Решение № 44 от 09.06.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Перник , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА в присъствието на прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник) като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600288 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК

С присъда № 156/26.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 10/2019 г., по описа на РС – гр. Радомир, подсъдимият Я. Й. Н. е признат за виновен в това, че на *** г., около 9.30 часа, в ***, като проявил жестокост към гръбначно животно / чл.7, ал.2 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ вр. чл.151 и чл.160 от ЗВМД/ , а именно към куче „***“, от мъжки пол, порода „***“, родено на *** г., собственост на А. А. А., му причинил противозаконно смърт, като го застрелял със законно притежавана от него пушка марка „Стоджер“, модел „2000“, калибър 12, с № ***, поради което и на осн. чл.325б, ал.1 и ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК е осъден на наказание „Пробация“ за срок от една година, с пробационните мерки по чл.42, ал.2, т.1 и 2 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като на осн. чл.55, ал.3 от НК на подсъдимия не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба. Със същата присъда подсъдимият Н. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец А.

1 сумата от 370.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното деяние и сумата от 400.00 лв., неимуществени вреди от същото деяние, до пълното изплащане на главниците, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - *** г., като гражданският иск относно неимуществените вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 1000 лв. С присъдата, на осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК е отнето в полза на държавата вещественото доказателство по делото, огнестрелно оръжие, ловна пушка, подробно описано в присъдата. Със същата присъда, съдът се е произнесъл по отношение на останалите веществени доказателства и на осн. чл.189, ал.3 НПК е възложил в тежест на подсъдимия Н. разноските по делото.

Срещу така постановената присъда в срока по чл. 319 НПК е постъпила въззивна жалба от Я. Й. Н., с която се иска нейната отмяна и признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение.

С нова въззивна присъда на Окръжен съд – гр. Перник № 17/27.11.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 238/19 г., присъдата на районния съд е била отменена и вместо нея е постановена оправдателна присъда, с която подсъдимият Н. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.325б, ал.1 от НК и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по същото, като са отхвърлени и предявените срещу него от гражданския ищец А. граждански искове за имуществени и неимуществени вреди от деянието, изцяло. На осн. чл.190 , ал.1 от НПК разноските по делото са оставени в тежест на държавата, а направените от частния обвинител А., в негова тежест.

Присъдата е отменена и в частта относно разпореждането с веществените доказателства по делото, огнестрелно оръжие, патрони и принадлежности към него, като е постановено връщането им на подсъдимия и е потвърдена в частта относно останалите веществени доказателства, които подлежат на унищожаване.

С решение № 147/10.12.2020г., постановено по н.д. № 580/2020г. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, е отменил присъдата на Окръжен съдПерник № 17/27.11.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 238/19 г. и върнал делото за разглеждане от друг въззивен състав от стадия по допускане на доказателствата.

След проведеното въззивно съдебно следствие в съдебните прения представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на присъдата на РС-Радомир като правилна и обоснована. Излага съображения, че събраните в хода на въззивното съдебно производство доказателства по никакъв начин не променят установената фактическа обстановка. Счита за очевидно, че шилето на подсъдимия изобщо не се е намирало в непосредствена опасност от страна на кучето, което го е преследвало, било е на достатъчно голямо разстояние от това куче, за да се възпроизведе изстрел с огнестрелно оръжие, без да рискува шилето да бъде засегнато от сачмите на патрона, с който той възпроизвежда изстрела. За несъстоятелни намира обясненията на подсъдимия, според които той се е опитал с възпроизведения 2 единствен изстрел да разсее кучето, за да спре да преследва шилето, като целта му е била сачмите да се посипят по храстите, което е щяло евентуално да разсее кучето. В тази връзка сочи, че на първо място това куче е ловно и е свикнало около него да се стреля и едва ли би се разсеяло. На следващо място самият подсъдим обяснил, че както той е стоял, животните са тичали отляво на дясно. Като е тичало шилето и кучето отляво, очевидно шилето е било в дясно от неговата посока, а кучето е било вляво. Няма как да стреля надясно към храстите, където да се посипят сачмите и да уцелите кучето, което се намира в ляво. Поддържа, че очевидно в случая изстрелът е произведен срещу кучето, а както Върховният съд е отбелязал в отменителното си решение възпроизвеждането на изстрел с огнестрелно оръжие винаги съставлява проява на жестокост към гръбначно животно. Фактът, че е последвала смърт е само последица от проявата на тази жестокост. Твърди, че подсъдимият е искал да нарани кучето и е стрелял срещу него, с цел кучето да бъде възпряно, а не да бъде разсеяно.

Дали ще умре или ще бъде само ранено, за подсъдимия това е било без значение. Той е стрелял с цел, по някакъв начин това куче да го възпре да не преследва неговото шиле.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. П. поддържа, че виновността на подсъдимия е доказана по безспорен и категоричен начин. Счита, че твърденията му, че същият не е искал да застреля кучето не са нищо повече от негова защитна теза. Пледира за потвърждаване на присъдата на РС-Радомир.

Защитникът на подсъдимия Я.Н. – адв. Т. моли за отмяна на първоинстанционната присъда, с която подзащитният й е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325б, ал.1 от НК и постановяване на нова, с която да бъде признат за невиновен и оправдан. Твърди, че присъдата на първоинстанционния съд не е постановена в съответствие с материалния закон и надлежно събраните доказателства. Счита, че от събраните в доказателствата по делото няма как да се формира сигурно и еднозначно заключение за фактическите предпоставки за наличие на умисъл, които предпоставки касаят субективната страна на деянието. Според защитника обвинението почива на предположения, които не обосновават осъдителна присъда. Обосновава се, че при съвкупния анализ на свидетелските показания, писмени доказателства и заключението на основната и допълнителна експертиза не може да се формира извод за наличие на умисъл, още повече пряк умисъл за причиняване на смърт или изискуемата субективна страна на деянието, поради което деянието се явява несъставомерно, респективно обвинението не е доказано.

