Протокол № 438 от 01.12.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 438 гр. Пещера, 29.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Ив. А. при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. А. Гражданско дело № 20225240100754 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА Ц. Б., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за нея се явява адв. К., редовно упълномощена.

ЗА ОТВЕТНИКА „И.“ ЕООД, уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява законен представител. Като процесуален представител за него се явява адв. С., редовно упълномощен.

СВИДЕТЕЛКАТА Д. Б., редовно призована, се явява лично.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. С. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на 1 фактическата страна на спора.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпил е допълнителен списък с разноски от адв. К..

АДВ. К. – Водим за разпит дъщерята на ищцата. А другата ни свидетелка е призована.

АДВ. С. – Водя двама свидетели за разпит.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетелите.

Сне се самоличността им, както следва:

СВ. Д. Г. Б. – 39 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните.

СВ. М. А. Б. - 40 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, дъщеря на ищцата. Искам да съм свидетел.

СВ. В.Б.К – 50 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните.

СВ. К. А. РА. – 58 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните.

Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

Обещаха да кажат истината.

След снемане на самоличностите, св. Л., К. и РА. се изведоха от съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на първата свидетелка, със снета самоличност, както следва:

2

СВ. Б. – В „И.“ работих от 2016 г. до 14.09.2022 г. на длъжност „*“. Ц.

Б. я познавам от много време. Познавам я като съседка. Освен това, ние сме работили с нея в „И.“. Не мога да кажа на каква длъжност е. Изпълнявала съм функции „Личен състав“ – изходирам и входирам входящ и изходящ дневник, водила съм отпуски, болнични. Досиетата бяха в кабинет „Каса счетоводство“ - кабинета, в който съм работила. Не си спомням конкретната дата за наказанието на ищцата. Помня, че съм връчила наказанието като длъжностно лице. Не помня съдържанието на заповедта. Не помня Ц. Б. да е ползвала отпуск на 26-ти април. Докато съм работила в „И.“, аз съм издавала заповедите, въз основа на молби или заявления за отпуск от лицето. Те минават през пряк ръководител и управител. Прекият ръководител резолира.

Задължително идват резолирани от пряк ръководител и тогава издавам заповедите. Задължително през пряк ръководител и тогава „Личен състав“, оттам при ръководител за подпис. Лицето пуска заявление, то отива при прекия ръководител. Аз бях подчинена на „Главния счетоводител“ и Администрацията бяхме подчинени на главния ръководител. Моят пряк ръководител беше В. К.. За Ц. Б. не знам. Отива при прекия ръководител, той слага резолюция за разрешаване или не и след това се издава заповед. Не си спомням дали съм издавала заповед на Ц. Б., с която не й се разрешава ползването на платен годишен отпуск. Докато съм работила в „И.“ не помня колко пъти съм издавала заповед, с която не се разрешава ползването на платен годишен отпуск. Аз не издавам заповеди, аз разпечатвам, въз основа на резолирано от прекия ръководител заявление, въведено в програмата и от нея се разпечатват заповеди, но не ги изготвям аз. Аз ги разпечатвам, въз основа на заявление и резолюция. Аз не съм лицето, което ги издава.

Управителят на фирмата подписва заповедите за отпуски. Управителят на фирмата и прекият ръководител са различни лица. Не си спомням дали е имало случай прекият ръководител да е разрешил отпуск, а управителят - не.

Аз съм връчвала заповед, като длъжностно лице, на Ц. Б. за предупреждение за уволнение. Бях извикана в кабинет „*“ - В. К., за да връча заповед за наказание, но не я изготвям аз, аз я връчвам, за да я връча на Ц. Б.. Не си спомням съдържанието на заповедта. Като длъжностно лице аз трябваше да я връча. При връчването на заповедта бяхме аз, Ц. Б. и В. К.. Не помня датата, не си спомням и за какво нарушение трябваше да я връчим тази заповед.

Извикахме Ц. Б., тя взе заповедта и след като я прочете, излезе от кабинета.

3

Това си спомням. От нейна страна на висок тон се каза нещо, но не си спомням точните думи и излезе от кабинета. Когато й връчихме заповедта и тя я взе, и излезе, пред мен не се е подписвала, че я получава. В този момент не се подписа заповедта. В този момент нямаше други свидетели.

