Протокол № 174 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 174 гр. Пазарджик, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лилия Г. Церовска

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20225200100665 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът В. Р. К. се явява лично. Явява се и адв. Н. А., редовно упълномощена.

Ответницата М. Х. Н., редовно призована от предходно съдебно заседание, не се явява. За нея се явява адв. С. Й., редовно упълномощен.

Вещото лице А. К. К., редовно призован, се явява лично.

Адв. А. – Да се даде ход на делото.

Адв. Й. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило на 23.03.2023 г. заключение на вещото лице по допусната съдебнотехническа експертиза, констатира, че същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по чл. 199 от ГПК и пристъпва към снемане самоличността на вещото лице и изслушване на депозираното заключение.

1

Вещото лице А. К. К. – 47 г., български гражданин, висше образование, неосъждан, без родство и дела със страните по делото, предупреден за наказателната отговорност за даване на невярно или заинтересувано заключение по чл. 291 от НК.

В.л. К. – Представил съм заключение, което поддържам.

Видях месинджър кореспонденцията в телефона на ищеца, но не съм го обективирал в изложението, тъй като във въпроса изрично е записано „вайбър кореспонденция“ и аз се придържах към вайбър кореспонденцията.

Адв. А.: Ние след разговора с вещото лице уточнихме, че реално, ако той би бил видял представените в съдебно заседание писмени доказателства, щеше да обследва и да разбере дали са месинджър, защото към онзи момент ние не сме знаели. Поне той не знаеше, че е вайбър, затова твърдяхме, че е вайбър, но в експертизата е допусната като представените по делото.

В.л. К.: - В телефона съм ги гледал. По делото не съм ги гледал, но не е проблем да ги погледна. Въпросът е формулиран: „по предоставените от ищеца писмени доказателства – вайбър кореспонденция“.

Адв. А.: – Уточнихме, че вещото лице не е видяло, ако съдът позволи да му ги предявим, да му ги предявите тези, които не е видял по делото и тъй като ги е снел да даде отговор, ако прецените, да му предявите това, което не е видял.

Аз имам искане за отлагане само поради една причина, тъй като ответната страна наистина нямахме технологично време. Аз я разбирам, че не е в България. Ние също бяхме на ръба, тъй като той се обади в последния момент, но в крайна сметка експертизата е след два представени телефона, от които да е видно кой телефон е изследвания телефон. Беше важно да се види изследвания телефон. Какво ще види, няма значение. Ние нямаме втори изследван телефон. Не би трябвало процесуалната икономия да ни е водеща, разбирате ли? Ответната страна не е представила телефон. Заключението е само от нашия. Тя не е представила, защото е в чужбина. Ок, няма проблем.

Ние държахме да видим дали изследвания телефон на ответницата е този, към който е отправено на нашия изследван телефон съобщенията.

В.л. К.: – На мен не ми трябва другия телефон. При проследяване на 2 една кореспонденция, най - добре е да имаме и двете устройства, през които е провеждана тази кореспонденция. Правя изследването на едното устройство и предоставям екранните снимки, за да се видят като разположение на съобщенията, като консистентност от към гледната точка на единия телефон.

Добре е да го има и другия, за да може да се направи пък обратното сравнение и те да бъдат съпоставени.

Адв. Й. – До вчера беше в Тайланд тя. Аз с моя молба от 28.03.2023 г. съм оттеглил моя въпрос. Въпросът на ищците беше само да се провери, а не да се провери и в нашия телефон. Моят въпрос беше да се провери в нашия телефон. Това беше моят въпрос. Аз затова платих депозита, за да се провери в моя телефон и тъй като съм го оттеглил като въпрос вещото лице не го е имало като задача.

Адв. Й. – Аз не оспорвам експертизата. Ние оспорваме, че това са изявления на М., както и тази месинджър кореспонденция. Ако го поставите като въпрос сега, ще го направим. Аз го гледах телефона и ги няма, ако вещото лице може да ги намери, да ги намери. Не са изтрити, те ако са изтрити ще се види.

В.л. К.: - Ако се премахне цял разговор от вайбър, няма да го има. Ако целият разговор се махне, не говорим едно по едно съобщенията. Ако се маха едно съобщение пак има няколко начина на премахване на съобщение. Маха се само за себе си, маха се целият разговор. Но има начин да се заличи напълно цялата кореспонденция. Тогава тази кореспонденция остана в отсрещната страна, защото тя е изпратена и изпращачът не владее отсрещния телефон, за да я изтрие, но той може да изтрие ънблок целия разговор с този акаунт.

Адв. Й.: – Г-н Председател, аз между другото вайбър като приложение, само да уточня, че според мен, това е моето мнение и моят опит, че когато се смени телефонният апарат, самият вайбър не пази съобщенията, които са били преди това.

Ищецът К. – Факт е, че аз си пазя стария телефон и от там вече аз тези неща ги свалям. Тя може би не си пази стария телефон и това е причината да ги няма тези неща.

3

Адв. А. – Дефакто телефонът е и същият към настоящия момент.

Адв. Й.: – Това оспорвам и ако искате ще го представя телефона.

Защото вещото лице се свърза с мен.

