Определение № 449 от 24.10.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Бургас, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500337 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Ралица К. Г., И. Н. К., Т. И. К., Р. Н.

И., всички от гр. Б. и П. И. Д. от гр. А., чрез техния пълномощник адв. И. П., против разпореждане №233 от 06.06.2023 г. по в.ч. гр.дело №249/08.07.2022 г. на Ямболския окръжен съд, с което е разпоредено да се приложи към делото подадената от частните жалбоподатели молба вх. №1685/20.03.2023 г., с която е заявен отказ изцяло от спорното право по делото.

Иска се отмяна на разпореждането като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с определение № №1023 от 19.05.2022 г. производството по гр.д. №312/2022 г. на ЯРС е прекратено, поради недопустимост на предявения иск. Определението за прекратяване е потвърдено с определение №256 от 13.03.2023 г. по в.ч. гр.д. №249/08.07.2022 г. на Ямболския окръжен съд. В срока за обжалване на това определение настоящите жалбоподатели са направили отказ от спорното право с нарочна молба вх.№1685/20.03.2023 г. Вместо да се произнесе по молбата, Ямболският окръжен съд е разпоредил да бъде приложена по делото, тъй като неправилно е констатирал, че производството вече е прекратено. Твърди се, че разпоредбата на чл.233 ГПК предоставя на ищеца възможността да се разпорежда с предявения иск във всеки момент от производството докато то е висящо, независимо пред коя инстанция и в коя фаза се намира. Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваното разпореждане и изпращане на делото на Ямболския окръжен съд с указания за произнасяне по молба вх.

№1685/20.03.2023 г. и прекратяване на производството поради отказ от иска.

В отговор на частната жалба, подаден от Г. И. К. от с. Л. и „БУЛ 1

РЕАЛТОР“ ЕООД, чрез техния пълномощник адв. В. К., се иска оставянето без разглеждане, евентуално без уважение. Посочено е, че жалбата е против разпореждане, което не подлежи на съдебен контрол. По същество счита разпореждането за правилно и законосъобразно, тъй като определението за прекратяване на производството е окончателен съдебен акт, който не може да бъде отменен от съда, който го е постановил. Счита, че компетентен да разгледа молбата вх.№1685/20.03.2023 г. е ВКС. Претендират се съдебни разноски по приложен списък и договор за правна помощ в размер на по 400 лв. за всеки от двамата.

По делото е постъпила молба от частните жалбоподатели с възражение против претендираното от ответната страна възнаграждение като недължимо и като прекомерно. Твърди се, че в представеното пълномощно липсва яснота относно лицето, представляващо дружеството. Неясен е и предметът на упълномощаването и е налице отговор единствено от Г. И. К..

Поддържат се доводите, изложени в частната жалба. Представен е списък на направените от тях разноски, които претендират.

Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. К. Г., И. Н. К., П. И. Д., Т. И. К. и Р. Н. И. против Г. И. К. и „БУЛ РЕАЛТОР“ ЕООД, депозирана пред Ямболския районен съд за признаване за установено, че са собственици на описаните там идеални части от посочените поземлени имоти, както и за отмяна на констативен нотариален акт № 137, т.26, дело № 4907/2021 г. на нотариус с рег. № 765 С. М..

С определение №1023 от 19.05.2022 г. производството по образуваното гр.дело №312/2022 г. на ЯРС е прекратено, поради недопустимост на иска.

Същото е потвърдено с определение №№256 от 13.03.2023 г. по в.ч. гр.дело №249/08.07.2022 г. на ЯОС, връчено на ищците на 21.03.2023 г.

В срока за обжалване на въззивното определение пред ВКС, изтичащ на 28.03.2023 г., е постъпила молба от ищците, чрез техния пълномощник, с вх.

№1685/20.03.2023 г., в която е направен отказ от предявения иск.

С обжалваното разпореждане Ямболският окръжен съд е констатирал, че производството пред него е прекратено, поради което ЯОС не може да се произнесе по направения отказ от иска и е разпоредил молбата да бъде приложена по делото.

