Решение № 237 от 11.11.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. гр. Добрич, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500531 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Я. К. А. от гр.д. срещу решение №325/28.04.2025 г. по гр.д.

№3373/2024 г. на Добричкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Средно училище „П.Р.Славейков“, ЕИК000841882, със седалище и адрес на управление: град Добрич, пк 9300, ул. „Ангел Кънчев” №2,в условията на обективно съединяване искове:

-за сумата от 2065,62 лева,представляваща разликите между изплатените и дължими работни заплати за периода 01.01.23 г. до 30.06.23 г.,ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024 г. до окончателното плащане на задължението;

-за сумата от 289,48 лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 2065,62лв. за периода от 13.10.2023 г. до 17.10.2024 г.;

-за сумата от 3786,97 лева,представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ,ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024 1 г. до окончателното плащане на задължението;

-за сумата от 530,70 лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 3786,97 лв. за периода от 13.10.2023 г. до 17.10.2024 г.;

-за сумата от 172,13 лв.,представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ,ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024 г. до окончателното плащане на задължението;

-за сумата от 24,12 лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 172,13 лв. за периода от 13.10.2023 г. до 17.10.2024 г.

Въззивницата е несъгласна с извода на първоинстанционния съд,че изменението на КТД за системата на образованието с анекс от 10.08.2023 г.,с който са определени минималните работни заплати на служителите със задна дата,считано от 01.01.2023 г.,както и Наредбата за изм.и доп. на Наредба №4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда,не се прилагат за работниците и служителите,които към датата на сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение.Изложението в жалбата представлява подробна мотивировка на обратния извод,че цитираният анекс е приложим и в отношенията с въззивницата,макар към датата на сключването му трудовото й правоотношение да е било прекратено,доколкото същата е била заета по такова правоотношение с ответното училище през периода 01.01.2023 г.30.06.2023 г.,а анексът преуреждал размера на възнагражденията със задна дата,считано от 01.01.2023 г.Необосновано било прието от районния съд,че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на увеличението на възнагражденията.Горното противоречало на практиката на ВКС и правната доктрина.Прекратени правоотношения също можело да бъдат преуредени,когато изменението било по-благоприятно за работниците или служителите.Настоява се за отмЯ. на атакуваното решение и за уважаване на исковете.Претендират се от въззивницата сторените от същата разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна Средно училище „П.Р.Славейков“гр.Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на сторените 2 в настоящата инстанция разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 12.05.2025 г.,а жалбата й срещу решението на ДРС е подадена по пощата на 23.05.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.05.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№3373/2024 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№20161/22.10.2024 г.,с която са предявени от Я. К. А. с ЕГН ********** от гр.д.,ул.“*** срещу Средно училище „Петко Рачов Славейков“гр.Добрич обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата

-на основание чл.128 т.2 от КТ сумата от 2065,62 лева,представляваща разликите между изплатените и дължими работни заплати за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.,ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024 г. до окончателното плащане на задължението;

-на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 289,48 лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 2065,62 лв за периода от 13.10.2023 г. до 17.10.2024 г.;

-сумата от 3786,97 лева,представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ,ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024 г. до окончателното плащане на задължението;

-на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 530,70 лв.,представляваща 3 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 3786,97 лв за периода от 13.10.2023 г. до 17.10.2024 г.;

-сумата от 172,13 лв,представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ,ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024 г. до окончателното плащане на задължението;

-на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 24,12 лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 172,13 лв за периода от 13.10.2023 г. до 17.10.2024 г.