Защитникът на подсъдимия - адв. Т., също пледира за постановяване спрямо подзащитния му на оправдателна присъда. Обосновава, че нормата на чл. 325б от НК изисква от субективна страна наличие на пряк умисъл като форма на вината. Според него установените по делото фактически обстоятелства категорично изключват подобен извод, тъй като от заключението на балистична експертиза се установява, че 3 основният сачмен сноп от изстрела, произведен от подзащитния му не е бил насочен към кучето - 10 % от сачмите, съдържащи се в този сноп са попаднали в тялото на кучето и в този смисъл няма как да се формира извод, че подс. Я.Н. е действал умишлено, след като една такава част е попаднала в кучето.Въз основа на характеристиката на разпръскващия се сачмен сноп на боеприпаса и разстоянието, от което е произведен, категорично не е бил насочен към тялото на кучето. В подкрепа на един такъв извод за липса на пряк умисъл сочели и следните фактически обстоятелства – това е последващото поведение на подзащитния му; оръжието, което е ползвал е било пет зарядно; той е заредил един патрон; произвел е един изстрел.

Излагат се съображения, че подсъдимият спокойно е могъл да заличи следите без да има никакъв проблем и обратното, след като не го е сторил, това негово поведение говори само по себе си за липса за умисъл. Поддържа, че престъплението по чл. 325б от НК не е срещу собствеността. Конкретният случай е несравним с такива други в съдебната практика на проява на действителна жестокост към гръбначни животни.

Конкретният мотив - да се отклони кучето, както и целта на подсъдимия счита за безспорно установени. Поведението и мотивът му сочат на действия на защита на неговата собственост, а не действия, насочени и изразяващи арогантно незачитане на наложени обществени норми на поведение, свързани с хуманно добро отношение към гръбначните животни. Акцентира се и върху систематичното място на състава на чл.

325б, а именно в глава 10 от НК, престъпление против реда и общественото спокойствие. Обосновава, че стрелбата по куче, преследващо упорито домашно животно, с цел с тази стрелба да бъде отклонено кучето, не е престъплението по чл.325б от НК. Това не е умишлено умъртвяване, не е проява на жестокост по смисъла на закона в изложения аспект.

Подс. Н. в лична защита изразява съжаление за последствията от действията си, твърди, че не е умъртвил кучето умишлено, а с цел да го възпре.

В своята последна дума подсъдимият моли да бъда признат за невиновен.

Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства от първата инстанция и тези от проведеното въззивно съдебно следствие, намери за установено следното.

На *** г. около 08.30 часа група ловци, сред които и свидетелите П. К. Г., Г. Н.

Д. и пострадалия А. А. А. отишли на лов в местността „***”, в землището на ***. Те водели със себе си седем ловни кучета, три от които порода „***“ били собственост на пострадалия А . . Две от т я х били по-възрастни и оборудвани с GPS-модули за проследяване, а третото най-младото на име „***“, на около година и половина 4 нямало такъв модул, а имало нашийник, на който била закачена табелка с телефонния номер на собственика. Трите кучета на А., сред които и кучето „***“ , около 09.00 часа, подгонили сърна, като слезли в полето в района между селата ***. Кучетата минали покрай свидетеля Г. Д., гонейки сърната, като отишли в полето под главния асфалтов път към стадото с овце на подсъдимия Н. . По същото време св.Г. Г., работещ като „***“ при подсъдимия, който бил земеделския производител, пасял стадото на Н., от около 200 овце в близка ливада под главния път на ***. Св.Г. забелязал сърната, която тичала в посока гората, а след нея тичали три ловни кучета. Овцете се подплашили и разбягали при вида на тичащите ловни кучета и в това време ловните кучета спрели да преследват сърната и нападнали стадото с овцете, като успели да отлъчат от него един овен и го подгонили. Свидетелят Г. се опитал да помогне на нападнатия овен като се развикал по кучетата, използвал и тоягата си и така две от кучетата се разбягали, а третото останало и отново подгонило стадото, като отлъчило едно шиле.

Междувременно св. Г. уведомил по телефона подсъдимия Н. за случващото се, помогнал на овена и го прибрал обратно към стадото, като видял, че същият има кръв по задния ляв крак. Св.Г. оставил стадото с овена на входа на фермата и тръгнал след кучето и шилето. След проведения разговор подсъдимият Н., който в този момент се подготвял за лов на яребици в землището на *** и свидетелката К. С., с която живее на семейни начала се качили в автомобила си и тръгнали за ***. След като пристигнали, на около 200-300 метра след портала на фермата, подсъдимият Н. и св. С. видели бягащото шиле и преследващото го черно на цвят куче. Подсъдимият извикал към кучето с цел да го прогони, но нямало резултат. Подсъдимият Н. взел ловната си пушка от задната седалка на автомобила, която била приготвена за лов, заредил я с патрон, който взел от джоба на якето си, предназначен за лов на лисици и чакали и възпроизвел изстрел в посока между двете животни, в резултат на което част от сачмите на патрона попаднали в главата на кучето, причинили множество травматични увреждания, което довело до смъртта му. Когато Н. отишъл до трупа на кучето видял изписан на нашийника му телефонния номер на собственика и си го записал. Отишъл до кмета на ***, разказал му за случилото се и поискал номера на председателя на ловната дружинка. Обадил се на председателя на Ловната дружинка на *** св. П. Г. и му казал да си съберат кучетата, защото преследват животните му и че е застрелял едното от кучетата, преследвало животните. Обадил се и на собственика на кучето, като при разговора му обяснил обстоятелствата, при които то е загинало.