Решение № 1567 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.ка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100506954 по описа за 2021 година

С решение № 20047849 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 35115/2013 г. на СРС, 79 състав, е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН с 1/3 част дарение от 21.12.2000 г., извършено от В.Я. В., починал на 25.08.2012 г., с нотариален акт № 130, том I, рег. № 3595, нот. дело № 139/2000 г., в полза на Л. В. В., по отношение на 1/2 идеална част от собствеността върху дарения имот, представляващ ателие на таванския етаж на сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, състоящо се от ателие, входно антре, чайна, баня-клозет и тераса, с площ от 43,20 кв. м., при съседи: от изток – калкан на етажна собственост на ул.

****, от север – двор и стълбище, от запад – стълбище, тавански коридор, Р.М.В. и Г.Р.В. и от юг – двор заедно с прилежащите му а) сервизна стая в сутерена на сградата, с площ от 19,80 кв. м., при съседи: от изток – Р.М.В. и Г.Р.В., от юг и запад – двор и от север – коридор и Р. В.а В. и В.Я. В. б) тухлена барака в двора с две отделения – западното такова с площ от 7 кв. м., при съседи: от изток – Р. Х. В. и В.Я. В. – с източното отделение, от юг – граничната линия на парцела към етажна собственост на ул. „****“ № 8-10, от запад – държавен имот и от север – двор и в) 12 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния парцел III – 5 (трети отреден за имот пети) от кв. 117 по плана на гр. София, местност „Лозенец“, целият с площ от 345 кв. м. при граници: от север „Малуша“, от изток – етажна собственост на ул. ****, от запад – държавен имот и от юг – етажна собственост на ул. „****“ № 8-10, като е възстановена полагащата се на Х. В. В.

/заместен в хода на процеса от законните си наследници – Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В., на основание чл. 227 ГПК/, запазена част от наследството на В.Я. В., починал на 25.08.2012 г., в размер на 1/3 част от 1/2 идеална част от имота, предмет надарение от 21.12.2000 г., извършено с нотариален акт № 130, том I, рег. № 3595, нот. дело № 139/2000 г., като на основание чл. 36, ал. 1 изр. 2, вр. ал. 2 ЗН надареният Л. В. В. да задържи недвижим имот, представляващ ателие на таванския етаж на сграда, находяща се в гр. София, ул. ****.

С решението Л. В. В. е осъден да заплати на Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В. на 1 основание чл. 36, ал. 1, изр. 2, вр. ал. 2 ЗН, сумата от по 5615,55 лв., представляваща паричната равностойност на накърнената запазена част на Х. В. В., починал на 21.05.2014 г., от наследството на баща му В.Я. В., починал на 25.08.2012 г.

С решението е върната искова молба с вх. № 15564/20.08.2013 г., подадена от Х. В. В.

/заместен в хода на процеса от законните си наследници – Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В., на основание чл. 227 ГПК/ срещу Ц. М. Ф., като производството делото е прекратено в тази част.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. В. е осъден да заплати на Ю. Х. В. и В. Х. В. сумата от по 50 лв. разноски по делото за държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. В. е осъден да заплати на Н. С. В. сумата от 1810 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит за СТЕ и адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от Л. В.

В.. Излага съображения, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно решаващият съд е приел, че не е налице симулация при разпореждането, извършено с нотариален акт № 130, том 1, рег. № 3595, дело № 139/21.12.2000 г., която счита, че се установява от доказателствата по делото. Освен това разпореждането, извършено с посочения нотариален акт, не е последно по смисъла на чл. 33 ЗН, тъй като е било вписано в Служба по вписванията с вх. № 33254, акт № 58, том LLXV, и то не е следвало да бъде намалявано.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Н. С. В., чрез адв. Л. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че жалбоподателят не е представил обратно писмо и сделката не е насочена срещу него като наследник на дарителя, поради което свидетелски показания за доказване на симулацията са недопустими. Отделно поддържа, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се доказва симулация. Излага доводи, че възражението на жалбоподателя относно поредността на даренията е преклудирано, а на следващо място вещнопрехвърлителният ефект на даренията е настъпил към момента на извършването им пред нотариус в поредността, заявена по воля на страните, а не според поредността на вписването. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Н. С. В., лично и като представител на Ю. Х. В. и В. Х. В., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено. Отправят искане пред въззивния съд да приеме направения от Ю. Х. В. и В. Х. В. отказ от наследство за нищожен, поради приемане на наследството преди това.

Решението, имащо характер на определение, в частта, с която е върната искова молба и производството по делото е прекратено, като необжалвано е влязло в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.