В.л. К. – Твърде късно аз инициирах срещите със страните. Едната страна успя да реагира. Другата също се опита да реагира. Имахме един – два разговора в рамките на ден – два. След което, обаче се установи, че дамата не е в България. Даже аз се мъчих да й звъня. Няколко пъти й звънях. Не вдигаше, т.е. не не вдигаше, ами не беше наличен абонатът и след това адвокатът ми обясни, че тя е извън страната. След това останах с впечатлението, че тя за дълго ще е извън страната и това ще се отрази на моето заключение, затова го организирах по този начин иначе нямаше да имам заключение за тази дата.

Адв. Й. – Да, тъй като беше вчера, няма как. Телефонът е сменен.

В.л. К.: – Условно казано до някъде е така, ако се направи архив на вайбър и този архив се възстанови на новия телефон. Той ще се възстанови на новия телефон. Прави се един пълен архив на вайбър на стария телефон.

Казвам как е един от начините, за да се появят съобщения при смяна на устройство. Ако го няма стария и имаме само това, което е в новия. Още повече тук има спор за притежанието на телефонния номер. То това много лесно може да се разбере с едно питане до мобилните оператори. Питат се мобилните оператори този телефонен номер на кого е бил в онзи период и те казват на кого е бил.

Адв. А. – Не е точно така. Има хора, които са към групи. Той смята, че не е така.

В.л. К.: - Месинджър използва акаунта, който е създаден във фейсбук.

Фейсбук и месинджър са идентични от гледна точка на акаунт. Акаунтите във фейсбук могат да бъдат създадени с електронна поща в началото и в един момент, не мога да конкретизирам във времето, фейсбук въведоха възможността и телефонен номер да конкретизира определен акаунт. Сега пак казвам, че не знам от кой момент във времето се получи тази функционалност. Също с известни ограничения. В момента ние имаме някакъв разговор в месинджър. В този разговор в месинджър мога да видя с кого, като акаунт е проведен този разговор. Това е един път във фейсбук / и някакво име, което е вписано като акаунт. Това име като акаунт не може по 4 никакъв начин да бъде свързвано с конкретен човек, с конкретна личност.

Изключение правят една много малка група акаунти във фейсбук, което са сертифицирани. Всеки един човек може да регистрира фейсбук акаунт с имейл. Всеки преди това може да си е създал, какъвто си пожелае имейл за тази цел и да направи акаунт. Ако в акаунта е въведен телефонен номер, то ще има и телефонен номер там, но не винаги тези данни са видими за външния свят. Когато аз си направя един акаунт във фейсбук, мога да регулирам нивата на достъп на външните потребители какво да виждат за мен. Дали изобщо да не ме виждат, има и скрити акаунти или да ме виждат, но да не ми виждат никакви данни – имейл, телефонен номер и т.н. Мога да позволя само приятелите ми да виждат определена информация. Има различни нива на достъп до това какво да се вижда за един профил. Мога да погледна кой е профилът, с който е правена кореспонденцията и какво към настоящия момент се вижда от този профил, като данни за този профил.

И аз съм лаик в същата тази сфера, тъй като аз не разполагам със сървърите на фейсбук. Ако потребителя си е спрял видимостта на тази информация, там се вижда само един псевдоним. Титулярът на акаунт може всичко. Ако имам достъп до титуляра, титулярът ми съдейства и влизам в акаунта естествено, но доколкото разбирам отсрещната страна казва, че това не е неин акаунт.

Адв. Й. – Оспорвам, да.

В.л. К.: - Тогава как да ми съдействат да ми дадат достъп до акаунт, който твърдят, че не е техен. Те не могат да ми съдействат.

Адв. Атаносова – Колега, Вие сте убеден, че това не е нейният акаунт, така ли?

Адв. Й. – Аз казвам, че оспорвам.

Адв. А. – За мен заключението е непълно. Би трябвало да се изследват въпросите.

Адв. Й. – Да се приеме заключението.

СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза следва да бъде прието и приобщено като писмено доказателство по делото.

5

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в днешно заседание заключение на вещото лице А. К.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за разноски и изготвяне на заключението в размер на определеното първоначално такова от 250 лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице А. К. в размер на внесения за целта депозит от 250 лева.

Съдът докладва постъпила от ищеца молба от 22.03.2023 г., с която иска СТЕ да изследва цялата електронна кореспонденция от телефонните устройства между страните по спора по всички социални мрежи за периода от март до юни 2017 г., в това число по месинджър, а не само по вайбър.

В отговор на молбата, насрещната страна чрез адв. Й. се противопоставя на това искане, като твърди, че същото е недопустимо, тъй като е преклудирано на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК.

Адв. А. – Аз не съм знаела за тази молба. Проблемът с молбата и месинджъра е дошъл след като те са си общували с вещото лице по повод огледа на телефона. Тогава той разбира, че представените в съдебното заседание не са част от вайбъра. Той смяташе, че са вайбър. Той си беше убеден. В този контекс мисли, тъй като ние сме ги представили в зала. Аз му казах да не пуска нищо, защото ние в зала ще кажем, че това са искания, които сме ги направили и те са представени в съда, но той без да знам защо.