито въззивникът да има качеството на определен по ЗУТ строител на съответния обект, още помалко, да съвместява качествата на строител и на работодател на конкретни, работещи в обекта лица. Но, дори това да бе надлежно установен факт, за съответното нарушение по чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. би следвало да се приложи не санкция по КТ, а предвидена специална санкция по чл.232, ал.8 ЗУТ за нарушение по чл.163, ал.2, т.1 ЗУТ, вр. чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г.

Изтъкнатите фактически и правни констатации налагат извод, от една страна, за липса на доказателства, както въззивникът да е строител по смисъла на §1, т.2 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., така и същият да има качеството на работодател на конкретни работници в съответния обект, а от друга страна, за неправилна преценка, че неизпълнението на изискването по чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. подлежи на санкциониране по КТ, а не по специалната санкция по чл.232, ал.8 ЗУТ. При тези констатации процесното НП се явява и материално-правно недоказано, неправилно и незаконосъобразно и подлежи на отмяна и на това основание.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВ А Наказателно постановление №03-2300902 от 03.10.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по 61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, н а „Анджи Строй Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК 203520143, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 300.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3