Решение № 133 от 26.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002102629 по описа за 2025 година

Производство по 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България (ПРБ), чрез прокурор при Апелативна прокуратура – София, против решение № 619 от 13.05.2025 г. по гр. д. № 3203/2024 г. на Апелативен съд – София (АС – София), 12 - ти граждански състав.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът по жалба Д. В. Д. чрез своя пълномощник адв. Й. я оспорва и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Предмет на разглеждане е жалбата срещу посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 5205 от 18.09.2024 г. по гр. д. № 2672/2024 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, I – 21 състав в уважената част на предявения от Д. В. Д. против ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., настъпили от незаконно обвинение (по ДП № 3286 ЗМ-81/2016 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, ГДНП) в престъпление по чл. 219, ал. 3 НК, по което ищецът е бил оправдан с присъда № 12 от 08.06.2022 г. по ВНОХД № 691/2021 г. на АС – София, влязла в сила на 04.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от тази дата до изплащането. Въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществените вреди над 50 000 лв. до претендираните 95 000 лв. е влязло в сила като необжалвано.

1

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил от фактическа страна, че ищецът Д., по професия лекар със специалност лицево-челюстна хирургия, титуляр на длъжността „изпълнителен директор“ на УМБАЛ „Св. Анна“ – [населено място], е бил привлечен като обвиняем по ДП № 3286 ЗМ-81/2016 г. на ГДНП с постановление от 18.05.2016 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура, за престъпление по чл. 219, ал. 1 НК. Обвинението било за това, че за времето от 26.06.2013 г. до 20.06.2014 г. в [населено място] като длъжностно лице, умишлено не положил достатъчно грижи за управление на повереното му имущество и възложена работа, като не изпълнил ПМС № 127 от 27.05.2013 г. и решение на Съвета на директорите от 20.05.2014 г. на търговското дружество - болница (относно разпределение на средствата в четири банкови институции), което бил длъжен да приведе в изпълнение, и от това последвало разпиляване на имущество, собственост на болницата, изразяващо се в невъзможност за теглене и опериране със средствата на лечебното заведение в размер на 4 821 148.15 лева, съхраняващи се в депозитни и разплащателни сметки в „Корпоративна търговска банка“ АД – престъпление по чл. 219, ал. 3 НК. Съобразил е, че с присъда № 117 от 08.05.2019 г. по НОХД № 5780/2018 г. СГС е признал ищеца за виновен в престъпление по чл. 219, ал. 1 НК безстопанственост, извършена при непредпазливост от субективна страна и го осъдил на шест месеца пробация, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение в умишлена безстопанственост (чл. 219, ал. 3 НК). При последвалия инстанционен контрол на присъдата, а в последствие и на решението на апелативния съд, ВКС с решение № 11 от 23.06.2021 г. по н. д. № 1029/2020 г. е отменил последното решение и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от съдебно заседание. Като резултат от това, АС – София е постановил нова присъда, с която е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част и е признал подсъдимия за невинен като го е оправдал по обвинението по чл. 219, ал.

1 НК. Тази оправдателна присъда е била потвърдена с решение № 335 от 04.10.2023 г. по н. д. № 33/2023 г. на ВКС, III н. о. и е влязла в сила. Обсъдени са събраните по делото гласни доказателства и е установено, че ищецът е имал негативни преживявания във връзка с повдигнатото обвинение – станал е затворен в себе си, притеснен, изпитвал е трудности да си намери нова работа като лекар след като правоотношението му с ДКЦ „Св. Анна“ било прекратено. С оглед на тези факти съдът е приел, че е налице незаконно обвинение, в причинна връзка с което ищецът е търпял неимуществени вреди и е преценил искът за доказан в своето основание. При определяне на справедливия размер на дължимото се обезщетение решаващият състав е взел предвид продължителността на наказателното преследване от общо 7 години и 4 месеца (от тях 2 г. и 6 м. на досъдебното производство и 4 г. и 9 м. във фазата на съдебното производство); тежестта на повдигнатото обвинение – за престъпление, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 НК; броят и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия – явяването му във всяко от общо 13-те съдебни заседания пред първоинстанционния съд и въззивните съдебни състави. Съобразена е личността на увредения – според общественото му и социално положение, тъй като е бил утвърден в сферата на своята дейност лекар и притежавания от него авторитет в обществото и в лекарските среди, както и факта, че 2 воденото наказателно производство с конкретното повдигнато обвинение се е отразило негативно на репутацията му и на душевното му състояние. По тези съображения е обобщено, че тъй като в предмета на делото са включени и онези неблагоприятни за ищеца последици, произтичащи от професионалната му дейност на лекар, а едновременно с това осъществяващ и управленчески функции на здравно заведение, с което е накърнено личното му и обществено положение, са налице неимуществени вреди над обичайните, които налагат определяне на по-висок размер на обезщетението. В тази си дейност решаващият състав е взел предвид стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Така е направено съждение, че в случая справедливият размер на обезщетение за репариране на засегнатите нематериални блага възлиза на 50 000 лв. при отчитане и на обстоятелството, че осъждането на прокуратурата само по себе си има репариращо действие.

