Решение № 196 от 21.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Велико Търново, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500228 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 86 от 17.02.2025 г. по гр.д. № 210/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на М. Л. С. сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 07.02.2022 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и сумата 8965,33 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху сумите, както следва: считано от 02.07.2022 г. върху сумата от 50000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и върху сумата 3744,33 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и считано от 19.06.2024 г. върху сумата от 5221 лв. – обезщетение за имуществени вреди, до окончателното изплащане, като претенцията за заплащане законна лихва, считано от уведомяването на застрахователя до 02.07.2022 г., съответно – 19.06.2024 г. е отхвърлена.

Присъдени са разноски.

1

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, като постановеният съдебен акт се обжалва в осъдителните части. Излага се, че не са налице правни или фактически основания за присъждане на застрахователни обезщетения в полза на ищцата, още по-малко в присъдените размери. Сочи се, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, при определяне на механизма на произшествието е тълкувал превратно доказателствата, свързани с пътното поведение на пешеходеца. Не е изследвано задълбочено релевираното възражение за съпричиняване от страна на пешеходката. Твърди се, че пешеходката със своето поведение е допринесла както за реализиране на застрахователното събитие, така и за вредите от него. Водачът е предприел всички необходими мерки, като е спрял, за да възприеме обстановката преди пешеходната пътека, уверил се е, че може да премине по нея безопасно и не е могъл да очаква внезапното навлизане на пътното платно от страна на пешеходката. На отделно основание се оспорва размерът на обезщетението за неимуществени вреди, като прекомерно и не съобразено с критерия за справедливост. Не са съобразени доходите на пострадалото лице и социално икономическите условия в страната.

Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваните части и вместо него постанови ново, с което бъдат отхвърлени в цялост предявените искове, а в условията на евентуалност, да се намали размера на присъдените обезщетения, съобразно доказаните възражения за съпричиняване и прекомерност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до 2 неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба М. Л. С. твърди, че на 07.02.2022 г. в гр. Горна Оряховица, пресичайки платното за движение на пешеходна пътека, била блъсната от л.а. Опел Корса, управляван от Т. С., който не я пропуснал да премине по пътя с предимство на пешеходна пътека. В резултат на произшествието С. получила фрактура на латерален тибиален кондил в ляво.

Били извършени процедури с голям обем и сложност на таза и долния ляв крайник. На 01.03.2023 г. е постъпила за отстраняване на остеосинтезните средства. Сторила разходи за лечение, операции, медикаменти в общ размер на 8965,33 лв., след допуснатото изменение на иска с определение от 19.06.2024 г. Периодът на възстановяване бил изключително труден и болезнен, продължава и към момента на исковата молба. Били извършени две операции, а впоследствие и трета интервенция, като възстановяването на ищцата продължава да е под въпрос. Не е пълноценен човек, болките, неразположенията и трудностите я съпътстват ежедневно. Преживява отново и отново инцидента, страхува се за бъдещето си, от инвалидизиране, изпитва стрес, психически дискомфорт, силни и продължителни болки и страдания.

Била напълно зависима от близките си, не била способна да се грижи сама за себе си. Отговорността на виновния водач е застрахована при ответното застрахователно дружество, към когото ищцата предявила застрахователна претенция, но й било отказано изплащане на обезщетение.

Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди би бил сумата от 50000 лв., за заплащането на която предявява настоящия иск, както и претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 8965,33 лв., след допуснатото изменение на иска с определение от 19.06.2024 г., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от датата на уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП, оспорват се получените увреждания, техния характер и интензитет; оспорва 3 се размерът на обезщетението за неимуществени вреди, като необосновано завишен; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е предприела пресичане по време на преминаване на автомобила пред нея, като водачът не е имал никаква възможност да я забележи и да предотврати произшествието; предприела е навлизане на пътното платно в условията на ограничена видимост, на необозначено място, без да се съобрази с движещите се превозни средства.

С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд Велико Търново е прието, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно претърпяното травматично увреждане и последиците от него, възлиза на 50000 лв., доказаният размер на имуществените вреди възлиза на 8965,33 лв. и с оглед на това, че не е доказано съпричиняване е присъдена стойност на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., стойност на обезщетението за имуществени вреди в размер на 8965,33 лв., ведно със законна лихва от датата, следваща изричния отказ - 02.07.2022 г. за имуществените и неимуществени вреди по първоначалната претенция, и от 19.06.2024 г. – датата на предявяване на допълнително претърпените имуществени вреди, до окончателното изплащане.

Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.02.2022 г., на същата дата е настъпило ПТП, като от протокол от съдебно заседание на 23.04.2024 г. по НОХД № 121/2024 г. на ГОРС, с което е одобрено споразумение на основание чл. 384, ал. 1 вр. чл. 392, ал. 6 НПК се установява, че Т. С. е признат за виновен за това, че на 07.02.2022 г. в гр. Горна Оряховица, на кръстовището, образувано от ул. Вичо Грънчаров и ул. Васил Априлов, при управление на л.а. Опел Корса нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като при предприемането на маневра за навлизане в кръстовището на ул. Васил Априлов не се съобразил с движещия се по пешеходната пътека от дясно на ляво пешеходец М. Л. С., в резултат на което я блъснал и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на горното тибиално плато, в частност латералния кондил на тибията в ляво, довела до трайно затруднение в движението на ляв 4 долен крайник за срок между 4 и 6 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека и по непредпазливост, за което на виновния водач е наложено наказание.

По делото е приложен протокол за оглед на местопроизшествие със снимков материал. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно автотехническа експертиза се установява, че пътно транспортното произшествие е настъпило на 07.02.2022 г., около 09,20 часа на кръстовището между ул. Вичо Грънчаров и ул. Васил Априлов, в гр. Горна Оряховица, в светлата част на денонощието. Кръстовището е с перпендикулярно пресичане на улиците, с изградени тротоари. Източно от кръстовището върху платното за движение по ул. Васил Априлов е начертана пешеходна пътека, тип Зебра, която е с ширина 2,4 м. Лекият автомобил Опел Корса се е движел по ул.

Васил Априлов в посока от изток към запад по траектория, лежаща върху полагащата му се за движение северна пътна лента. Преди навлизане в кръстовището е спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство”, след което е потеглил, като разстоянието между него и северния ръб на платното за движение е 25 см. Пешеходката М. С. навлиза на платното за движение върху пешеходната пътека, начертана върху платното за движение на ул. Васил Априлов, от север на юг. От следите от протриване по капака на лекия автомобил може да се направи извод, че ударът с пешеходката по отношение ширината на автомобила, се намира на разстояние 55 см от левия му край, при обща ширина 1,61 м. По широчина на платното за движение мястото на удара е на 1,3 – 1,32 м южно от северния ръб на платното за движение. Скоростта на пешеходката при спокоен ход, като се съобразява възрастта й /63 г./, е 1,07 м/с или 3,85 км/ч. Разстоянието от 1,31 м при тази скорост на движение пешеходката изминава за 1,22 сек. Лекият автомобил е бил спрял преди пешеходната пътека. При нормално ускорение скоростта му до мястото на удара е достигнала до 9,8 км/ч. Разстоянието от мястото на удара до мястото, на което се е намирал автомобила при потеглянето си, вещото лице изчислява на 1,65 м. Това разстояние автомобилът изминава за 1,21 сек. При тези данни експертът описва следния механизъм на произшествието: на 07.02.2022 г., около 09,20 часа лек автомобил Опел Корса, управляван от Т. С., се движи от изток към запад по ул. Васил Априлов към кръстовище с ул. Вичо Грънчаров в гр. Горна Оряховица. На ул. Васил Априлов от значение за лекия автомобил, има знак Б2 и хоризонтална 5 маркировка за пешеходна пътека, тип Зебра. Водачът спира преди пешеходната пътека, след което потегля, за да навлезе в кръстовището, като към момента на удара достига скорост от 9,8 км/ч. В същото време, в посока от север на юг, 1,22 сек преди настъпване на удара, по пешеходната пътека започва пресичане на ул. Васил Априлов пешеходката М. С., която се движи със скорост 1,07 м/сек. Траекториите на движение на лекия автомобил и пешеходката се пресичат и настъпва удар между тях. Пешеходката е имала възможност да възприеме спрелия автомобил пред пешеходната пътека, преди да предприеме пресичането по пешеходната пътека 1,22 сек преди настъпването на удара. В този момент автомобилът се е намирал на 1,65 м от мястото на удара. Опасността за пешеходката настъпва в момента, в който автомобилът започва движение към нейната траектория на движение или когато е на 1,65 м преди мястото на удара. Това разстояние автомобилът изминава за 1,21 сек, за което време при скоростта си на движение пешеходката изминава 1,29 м. Според експерта пешеходката за 1,21 сек няма реална възможност да възприеме и реагира на създадената опасност, за да избегне удара, като промени траекторията си на движение или предприеме други действия за това. В съдебно заседание експертът пояснява, че разликата във време е в милисекунди, което не е в рамките на възприятието, поради което може да се приеме, че са тръгнали в един и същ момент.