АДВ. К. – Моля да бъде предявена процесната заповед № 26/08.06.2022 г. на свидетелката. Да види свидетелката подписа си и подписа на Ц. Б.. Току що тя каза, че пред нея не се е подписвала.

СВ. Б. – Казах, че в мое присъствие лицето не се е подписало. Аз влязох в моя кабинет и не съм свидетел на всичко останало, когато евентуално тя се е подписала. Не мога да кажа. Тя взе заповедта и излезе от кабинета. Тя започна да чете заповедта, взе я и излезе от кабинета. Няма как насила да я спра, не съм и опитвала. Това е, на което съм присъствала.

АДВ. К. – Да се предяви заповедта на свидетелката.

Съдът предявява на свидетелката Заповед № 26/08.06.2022 г.

СВ. Б. – Отзад на „връчил“ е моят подпис. Това не е писано в мое присъствие от г-жа Б.. Аз се подписах преди връчването на заповедта. Аз се подписвам се, че връчвам заповедта и давам да бъде прочетена, и да бъде подписана. Не си спомням номер на заповед и съдържание. Това е, на което съм била свидетел и което си спомням. Аз съм се подписала на заповедта непосредствено преди да бъде връчена на лицето Ц. Б.. През 2022 г. чух от Ц.

Б. репликата: „Да сте живи и здрави, да ме клепете пред шефа!“. В кабинет „Каса“, бяхме заедно с К. РА., когато дойде г-жа Б. и пожела да й бъде входиран болничен лист. Не помня датата, но входирах по нейно желание и тръгвайки, тя отправи този коментар: „Да сте живи и здрави, да ме клепете пред шефа!“. В добри отношения бяхме с Ц. Б.. Не мога да кажа какво провокира това поведение. Когато връчих заповедта на Ц. Б., на висок тон се говореше, не си спомням точно какво се каза, но се говореше на висок тон и 4 се излезе от стаята. Лично от мен не е била предизвикана Ц. Б. за този висок тон. По нареждане на ръководството винаги съм ги връчвала аз заповедите.

Не мога да кажа, че на всички служители. Въпросните наказания съм връчвала аз, но не си спомням във времето назад да съм връчвала аз наказания. По нареждане на ръководството ги връчвах - извика ме прекият ми ръководител В. К., за да връча заповедта на Ц. Б.. Заявлението се съгласува с пряк ръководител. В повечето случаи преките ръководители ги оставят при мен заявленията. При първа възможност винаги са се издавали заповедите и вече оставям на ръководителя да подпише. В рамките на деня винаги съм издавала заповедта. Не мога да кажа след колко дни, по принцип на деня винаги съм издавала заповедите. Не мога да кажа как е уредено прекият ръководител да слага резолюции. Така е прието. Заповедта се издава след резолюция на пряк ръководител и ръководител. Има резолюция, която се правеше с датата, която резолира управителят в горния ляв ъгъл. Идват заявленията, резолират се и въз основа на това издавам заповед. Програмата се казва „Регата“. Попълвам данните в програмата и давам заповедта за подпис на управителя. По принцип аз съм давала заповедите на лицето. Като мине подпис от управител, аз ги връчвам на работниците да знаят имат ли подпис. В досието на лицето се съхранява тази заповед. Аз ги прибирам в досиетата. Случвало се е да отсъстват прекият ръководител и управителят, но не съм аз лицето, което да определя има ли право на отпуска или не. Имало е такива случаи, в които лицето пуска заявление, прекият ръководител казва устно: „Да, съгласни сме“, управителят не е на работа и се издава заповедта по-късно. Може би са изключения това. Не се подписва лицето, че е уведомено за право на отпуск дали се разрешава или отказва. По принцип говоря. Колегите получават заповед дали е разрешено или не. Връчва се заповед на работника. Не се изисквало от мен аз да изисквам от лицата да се подписват, че получават тази заповед. Заповедите за отпуски не се връчват срещу подпис. Давам заповеди на лицата за правото на отпуск. Копие остава в досието, другият екземпляр се дава на лицето. Не съм имала нареждане да изисквам от лицата подпис за това, че съм връчила тази заповед. Просто им го давам. Не се е изисквало от мен.

