Решение № 19632 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19632 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110103974 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Г. С. и К. А. К., както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 997.19 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2025г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. .., ет..., абонатен №...; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 246.75 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 14.01.2025г., както и сумата 4.03 лева - лихва за забава върху платена главницата за дялово разпределение за периода 16.06.2022г.14.01.2025г.

Сумите се претендират от двамата ответници при равни части от по ½ част за всеки от тях.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците Е. Г.

С. и К. А. К. като собственици на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се 1 в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. .., вх. .., ет...., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.

Ответниците Е. Г. С. и К. А. К. редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор в предоставения срок, в който заявяват, че вземането е платено преди подаване на исковата молба. Прилагат платежен документ.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 29.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

„Д.“, бл. ..., вх. ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД от 02.09.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че ответниците Е. Г. С. и К. А. К. са потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., в рамките на исковия период в качеството на негови собственици по силата на наследствено правоприемство и в посочената от ищеца квота; че ищецът е доставял и ответника е ползвал доставяна от ищеца топлинна енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност, че е 2 извършвана услугата дялово разпределение съобразно нормативните изисквания.

С оглед релевираното от ответника възражение, по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че по счетоводни данни няма данни за извършени от абоната плащания, касаещи процесната сума. По счетоводни данни вземането възлиза на 1247.97 лева, от които 997.19 лева главница за ТЕ, 246.75 лева лихва върху нея, и 4.03 лева лихва върху главница за дялово разпределение.

Посочено е, че има плащания от абоната, както следва: на 26.03.2025г. сума в размер на 674.39 лева и на 05.03.2025г. сума в размер на 100.00 лева, с които суми са погасени задължения извън процесните – текущи несъдебни неплатени суми. Отговорено е, че на издадените разписки се цитира подробно за коя фактура, дата и основание се заплаща с преведената сума, като е посочено, че сред тях няма основание, което да съдържа процесните фактури.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от 3 стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Приложените доказателства и липсата на оспорване от ответниците дава основание да се заключи за целите на процеса, че и двамата в рамките на процесния период са собственици при равни квоти по реда на наследствено правоприемство на апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх...., ет...., и като такива те се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците и се извежда от 4 представените доказателства – нотариален акт за покупко-продажба, за дарение и служебно извършена справка.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.