Изложено е в исковата молба,че до 01.07.2023 г. ищцата работила по трудово правоотношение като *** при ответното училище.Със заповед №РД05-495/06.06.2023 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.12 от КТ поради придобиване право на пенсия,като й били изплатени посочените в заповедта обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ и чл.222 ал.3 от КТ.Ищцата била член на СБУ.Със заявление от 13.10.2023 г. ищцата поискала от работодателя да бъдат преизчислени и изплатени разликите между изплатените й и дължими работни заплати за периода 01.01.2023 г.-30.06.2023 г.,както и разликите между изплатените и дължими обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ и чл.222 ал.3 от КТ,поради увеличените им размери въз основа на анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД.Съгласно чл.118 ал.3 от КТ работодателят можел едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника/служителя.В цитирания анекс от 10.08.2023 г. към КТД не било посочено,че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в системата на училищното образование педагогически специалисти към 10.08.2023 г. и не касае тези с прекратени преди анекса трудови правоотношения.Страните по колективното трудово договаряне изрично уговорили увеличението на заплатите,считано от 01.01.2023 г.,а не от датата на сключване на анекса 10.08.2023 г.След сключване на анекса в бр.75 на ДВ от 01.09.2023 г. била публикувана Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда.В §2 от същата се съдържали промени в Приложение №3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти.Тези промени вече имали действие за всички заети в системата педагогически специалисти,считано от 01.01.2023 г.,а не само за синдикалните членове и присъединилите се към КТД,спрямо които КТД по правило 4 действал.Посоченият §2 влизал в сила от 01.01.2023 г.По този начин Наредбата,изменяща Наредба №4,придавала обратна сила,обратно действие на увеличението на заплатите.Страните по анекса към КТД и министърът на образованието по горната Наредба били предвидили изрично,че увеличението влиза в сила от 01.01.2023 г. за всички педагогически специалисти,които са били в трудово правоотношение след тази дата,а не само заетите към 10.08.2023 г. или 01.09.2023 г.Освен горното отказът да се изплатят дължимите суми бил в нарушение на чл.8 от КТ.Касаело се за дискриминационно отношение спрямо ищцата,която в случая била третирана по-неблагоприятно в сравнение с лицата,които са в трудово правоотношение и след 10.08.2023 г. или след 01.09.2023 г.

В писмения отговор на исковата молба ответното училище оспорва основателността на исковете /не ги оспорва само по размер/.Счита,че не е налице основание за присъждане на претендираните суми,тъй като към момента на подписване на процесния анекс ищцата не била страна по висящо трудово правоотношение.Тълкуването на волята на договарящите обосновавало,че увеличението на заплатите,считано от 01.01.2023 г.,се отнасяло само за заетите и работещите в системата на образованието педагогически специалисти към датата на анекса.За да можел работодателят да увеличи трудовото възнаграждение на работник/служител,следвало да е налице валидно действащо и висящо трудово правоотношение.Прекратено трудово правоотношение не можело да бъде изменяно нито за в бъдеще,нито с обратна сила,поради неговото несъществуване.Предвид горното се настоява за отхвърляне на исковете.

Ищцата Я. К. А. е била заета по трудово правоотношение на длъжността „***“ в ответното училище до 30.06.2023 г. вкл.Със заповед №РД-05495/06.06.2023 г. на директора на училището-работодател трудовият договор между страните е прекратен на основание чл.327 ал.1 т.12 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,считано от 01.07.2023 г.,като е разпоредено на ищцата да се изплатят посочените в заповедта обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ /1 147,52 лв/ и по чл.222 ал.3 от КТ /25246,54 лв/.Със заявление вх.№АС09-97/13.10.2023 г. Я. А. е поискала от работодателя да бъдат преизчислени и изплатени разликите между заплатените й и дължимите й работни заплати за периода 01.01.2023 г.30.06.2023 г.,както и остатъците от обезщетенията,позовавайки се на анекс 5

№Д01-192/10.08.2023 г. към КТД и на §2 от Наредбата за изм. и доп. на Наредба №4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда.С писмо №АС0934/17.10.2023 г. на директора на ответното училище е отказано горното преизчисляване и изплащане с доводи,че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти,но не и за тези с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на увеличените работни заплати.

С анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование-Д 01-269 от 06.12.2022 г.,сключен между Министерство на образованието и науката,Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Р.България /работодатели/ и Синдиката на българските учители към КНСБ,Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ,е изменен текстът на чл.27 от КТД,касаещ минималните основни работни заплати за системата на училищното и предучилищно образование.С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността “***” да бъде в размер на 1 763 лв,считано от 01.01.2023 г.В ал.2 от анекса е посочено,че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение,считано от 01.01.2023 г.,на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.Съгласно ал.3 т.2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти,които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях,се увеличават с не по-малко от 15 %.