Решение № 52 от 25.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20211001000828 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260753/13.05.2021г., постановено по т.д № 1280/18г., СГС, ТО, VІ- 23 състав е осъдил „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК: 831558413, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, съдебен адрес: гр. ***, бул.“***“ № 84, ет. 10, офис 54-55, да заплати на „Диамант- 88“ ЕООД, с ЕИК: 200831776, със седалище и адрес на управление: с. Кирково, община Кирково, област Кърджали, със съдебен адрес: гр. ***, ул.“***“ № 50, вх. „А“, ет. 4, на основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС /отм./,вр. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 95 6881,81лв.стойност на неразрешена от „Диамант- 88“ ЕООД платежна операция от 11.09.2017г., извършена по сметка на „ММК Инвест“ ЕООД, с ЕИК: 201594853, в „Банка ДСК“ ЕАД /IBAN: ***/ във връзка с договор- искане за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица от 05.09.2017г., със законната лихва за забава от 09.02.2018г. до окончателното плащане на сумата от 95 688,81лв., както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 382,44лв.- обезщетение за забава за периода 05.10.2017г./09.02.2018г., като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер от 3 409,07лв.; осъдил е „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД да заплати на „Диамант- 88“ ЕООД сумата от 12 0781,16 лв.- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а „Диамант- 88“ ЕООД - да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от 1,53лв.- разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че е налице новооткрито обстоятелство, което водело до извода, че е налице лице разрешена платежна 1 операция по см. на чл.51 ЗПУПС от страна на ищцовото дружество, както и измама или умисъл от негова страна. Оспорва решаващите изводи на съда, че процесната платежна операция била неразрешена в контекста на проведеното от банката успешно доказване на автентичността на платежната операция, на нейното точно регистриране и осчетоводяване, както и на това, че не е засегната от техническа повреда или др. недостатък. Банката, въпреки че не била нейна доказателствената тежест, доказала автентичността на платежната операция при използване на процедурите, регламентирани в чл.56, ал.2 ЗПУПК, съобразно конкретните правила и процедури на банката, като при конкретното договорено отношение, регистрираното от банката използване на платежния инструмент било достатъчно доказателство, че операцията е била разрешена от платеца. Съдът не бил обсъдил редица доводи на банката, конкретизирани в жалбата. В случай, че се приемело, че процесната платежна операция не е била разрешена и надлежно оторизирана от ищеца, моли съда да разгледа оплакванията й срещу решението, които обуславяли неправилността на изводите на съда, че ищцовото дружество не било проявило груба небрежност с правните последици по чл.58, ал.2 ЗПУПС /отм./, като не бил извършил правилна преценка на събрания доказателствен материал във връзка с доказаното безспорно неизпълнение от страна на потребителя на платежната услуга да достъпва Райфаизен онлайн само и единствено през указания от банката защитен канал, с което е допуснал нарушение на т.83.1., пр.4 от ОУ и необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че ищецът не бил в неизпълнение на задължението си по чл.53, т.2 ЗПУПС /отм./.Необосновано и в несъответствие със събраните доказателства, съдът бил приел и че ищецът не бил в неизпълнение на задълженията си по чл.53, т.2 ЗПУПС /отм./ да предприеме всички разумни действия за запазване на защитните характеристики на платежния инструмент. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „Диамант-88“ ЕООД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.

САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата с оглед заявените с тях доводи, от които е ограничен съгласно чл.269, пр.2 ГПК, САС, ТО, 13 състав намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС (отм.), вр. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД В исковата молба на „Диамант-88“ ЕООД се излага, че на 05.09.2017г. е сключил с ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД договор- искане за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица, по силата на който на дружеството е била открита разплащателна банкова сметка в лева с IBAN: *** за целите на търговската му дейност - заплащане по фактури към доставчици. До банката е било подадено искане за ползване на електронни услуги за юридически лица и ЕТ, въз основа на което са му предоставени стандартни права по сметки и продукти на Райфайзен Онлайн Активни по всички настоящи сметки и продукти. На управителя на дружеството- Д. С. М.

