Решение № 6229 от 16.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6229 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100514323 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20102225/05.09.2023 г., постановено по гр.д. № 53431/2018 г. по описа на СРС, 143 състав, е уваж ен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. М. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 200385975, сумата от 789,33 лв., представляваща неплатена главница по Договор за малък паричен заем CASH-10157300/30.04.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 54042/2017 г. по описа на СРС, 143 състав.

С решението са отхвърлени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл.

99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. М.

Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 200385975, сумата от 960,67 лв., представляваща договорна лихва върху горната главница за периода от 14.06.2013 г. до 03.08.2017 г., и сумата от 1

331,65 лв., представляваща неустойка за забава върху горната главница за периода от 14.06.2013 г. до 03.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 54042/2017 г. по описа на СРС, 143 състав. С решението са отхвърлени и предявени в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 521,66 лв.

Срещу така постановеното решение в уважителната част е депозирана въззивна жалба от особения представител на ответника И. М. Д. – адв. В.

Т..

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за недължимост на присъдената с първоинстанционното решение главница по договора за кредит. Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно в обжалваната част и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в 2 уважителната част.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

В Определение № 3337 от 25.06.2025 г. по ч. гр. д. № 2091 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение върховните съдии са приели, че „Условието да бъде внесена предварително сума, която да послужи за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител по чл.

47, ал. 6 от ГПК, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, поради което трябва да е налице, и съдът следи за това служебно, като дава изрични указания на ищеца да внесе определената сума с предупреждение, че ако не го стори, производството ще бъде прекратено, респ. жалбата му ще бъде върната, или евентуално постановеното невлязло в сила решение на долната инстанция – обезсилено. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл.

129, ал. 2 от ГПК, защото невнасянето на сумата (депозита) за възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия, включително за администриране на жалбата). Поради това невнасянето в срок на определения от съда депозит за възнаграждение на особения представител на ответника за съответната инстанция е основание за приложение и на чл. 129, ал. 3 от ГПК във всяка съдебна инстанция“.

В настоящия случай с Разпореждане № 4591/22.02.2024 г. по делото са дадени изрични указания на въззиваемия ищец, че следва да внесе депозит за възнаграждение за особен представител на въззивника в размер на 400 лв.

Даден е двуседмичен срок от съобщението за изпълнение на указанията, като разпореждането е връчено на въззиваемия на 11.03.2024 г. В разпореждането са посочени неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията на съда в срок – производството по делото ще бъде частично прекратено, а първоинстанционното решение ще бъде частично обезсилено. Както в двуседмичния срок, така и до момента на откритото съдебно заседание – 09.10.2025 г., а и към момента на постановяване на настоящото решение указанията на съда не са изпълнени.

3

Водим от горното, както и от цитираната практика на ВКС, която въззивният съд споделя, съдът счита, че следва да обезсили частично първоинстанционното решение, да върне частично исковата молба, да обезсили частично заповедта за изпълнение и да прекрати въззивното производство.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 20102225/05.09.2023 г., постановено по гр.д. № 53431/2018 г. по описа на СРС, 143 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е уважен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. М. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 200385975, сумата от 789,33 лв., представляваща неплатена главница по Договор за малък паричен заем CASH-10157300/30.04.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 54042/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която И.

М. Д., ЕГН **********, е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати н а „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 200385975, сумата от 521,66 лв.

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 2022759/10.08.2018 г., подадена от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 200385975, В ЧАСТТА, с която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. М. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 200385975, сумата от 789,33 лв., представляваща неплатена главница по Договор за малък паричен заем CASH-10157300/30.04.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 54042/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, и ПРЕКРАТЯВА в тази част 4 производството по гр.д. № 53431/2018 г. по описа на СРС, 143 състав.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 54042/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, В ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът И. М. Д., ЕГН **********, да заплати на заявителя „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 200385975, сумата от 789,33 лв., представляваща неплатена главница по Договор за малък паричен заем CASH-10157300/30.04.2013 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 14323/2023 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав.

В останалата част решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5