Решение № 2127 от 29.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2127 гр. Варна, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20263110100965 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

Образувано е по молба, подадена от В. К. Д., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Е. К. С., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу К. Ж. С., както следва: да се задължи ответникът да се въздържа от извършването на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо В. К. Д. и малолетното дете Е. К. С., да се забрани на ответника за срок от осемнадесет месеца, да приближава на разстояние помалко от 200м. молителката и малолетното дете до жилището им, находящо се в ************, както и местата за социални контакт и на детето, а именно: ************, находяща се **********; с*********** към спортен клуб „*****“, находящ се на адрес в *********, адрес на жилище, находящо се **********, собственост на В. К. Д.; - адрес в *************, собственост на бащата на молителката, който адрес се посещава регулярно от майката и детето.

В молбата за налагане на мерки за защита молителката излага, че гражданският брак между страните е прекратен с Решение № 2782/21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 7518/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, поправено с Решение №2867/28.07.2025г. Сочи, че упражняването на 1 родителските права по отношение на детето Е. е предоставено на майката, като на бащата е определен режим на личен контакт. Излага, че на 07.02.2026 г. около 10 00 часа, ответникът пристигна в дома на молителката, находящ се в **********, за да вземе детето съгласно определения му от съда режим. Сочи, че към този момент детето се оплаквало от болки в корема, като е помолило да си остане вкъщи с майка си и дядо си. Излага, че К. Ж. С. започнал да се държи агресивно към молителката в присъствието на дъщеря им, като започнал да крещи, обижда, псува и заплашва. Сочи, че баща й помолил ответника да се държи нормално. Излага, че случилото се в коридора на дома й е било в присъствието на детето. След това последвала серия от удари с юмруци от страна на ответника като някои от тях попаднали по нея по ръцете и корема й, а други в баща й. Сочи, че преди приблизително два месеца претърпяла тежка коремна операция, от която се въстановява, като цЕ.сочено и умишлено ответникът е нанасял удари точно в тази част от тялото й. Твърди, че се е стараела да се предпази от ударите на К. С., като едновременно се опитала да защити и прибере детето. Сочи, че Е. се разплакала и започнала да се моли на баща си да спре. Излага, че ответникът напускал дома им, в който останали вътре молителката, дъщеря й и баща й. Сочи, че в 10:06 ч. се е обадила на 112 от мобилен номер +*** *** *** ***. Твърди, че се страхува за живота и здравето си, както и този на детето. Сочи, че повторно се обадила на спешен номер 112 в 10:19 ч., за да попита какво се случва. Посочва, че полицейският екип пристигнал около 10:25 ч. като ответникът се качил пред дома на жилището, а детето не искало да отиде с баща си. Споделя, че посетила Спешно отделение към МБАЛ „*****“ АД, като след преглед било установено, че има болезненост в лявата и дясната ингвинална област. Сочи, че от медицинско удостоверение № 112 от 07.02.2026 г., издадено от отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „**********“ АД е видно, че има кръвонасядания и ожулвания по горните крайници, които са в причинноследствена връзка с описания инцидент от 07.02.2026 г. Излага, че по случая е подадена жалба до Второ РУ-Варна. Навежда доводи, че изпитва страх от липсата на самоконтрол на ответника и незачитането на основни социални и морални норми, предвид осъществения акт в присъствието на малолетната им дъщеря по повод изпълнение на определения режим на лични отношения. По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита. Претендира разноски.

2

В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата от страна на К. Ж. С., чрез адв. Д. Е.. В същата се излагат доводи за неоснователността на същата. Сочи, че с решение, постановено по гр. д. № 7518/2025 г. по описа на ВРС родителските права по отношение на детето Е. С. са предоставени на майката. Оспорва доводите, че е осъществил твърдените актове на 07.02.2026 г. Сочи, че е посетил дома на майката, за да вземе детето на 07.02.2026 г.

Излага доводи, че входната врата била отворена, качил се на третия етаж и почукал на вратата, доколкото звънецът не работел. Излага, че детето му заявило, че го боли корема и има температура, за което не бил уведомен от майката. Сочи, че провел разговор с детето, че имал план да го заведе при братовчедка й, баба и и дядо й в гр. Шумен. Твърди, че не се е съгласил с предложението на молителката да вземе детето друг уикенд. Излага доводи, че майката е възпрепятствала упражняването на режима на лични отношения.