В исковата молба ищецът Х. В. В. /заместен в хода на производството на основание чл. 227 ГПК от Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В./ твърди, че на 25.08.2012 г. починал баща му В.Я. В., който приживе дарил на дъщерята на съпругата му Ц. М. Ф. придобит през време 2 на брака с Р. Х. В. недвижим имот – апарамент, заемащ целия втори етаж на сградата в гр.

София, ул. ****, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня със столова, входно антре, черно антре, баня-клозет и два балкона, със застроена площ от 96,89 кв. м., при граници: от изток – калкан на ет. собственост на ул. **** и от останалите страни – двор на имота, отдолу – Г.Т.А. и отгоре - Р.М.В. и Г.Р.В., заедно с принадлежащите му: помещение в сутерена с размери 2,15/2,65 м, при съседи: от запад – двор, от изток – коридор, от юг - Р. Х. В. и В.Я.

В. и от север- клозет и коридор, от тухлена барака в двора с две отделения – източно такова с площ от 8 кв. м., при съседи от изток – Р.М.В. и Г.Р.В., от север – двор и от запад – Р. Х. В. и В.Я. В. със западното отделение и от юг – граничната линия на парцела към ЕС – ул.

„****“ № 8-10, както и 22,05% идеални части от общите части на сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху държавния парцел III-5 от квартал 117 по плана на София, местността „Лозенец“, целия с пространство от 345 кв.м., при съседи: от север – ул. „Малуша“, от изток – ЕС на ул. ****, от юг – ЕС на ул. „****“ № 8-10 и от запад – държавен имот, сключена с нотариален акт № 129, том I , рег. № 3594, дело № 138 от 21.12.2000 г. на нотариус Л.З. с рег. № 088 на НК с район на действие СРС.

Твърди, че приживе наследодателят дарил на сина си Л. В. В. /брат на ищеца/ недвижим имот – ателие в тавански етаж на сградата в гр. София, ул. ****, състоящо се от ателие, входно антре, чайна, баня-клозет и тераса, със застроена площ от 43,20 кв. м., при съседи: от изток – калкан на ЕС ул. ****, от север – двор и стълбище, от запад – стълбище, тавански коридор, Р.М.В. и Г.Р.В. и от юг – двор заедно с принадлежащите му: сервизна стая в сутерена на сградата, застроена на 19,80 кв .м., при съседи: от изток – Р.М.В. и Г.Р.В., от юг и запад – двори от север коридор и Р. В.а В. и В.Я. В., от тухлена барака в двора с две отделения – западно такова с площ от 7 квадратни метра, при съседи: от изток – Р. Х. В. и В.Я. В. – с източно отделение, от юг – граничната линия на парцела към ЕС ул. „****“ № 810, от запад – държавен имот и от север- двор, заедно с 12% идеални части от общите части на сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху държавния парцел III – 5 от квартал 117 по плана на София, местността „Лозенец“ с площ от 345 кв.м., при съседи: от север – ул. „Малуша“, от изток – ЕС на ул. ****, от запад – държавен имот и от юг – ЕС на ул. „****“ № 8-10, сключена с нотариален акт № 130, том I, рег. № 3595, дело № 139/21.12.2000 г. Твърди, че Л. В. В. прехвърлил чрез продажба, сключена с нотариален акт № 95, том V, рег. № 51032, дело № 882/12.12.2006 г. на дъщеря си – В.Л.В. описания имот. С извършените дарения от наследодателя В.Я. В. е накърнена припадащата се на Х. В. В. запазена част от наследството на неговия баща, в качеството му на негов наследник по закон. По изложените съображения се отправя искане за възстановяване на запазената част от наследството на В.Я. В., като се намали по-късното дарение в полза на Л. В. В., извършено с нотариален акт № 130, том I, рег. № 3595, нот. д. № 139/2000 г. в частта от съпружеската имуществена общност – 1/2 идеална част, притежавана и дарена от наследодателя им - Х. В. В., до размера от 1/3 идеална част, или 1/9 идеална част за всеки един от новоконституираните му наследници - Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В. по отношение единствено на дарението в полза на ответника Л. В. В..

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо, поради което следва да бъдат разгледани изложените в жалбата доводи за неправилност на решението.

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната и гарантирана от закона 3 възможност на наследника с право на запазена част (арг. чл. 30, вр. чл. 28 ЗН), да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част.

Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/04.02.2005 г. по т. д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, наследници по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10 ЗН. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено, поради което то преминава в полза на наследниците, които са легитимирани да упражнят правото на своя наследодател. На това тяхно право кореспондира задължението на облагодетелстваното от безвъзмездното разпореждане лице да претърпи правната промяна от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.

В настоящия случай по делото не се спори и видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 3807/08.08.2013 г., издадено от Столична община, район „Лозенец“, че В.Я. В. е починал на 25.08.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон низходящите Л. В. В. и Х. В. В., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследили по ½ част от наследстото на своя наследодател.