Решение № 276 от 20.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Велико Търново, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20244110201125 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. К. Н., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 24-1275-001615 от 28.06.2024 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, с което за административни нарушения по чл. 137А, ал. 1 и чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание съответно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 и чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е наложена „Глоба“ в общ размер на 70 лева (50 лв. и 20 лв.) и са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят, чрез своя защитник адв. С. Л., оспорва НП като незаконосъобразно и недоказано. Основните доводи се концентрират върху липсата на подробно описание на фактическата обстановка и че нарушението за непоставен обезопасителен колан е несъставомерно, тъй като автомобилът е бил паркиран. Претендират се и разноски в размер на 400 лева.

Въззиваемата страна ОДМВР – В. Търново не изпраща представител в съдебните заседания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.

GA, № 1252595 от 23.05.2024 г. с актосъставител А. И. и свидетел по акта В.

Г..

АУАН е връчен на жалбоподателя, който е направил възражения.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

1

В него се приема за установено, че на 23.05.2024 г. в 01:40 ч. в гр.

***, на ул. „***“, до № *** в посока към ул. *** жалбоподателят управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, като по време на управление не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила и не спира за престой или паркира най-вдясно по посоката си на движение.

Наказващият орган е приел нарушения на чл. 137А, ал. 1 и чл. 94, ал.

3 от ЗДвП и на основание съответно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 и чл. 183, ал. 2, т.

1 от ЗДвП е наложил административни наказания глоба съответно в размер на 50 и 20 лева.

От правна страна: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Относно нарушението по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП (неправилно паркиране): От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетеля Г. и свидетелката Р..***), съдът намира за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение. И двамата свидетели са единодушни, че автомобилът е бил паркиран вляво, обратно на посоката на движение. Наложената санкция е в предвидения от закона абсолютен размер и НП в тази част следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП (непоставен обезопасителен колан): По делото са събрани противоречиви гласни доказателства. Свидетелят Г. твърди, че двамата в автомобила са били без колани, докато свидетелката Р..*** категорично заявява, че и двамата са били с поставени такива. Предвид спецификата на проверката (тъмната част на денонощието – 01:40 ч., динамична обстановка), съдът намира, че твърденията на полицейските служители, че са възприели липсата на колан само от фаровете на патрулния си автомобил, не могат да бъдат кредитирани безрезервно и да оборят показанията на свидетелката на жалбоподателя. В административнонаказателния процес тежестта на доказване е върху АНО и всяко съмнение следва да се тълкува в полза на нарушителя. Поради това НП в тази му част следва да бъде отменено като недоказано.

С оглед изхода на делото и на осн***ние чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно на уважената част. Жалбоподателят е представляван от упълномощен защитник – адв. С. Л., като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и платено възнаграждение в размер на 400 лева. Тъй като НП се отменя в едната му част, съдът намира за справедливо да присъди сумата от 102,26 евро (равностойността на 200 лева, което представлява 1/2 от претендираните разноски).

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1275-001615 от 28.06.2024 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново В ЧАСТТА, с която на С. К. Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева поради недоказаност.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1275-001615 от 28.06.2024 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която на С. К. Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на С. К. Н., ЕГН **********, сумата от 102,26 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – В. Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3