Определение № 936 от 24.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. Благоевград, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500786 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателката Б. Д. Х., чрез адв. А. Д. срещу Определение № 741/16.05.2026г., постановено по гр. дело № 2996/2025г. по описа на Районен съд Благоевград.

С атакувания съдебен акт съдът е отказал да уважи молба на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, като в полза на адвоката на ищцата се присъди по-високо адвокатско възнаграждение. В жалбата се сочи, че при присъждането на адвокатския хонорар в размер на 150 евро съдът не се е съобразил с решенията на СЕС, които са цитирани в жалбата, както и с минималните възнаграждение, посочени в Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1223,64 евро с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Н.“ ООД, чрез юрисконсулт Д.Д.. Сочи се, че атакуваният акт на съда е правилен и следва да бъде потвърден. Излагат се съображения за това, че съдът не е обвързан с минималните размери на възнагражденията посочени в Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. В случая единствената работа на адвоката е подаване на исковата молба и писмени бележки.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

1

Районен съд Благоевград е сезиран с искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит сключен на 28.06.2025г. с № 202506281029100070 между Б. Д. Х. и „Н.“ ООД и иск, с който е направено искане „Н.“ ООД да заплати на Б. Д. Х. сумата от 347, 68 евро /680 лв./, представляваща недължимо платена сума при изначална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит сключен на 28.06.2025г г. с № 202506281029100070 между Б. Д. Х. и „Н.“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 347, 68 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Общата цена на предявените два кумулативни иска срещу ответника „Н.“ ООД е 5127 лв.

Предявени са също така и двa установителни иска в условията на евентуалност.

Проведено е едно о.с.з, на което страните не са се явили. Събрани са единствено писмени доказателства.

Пред районния съд е представен договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата Б. Х. и адв. А. Д., видно от който е договорена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата.

С решението предявените кумулативни искове срещу ответника „Н.“ ООД са уважени, като последният е осъден да заплати на адвоката на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро с ДДС.

В срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, недоволен от което е останал ищцовия адвокат, но същото не е уважено и съдебният акт е предмет на обжалване пред настоящата инстанция.

Атакуваният акт по чл. 248 ГПК е неправилен.

В практиката на ВКС е прието, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА. В тази връзка по делото е представен договор, видно от който е уговорено осъществяване на безплатна правна помощ в полза на ищцата, което е достатъчно.

Видно от данните по делото адв. А. Д. е осъществил безплатно представителство на ищцата по чл. 38 от ЗА. Исковете са уважени, поради което в полза на адвоката е присъден адвокатски хонорар в размер на 150 евро с вкл. ДДС.

Според настоящата съдебна инстанция въведеното в чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение, съобразявайки размерите, посочени в Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело С -438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне 2 служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения, подлежат на преценка от съда, като следва да се съобразят видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.

В случая са предявени два иска – един за нищожност на договор и един за връщане на неоснователно получена сума, във връзка с липсата на основание – нищожността на договора. По делото са събрани единствено писмени доказателства, проведено е едно о.с.з. Адвокатът на ищцата, който е осъществил безплатната правната защита, не се е явил в о.с.з, депозирал е единствено писмено становище. Делото не се отличава с правна или фактическа сложност, като осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловен от иска за нищожност на договорното правоотношение.

При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата от 300 евро е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищцата пред първата инстанция, което да е дължимо от първия ответник по предявените и уважени искове срещу него.

Ето защо атакуваното определение, с което районният съд е отказал да увеличи адвокатското възнаграждение се явява неправилно и като такова ще следва да се отмени и вместо това се присъди адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцовата страна в размер на още 150 евро, с вкл. ДДС, които са дължими от ответника „Н.“ ООД наред с първоначалните такива от 150 евро, присъдени с решението на първата инстанция.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 741/16.05.2026г., постановено по гр. дело № 2996/2025г. по описа на Районен съд Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 268/19.04.2026г., постановено по гр. дело № 2996/2025г. по описа на Районен съд Благоевград в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление: град С. ул. „Л.С.“ 3, представлявано от управителя И. Н. Х. – С. да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № ************, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С. р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х.О.” № 74, ет. 1, aп. 1, сумата от още 150 евро с вкл. ДДС, предвестяваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените искове.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4