Атакуваното разпореждане е валидно и допустимо. Възражението в отговора на частната жалба за недопустимост е неоснователно. С разпореждането за прилагане по делото на молбата със заявен отказ от иска на практика същата е оставена без разглеждане, което сочи на преграждащ съдебен акт, подлежащ на обжалване по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

По същество:

Съгласно чл.233 ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от 2 спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

Цитираната разпоредба дава на ищеца неограничена възможност да се разпорежда с правото си на иск, като във всеки момент от развитие на производството до влизането в сила на постановеното решение той може да се откаже от искът си без съгласието на ответника. Последиците от отказа по чл.233 ГПК са специфични и следват неговата същност на изявление на ищеца, отправено до съда, с което се приема, че е налице признание за неоснователност на предявения иск, изоставяне на търсената искова защита и желания да се десезира съда от разглеждания правен спор. Доктрината застъпва виждането, че така се удовлетворява интересът и на двете страни с окончателно преустановяване на спора между тях, като към изявлението на ищеца за отказ от иска се прикрепва правният ефект на силата на присъдено нещо като при съдебното решение. Ищецът не може да предяви отново същия иск, а обжалваното решение се обезсилва, когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, т.е. процесът е станал недопустим, съответно недопустимо е станало и постановеното решение по съществото на спора /вж. ТР №7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. №7/2014 г., ОСГТК, т.6/.

От гореизложеното се налага изводът на първо място за наличие на правен интерес у ищците-частни жалбоподатели да искат прекратяване на производството по предявения от тях съдебен спор именно на основание чл.233 ГПК, дори когато то е било прекратено на друго основание, но прекратителното определение все още не е влязло в сила. Това е така, тъй като отказът от иска се ползва със сила на присъдено нещо и удовлетворява интереса и на двете страни да бъде прекратен спора помежду им.

Текстът на чл.233 категорично сочи, че отказът от иска може да се направи при всяка положение на делото, докато има висящ съдебен процес и докато съществува процесуално правоотношение по заведен съдебен спор. От това следва, че този отказ може да се направи и след приключване на устните състезания и дори след като е постановено решение, респективно прекратително определение, но още не е изтекъл срокът за обжалване и окончателният съдебен акт не е влязъл в сила, какъвто е настоящият случай.

В тази насока е изразено становище в правната доктрина и в съдебната практика. Така, на стр.464, §92.ІІ от „Българско гражданско процесуално право”, девето издание, проф. Ж. С. и екип е посочено, че подобно на оттеглянето на иска, отказът от иска може да се направи по всяко време на висящността на делото, но не и след влизане на решението в сила. В същия смисъл е определение № 57 от 14.11.1997 г. по гр.д. № 300/77 г., II г.о., съгласно което отказът от иска, направен след приключване на устните състезания в първата инстанция и преди влизане в сила на постановеното решение, води до прекратяване на съдебното производството. След прекратяване на делото, сезираният съд ще обезсили постановеното от него 3 решение, като по аналогия намира приложение разпоредбата на чл.249 ГПК /чл. 192, ал.5 от отменения ГПК/.

При горните съображения, обжалваното разпореждане, с което не е разгледана подадената от частните жалбоподатели молба с вх.

№1685/20.03.2023 г. със заявен отказ от спорното право по предявения иск, като е разпоредено същата да се приложи към делото, е неправилно, поради несъобразяване с приложимия процесуален закон. Молбата е допустима и следва да бъде разгледана с произнасяне на въззивния съд по същество.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на ОС - Ямбол за произнасяне по направения отказ от иска.

Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 233 от 06.06.2023 г., постановено по в.ч. гр.дело № 249/08.07.2022 г. на Ямболския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно констатациите в настоящото определение.

ОСЪЖДА Г. И. К. от с. Люлин, Ямболска област да заплати на Ралица К. Г., И. Н. К., Т. И. К., Р. Н. И., всички от гр. Бургас и П. И. Д. от гр. А., сумата от 415 лв., представляваща направени от последните съдебни разноски в настоящото производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4