АДВ. К. – Нямам въпроси.

5

АДВ. С. – Нямам въпроси.

Пристъпи се към разпит на следващата свидетелка, както следва:

СВ. Л., със снета самоличност – На 26.04.2022 г. майка ми ми се обади сутринта и ми каза, че не се чувства добре, че е с много силни болки и била на Пазарджик на лекар и каза, че пътува към Пловдив, за да може да я прегледат. Когато ми се обади, аз бях на работа. Казах й да дойде, за да я закарам на лекар. Закарах я на лекар, лекарката установи, че понеже беше с болки в рамото, гърдите, сърцебиене, много силни болки, че е за приемане в неврология, но няма места и предложи да я приеме на следващия ден. Каза, че могат да й направят обезболяваща инжекция на обяд и вечерта в 17 часа. Тя се съгласи, защото беше за спешен прием, нямаше избор. Когато излезе от кабинета, майка ми искаше да се обади на счетоводството, защото не е на работа този ден и няма пусната отпуска. Казах й да пусне телефона на високоговорител, за да чуя и аз. Обади се на г-жа К. и каза, че е в болница и не е добре. Г-жа К. каза да не се притеснява, че не е нужно сега да носи молба за този ден, да си гледа здравето. Каза да донесе молбата с болничния, като я изпишат от болница, евентуално. Ако беше казала, че трябва да се занесе същия ден, аз щях да изляза от работа и да я занеса до края на работния ден.

Тя каза да не се притеснява за тази молба, че не е нужно да я носи този същия ден. На следващия ден 27.04.2022 г. майка ми постъпи в болница. За този ден, в който не постъпи в болница, тя щеше да е в отпуск. Понеже приемът е на 27-ми, няма как от 26-ти да е болничния. Но тя трябваше допълнително да пусне молба за 26.04. – така се уговориха. Болничен няма как да се даде от предния ден. Дава се от деня на постъпване. Нямаше как да постъпи от 26-ти, защото нямаше свободни места.

АДВ. К. – Нямам въпроси.

АДВ. С. – Нямам въпроси.

Пристъпи се към разпит на следващата свидетелка, както следва:

СВ. К., със снета самоличност – Работя в „И.“ ЕООД от 2013 г. и към момента, на длъжност „*“. Бяхме колеги с Ц. Б. в „И.“. На 11.04. трябваше да се връчва заповед за предупреждение за уволнение на Ц. Б. и *ят Д. Б., дойде 6 в моята стая и извикахме госпожа Б., да й бъде връчена тази заповед. Тя прочете заповедта, взе единия екземпляр, без да го подпише и хукна към нейната стая по стълбите. Каза, че ще си търси правата по съдебен ред.

Слязох в стаята, казах й, че трябва да подпише заповедта и тогава да си вземе екземпляра. Тя каза, че няма да подпише, че й е наредено да вземе екземпляр, без да подписва. Каза на двете колежки, които бяха в стаята да се качат като свидетели, че се отказва да получи заповедта. Казах на управителя, че отказва да се подпише на заповедта и си взе един екземпляр. Тогава той слезе при нея, не знам какво й е казал, но тя се качи след малко със заповедта. Тогава започна едни спор с управителя в моята стая - с крещене, викане към него, защо не я уволни дисциплинарно, за да го осъди, да си вземе заплатите, без да идва на работа. Управителят не можеше да й обясни нещата - тя крещеше и викаше. След този разговор, тя подписа заповедта и взе нейния екземпляр. Тя трябва да се подпише, че получава екземпляр и е уведомена за тази заповед.

Това се случи на 11.04., някъде там. Д. Б. трябваше да връчи тази заповед като * и ТРЗ. Тя връчва такива заповеди, относно работниците, винаги. Ц. Б. говореше на висок тон с управителя в моята стая, нищо не я обиждал, нито нагрубявал, не знам защо по този начин крещеше и викаше. Нищо не я е обиждал. Заповедта беше за предупреждение за уволнение. В заповедта управителят е написал какви са причините – нейното поведение. Това беше април месец, не помня точно датата. Ц. Б. не помня точно какви думи ползваше спрямо управителя, но помня крясъци, викове, крещене, емоции.