Решение № 63 от 17.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20213110204474 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.Б.“ООД срещу НП № 03 –014065/21.07.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „А.Б.“ ООД е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева.

Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.

В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено или изменено наказателното постановление.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който пледира НП да бъде отменено или изменено.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2021 г., в 16и20ч. била извършена проверка на строителен 1 обект в гр.Варна,ул. „Баба Тонка“№1, с изпълнител „А.Б.“ООД. Установило се, че до работа е допуснат А. М., на длъжност „общ работник”, преди да му е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.

Бил съставен АУАН, предявен на упълномощено лице. Срещу АУАН не постъпили възражения. Описаните в него констатации били изцяло възприети от АНО и било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства:

Като събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмени доказателства по делото - АУАН, трудов договор, справка за приети уведомления, разпечатка от подадени данни за уведомления, заповед за компетентност, констативен протокол и др.

Съдът кредитира показанията на св.Начев като конкретни, подробни, логични и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

Предвид горното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е описана в АУАН и в НП. Доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, са достатъчни за да се направи извода, че на 24.06.21 г. А. М. е бил допуснат до работа и че към този момент на същия не е било връчено копие от уведомление до НАП. Това не се оспорва и от страните.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН.

Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната. Посочени са всички съставомерни признаци на нарушението и всички, относими към тях факти, поради което нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере, в какво се изразява то и срещу какво се защитава. Посочени са и доказателствата. В АУАН и НП са изложени всички 2 правно релевантни факти – дата, място и др.

Правилно е приложен материалният закон. Като е допуснал до работа лицето А. М., преди да му връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление и от трудовия договор, на 14.06.21г. в гр.Варна работодателят „А.Б. “ООД извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ.

Съставът на нарушението би бил осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на административното нарушение. С оглед чл.415в ал.2 от КТ, в случая не е приложима привилегированата норма на чл. 415в ал.1 за маловажно нарушение.

Съдът намира, че наложеното наказание е несправедливо.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват Имуществена санкция в размер от 3000 лева. Наказание два пъти по-високо от минималния размер е непълно несъответно на тежестта на нарушението. Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че работникът е постъпил на работа същия ден, че трудовият договор е бил изпратен за регистриране в НАП, че е регистриран и нарушението е отстранено незабавно след установяването му, както и че от него не са настъпили вредни последици. Нарушението е първо за жалбоподателя. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават Имуществена санкция в минимален размер от 1500 лева, предвиден за работодател. Такова наказание е достатъчно за да се въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

Искания за разноски са направени единствено от представителя на въззиваемата страна. Въззиваемата страна Директора на ДИТ гр.Варна е поискала присъждане на разноски- ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по 3 предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени едно съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на Д „ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 40 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 03 –014065/21.07.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „А.Б.“ ООД е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното адм. наказание “Имуществена санкция” на 1500 ЛЕВА.

ОСЪЖДА „А.Б. ” ООД да заплати на АНО-Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4