Решение № 2550 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2550 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110201656 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

При участието на секретаря: Ани Ковачева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1656 по описа на съда за 2026 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Т. К. Е. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332031049/09.12.2025 г., издадено от началник сектор ОПП СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.

126 ЗДвП.

С жалбата се иска отмяната на атакуваното НП, като се оспорва представителната власт на актосъставителя. Твърди се, че НП е издадено в противоречие с изискванията на чл.

57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Оспорват се фактическите констатации в НП и се навежда твърдение, че жалбоподателят не е реализирал нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и посочва, че АНО не е приложил правилна санкционна разпоредба, съответстваща на твърдяното нарушение по чл. 126 ЗДвП. Твърди, че е недопустимо установяването на процесното нарушение да се извършва само по документи, като е следвало да бъде извършена проверка с техническо средство – електронна везна.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител. В пледоарията си 1 моли да бъде потвърдено оспореното НП, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 28.11.2025 г., около 11:00 часа, И.И. на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-СДВР извършил проверка на жалбоподателя Е., в присъствието на свой колега – свид. М. Н.. След извършване на проверката, актосъставителят И. констатирал, че е извършено нарушение по Закона за движението по пътищата, което квалифицирал като такова по чл. 126 ЗДвП и съставил АУАН в присъствие на нарушителя и на един свидетел очевидец, като нарушителят отказал да подпише акта, което обстоятелство е отразено с подписа на един свидетел. Не са отправени възражения срещу съставения АУАН, като и такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като жалбоподателя единствено дал сведение пред полицай в приемната за граждани на 01 РУ-СДВР, в което не се съдържали възражения по смисъла на чл. 44 ЗАНН.

Въз основа съставения АУАН на 09.12.2025 г., Д.Д. на длъжност началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, при идентично описание на фактичеките и правни изводи изложени в АУАН, издала оспореното наказателно постановление. Наказващият административен орган обвързал нарушението по чл. 126 ЗДвП със санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

В изпълнение на правомощието си за проверка на оспореното НП, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им от закона компетентност, като от приложните в административнонаказателната преписка заповеди е видно, че актосъставителят И. и наказващият орган – началник сектор в ОПП СДВР са заемали съответните длъжности свързани с установяване на нарушения по ЗДвП (сред които и процесното) и респ. санкциониране на тези нарушения.

АУАН и НП притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон (ЗДвП), се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В случая актосъставителят И., на длъжност командир на отделение група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-СДВР попада сред определените от министъра на вътрешните работи лица, оправомощени да извършват контрол по спазването на правилата за движение от участниците в движението съгласно приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Поради изложеното съдът намира за неоснователно възражението във въззивната жалба относно „представителната власт на длъжностното лице – издател на акта“.

АУАН е съставен, а НП издадено при спазване на сроковете предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Притежават и необходимото съдържание съгласно чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът намери, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, които да са основание за отмяна на оспореното НП на формално основание и следва да разгледа спора по същество.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

2

На 28.11.2025 г., около 11:00 часа, в гр. София, по бул. „Драган Цанков“ жалбоподателят Т. Е. управлявал специален автомобил марка „Ивеко“, модел „,,***''“, с рег.

№ ,,***'', собственост на „,,***''. Специалният автомобил бил предназначен за превоз на автомобили и превозвал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'' (регистриран в Р Румъния). Служители на СДВР извършили проверка на жалбоподателя, при която били сравнени данните в свидетелствата за регистрация на МПС (СРМПС), отразяващи масите на двата автомобила в графа „G“. В СРМПС № ******* на специалния автомобил било посочено (в цитираната графа), че масата му е 2625 килограма. В СРМПС на превозвания лек автомобил, издадено в Република Румъния, с № ********, в графа „G“, била посочена масата от 2185 килограма. След сбор на масите на двете МПС се установило, че така се надвишава допустимата максимална маса на управляваният от жалбоподателя Т.

Е. специален автомобил, която е 3500 килограма съгласно СРМПС № *******, посочена в графа „F 1“, като надвишаването било от 1310 килограма. Прието било, че е извършено нарушение на ЗДвП, за което бил съставен и процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав установи въз основа на показанията на свид. М. Н. и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Съдът кредитира в цялост показанията на разпитания свидетел, като същите се подкрепят от всички останали доказателства по делото. Свидетелят Н. изрази ясен спомен относно датата, мястото и обстоятелствата свързани с проверката, в която е участвал, както и констатираното в хода на същата. Показанията му са логични, последователни и не се оборват от което и да е друго доказателство по делото.

Доказателствената маса в е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 126 ЗДвП.

Съгласно тази разпоредба при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

По делото бе установено, че допустимата максимална маса на управляваното от жалбоподателя ППС е била 3500 кг, като доколкото същото е превозвало ППС с маса от 2185 кг., а собствената му маса е била 2625 кг, сборът от тези две маси надхвърля допустимата максимална маса.

Неоснователно е възражението оправено от страна на упълномощеният представител на жалбоподателя, относно необходимостта от измерване посредством техническо средство електронна везна. В случая не се касае за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, което се отнася за управление на ППС с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, за което безспорно следва да се установи след измерване с технически средства. Няма пречка в случая проверката да се извърши по документи (специалният автомобил е превозвал натоварен лек автомобил), доколкото СРМПС е официален удостоверителен документ и се ползва с доказателствена сила за отразените в него характеристики на МПС. С оглед на това съдът намира, че от обективна страна е нарушена въпросната разпоредба на ЗДвП.

От субективна страна нарушението е извършено непредпазливо, като Т. Е. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, но въпреки това не го е сторил, като е предпочел в нарушение на правилата за движение по пътищата да извърши превоза, въпреки превишаването на допустимата максимална маса на управлявания от него специален автомобил.

За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за 3 нарушенията от този вид, , превишаването на допустимата максимална маса е значително – 1310 килограма, поради което не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение.

В същото време, съдът за основателен доводът на жалбоподателя, че неправилно е приложена санкционната норма. За нарушението по чл. 126 ЗДвП, АНО е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.

177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която разпоредба предвижда санкция за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно трайната съдебна практика тази разпоредба касае нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, свързани с изискването към техническите характеристики на пътното превозно средство. В случая нарушението се изразява в отклонение от задължението по чл. 126 ЗДвП, свързано с управление на натоварено превозно средство, чиято маса фактически надвишава вписаната в СУРМПС допустима максимална маса.

Поради изложеното съдът намери, че приложима се явява санкционната разпоредба не на чл.

177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, а на чл. 185 ЗДвП (обща санкционна норма за нарушения, за които няма изрична санкционна разпоредба). Налице са предпоставките на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН.

Съдът следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и да промени санкционната разпоредба, като наложи административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (равняващи се на 50 лева). Така наложеното наказание ще съдейства в пълна степен за постигане на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 ЗАНН.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 70 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-031049/09.12.2025 г., издадено от началник сектор ОПП СДВР, с което на Т. К. Е., ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 126 ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма от чл. 177, ал.