С определение № 4921/30.10.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част - досежно уважения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД.

По въпросите, обусловили допускане на обжалването настоящият състав на ВКС споделя константната съдебна практика (вж. разясненията, дадени с раздел ІІ от мотивите към т. 11 на ППВС № 4/1968 г., с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, а също от формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – с решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г. на III г. о., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г. на IV г. о., решение № 12/30.04.2020г. по гр. д. № 1513/2019 г. на III г. о., решение № 174/12.12.2018г. по гр. д. № 546/2018 г. на IV г. о. и др.), вкл. и с решенията на ВКС, на които касаторът се позовава, според която справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. При непозволено увреждане в хипотезата на незаконно обвинение на обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Отчита се общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, засегната ли е неговата професионална репутация и достойнство, има ли отражение и в каква степен на личния, обществен и социален статус на незаконно обвиненото лице, както и всички други факти, 3 които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на обезщетението за засегнатите нематериални блага следва да се определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. При изграждане на преценката си за справедливия размер по чл. 52 ЗЗД на това обезщетение съдът следва да съпостави относимите обективно съществуващи обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.

Предвид дадените отговори на горните правни въпроси, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира жалбата на ПРБ за частично основателна, поради следните съображения:

Правилно по делото е прието, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника Прокуратурата на РБ, поради оправдаването с влязла в сила присъда на ищеца по двете му повдигнати обвинения – за престъпление по основния състав на чл. 219, ал. 1 НК (безстопанственост) и за умишлена безстопанственост по чл. 219, ал. 3 НК. Предвид тежестта си и двете престъпления се определят като „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Общата продължителност на наказателното производство е била 7 години и 4 месеца (от 18.05.2016 г. - когато с постановление на на прокурор в СГП е образувано досъдебно производство № 3286 ЗМ-81/2016 г. по описа на ГДНП срещу ищеца за престъпление по чл. 219, ал. 1 НК, до 4.10.2023 г. - когато е постановено решението на ВКС по н. д. № 33/2023 г., III н. о., с което е оставена в сила оправдателната присъда на АС – София по обвинението по чл. 219, ал. 1 НК, след като вече е била постановена оправдателна присъда по това по чл. 219, ал. 3 НК). Съдебното производство е преминало през двуразен инстанционен контрол пред въззивния и касационния съд. По всяко едно от насрочените съдебни заседания (13 бр.) пред първостепенния и въззивния съд ищецът се е явявал лично като продължителността на делото с оглед тежестта на обвинението не е неразумна за разглеждането му. Въззивният съд е извършил правилна преценка на личността на увредения и неговия социален сатус същият е лекар, специалист по лицево – челюстна хирургия, утвърдено име е в професионалните среди и дългогодишен управленец, заемал длъжността „изпълнителен дректор“ на УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД за времето от 31.08.2000 г. до 17.06.2015 г. В резултат на незаконото обвинение той изпитвал притестенения и тревоги, изпаднал в дискомфорт, изолация, отказвал всякаква комукация, не могъл да се намери работа по специалността, а известно време полагал труд извън сферата на здравеопазването.

Професионалната му репутация и добро име били накърнени. В определен период бил регистриран като безработен, а семейството му – съпруга и син, също трудно и тежко прежявявало случилото се, и чувствало имало напрежение. Пострадалият подготвял и хабилитирането си като „доцент“, но поради процесното разследване се забавила защитата 4 на научния му труд и дисертацията във времето, но мъгъл да се яви на конкурси в сферата на здравеопазването (показанията на свидетелите Б. и З.). Съобразяването на горните установени по делото обстоятелства от въззивния съд при преценка на размера на засегнатите нематириални благи и техния паричен еквивалент сочи на изпълнение на задължението му за преценка според критерия на чл. 52 ЗЗД. Съдът обаче не е съобразил в достатъчна степен значението на някои от тях и връзката им с основанието, на което се дължи обезщетяване на вредите. В тази връзка не е отчетено, че интензитететът на упражнената процесуална принуда спрямо незаконно обвиненото лице не е бил висок – тъй като по време на наказателното производство спрямо него не е била взета мярка за неотклонение, нито са били упражнени други мерки за процесуална или административна принуда, които да са създали ограничения в свободното му придвижване. Недоказана по делото е твърдяната от ищеца причинна връзка между наказателното производство срещу него и прекратяването на договорът му за управление и контрол на УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД (т.е. освобождаването му като изпълнилен директор на ръководеното от него лечебно заведение), доколкото първото е било образувано на 18.05.2016 г., а освобождаването му от горната длъжност е настъпило преди това – считано от 01.05.2016 г.