Сочи, че е обиждан от майката и баща й. Оспорва твърденията, че е влизал в коридора на жилището на молителката. Сочи, че с цел да осуети саморазправата на бащата на молителката се е дръпнал две крачки, като последната застанала помежду им, а детето било до майка си. Твърди, че молителката застанала в коридора, подпряла ръцете си на едната стена, а тялото на другата, с цел да спре баща си да стигне до ответника. Излага, че дъщеря им бутала дядо си по корема в обратната на ответника посока. Твърди, че извадил телефона си, с цел да се обади на 112, като молителката се обърнала към баща си с думите да спре, че ответникът снимал. Твърди, че направил шест опита да се свърже с телефон 112 в периода от 10.05 ч. до 10.08 ч. като само последният бил успешен. Сочи, че не е удрял никого, както че не е осъществяван физически контакт с молителката или нейния баща. Твърди, че след 10 мин. пристигнал полицейски екип, който разговарял с В. в жилището й, а ответникът изчакал на асансьорната площадка. Излага доводи, че след излизането на В. и полицаите му заявили, че има два варианта – да сменят уикендите или да подаде жалба пред РУ. Сочи, че подал жалба пред Второ РУВарна с вх. № 4360002321 от 09.02.2026 г. За известно посочва обстоятелството, че И.Ц.Ц., лице, с което молителката била в приятелски отношения, е депозирал жалба с вх. № 89-00-281 от 18.08.2025 г. до отдел „Закрила на детето“ – гр. Варна, във връзка с обстоятелството, че молителката удря детето без причина и го е карала да му вика „тате“. Моли за отхвърлянето на молбата. Претендира разноски.

3

В производството е постановена заповед за незабавна защита № 22 от 10.02.2026 г., в която са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН по отношение на В. Д. и Е. С., както и по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН само по отношение на В. Д..

В о. с. з. молителката не се явява, представлява се от адв. Т.. Моли за уважаване на молбата и постановяване на мерки за защита спрямо молителката и детето. Претендира разноски.

В о. с. з., ответникът се явява лично, представлява се и от процесуален представител – адв. Е.. Моли за отхвърляне на молбата. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 1 и т. 5 от ЗЗДН, доколкото безспорно ответникът е бивш съпруг на молителката В. К. и баща на детето Е. С..

Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В сезиращата съда молба, актовете се основават на твърдения за осъществен по отношение на молителя акт на психически и физически тормоз от дата 07.02.2026 г., поради което молбата е депозирана в предвидения в чл.

10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.

По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 от ЗЗДН, в която молителката декларира акт на извършеното спрямо нея и детето домашно насилие изразяващо се в психически и физически тормоз и конкретно акта на 07.02.2026 г. с идентични твърдения на изложените в исковата молба.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо 4 молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие, които засягат и детето Е. С..

Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.

По делото като писмени доказателства е приета декларация по чл. 9 от ЗЗДН.

По изричната разпоредба на чл. 13 от ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си съставляващи осъществено физическо, емоционално и психическо насилие по смисъла на закона. Целта на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му. Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, се определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Липсва легална дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява.

Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на 5 съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.

В производството не се оспорва, че с решение, постановено по гр. д. № 7518/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е прекратен бракът между страните, както и че упражняването на родителските права по повод на общото им дете - Е. С., родена на ********** г. е предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения с бащата.

Във връзка с изпълнение на режима на лични отношения на бащата е подал молба, по която е образувана преписка УРИ № 436000-21687/2025 г. по описа на Второ- РУ-Варна, във връзка с която е издаден протокол за полицейски предупреждение от 09.02.2026 г. на В. К. Д. да спазва съдебното решение и да не осуетява изпълнението му.

От изисканите социални доклади във връзка с подавани сигнали от Агенция за социално подпомагане е посочено, че не се установяват рискове за детето в семейната среда, осигурена от всеки един родител, но при необходимост детето следва да се предпази от въвеждането в родителски конфликт.

Видно от представената по делото епикриза, издадена от МЦ „*******“ ООД, В. Д. е постъпила на 09.12.2025 г. и е изписана на 11.12.2025г. след проведено оперативно лечение на корема.