(потребител-титуляр) са представени потребителско име и парола, както и токен устойство 2 със сериен номер № 24-3387057-1 за потвърждаване на нареждания. На 13.09.2017г. узнало, че на 11.09.2017г. е извършена платежна операция за сума от 95 688,81 лева по сметка на „ММК Инвест“ ЕООД, с ЕИК7 201594853, в „Банка ДСК“ ЕАД (IBAN: ***), с основание за плащане на три фактури- № 0000155040/04.09.2017г., № 0000155109/05.09.2017г. и № 0000155219/07.09.2017г. Фактурите са издадени от „Зара-Е“ ООД, с ЕИК: 833093660, във връзка с доставка на гориво на ищцовото дружество към това дружество „Диамант-88“ ЕООД е искало да бъде извършен паричен превод, а не към „ММК Инвест“ ЕООД. Ищецът изяснява подробно извършваните от него действия на 11.09.2017г., около 11,30ч., когато за първи път след откриване на разплащателната сметка и активиране на профила в електронния канал за достъп на ответника, управителят на дружеството е направил два опита да нареди паричен превод към банковата сметка на „Зара- Е“ ООД, открита в „ОББ“ АД- IBAN:***, които опити били неуспешни поради невъзможност за подписване на изискуемата декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 ЗМИП. По късно през деня , около 15,40ч. управителят на дружеството направила още един опит да извърши платежната операция с получател „Зара-Е“ ЕООД, като попълнила изискуемата декларация за произход на средства и платежното нареждане било изпратено за изпълнение от банката. Няколко минути след това, с управителката се свързал служител на банката, който я уведомил за грешка в номера на банковата сметка на получателя в изпратеното платежно нареждане, поради което и Д. М. му продиктувала банковата сметка на „Зара-Е“ ООД, след което получила уверение, че паричния превод ще бъде извършен. Твърди, че паричният превод на сумата от 95 688,81 лв. в полза на дружеството „ММК Инвест“ ЕООД представлява неразрешена платежна операция по смисъла на чл.51 от ЗПУПС (отм.), тъй като платецът„Диамант 88“ ЕООД, нито я е наредил, нито е дал съгласие за извършването й, като никога не е имало търговски взаимоотношения с „ММК Инвест“ ЕООД, управителите не се познават, нито на Д. С. М. е била известна банковата сметка на дружеството. Излага и че през целия период на договора между страните ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си като ползвател на платежни услуги, които са предвидени в чл.53 от ЗПУПС (отм.), по отношение на предоставените на дружеството потребителско име, парола и токен устройство. Платежната операция е била осъществена чрез неправомерно копиране на данните от токен устройството на „Диамант 88“ ЕООД. Изпълнено е било и задължението на ищеца по чл.55, ал. 1 от ЗПУПС (отм.) за уведомяване на банката, като е подадено заявление вх. № 580-299/13.09.2017г. и жалба вх. № 21879/14.09.2017г. с искане на проверка по случая и ангажиране отговорността на съответния виновен служител. Банката е трябвало да осъществи процедура по доказване автентичността на извършената в полза на „ММК Инвест“ ООД платежна операция. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗПУПС (отм.), когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Банката не е събрала цялата необходима информация и не е извършила задълбочена и всестранна проверка на случая. Банката не била изпълнила и задълженията си по чл.54, ал.1, т.1 ЗПУПС /отм./ да осигури недостъпност на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежни услуги, който има право да използва платежния инструмент. Излага подробни съображения какво е следвало да направи банката във връзка с паричния превод и прави извод, че в случай, че тя е била добросъвестна следвало да блокира и да откаже да извърши паричния превод в полза на „ММК Инвест“ ЕООД, предвид ясната и недвусмислена воля на клиента 3 да преведе паричната сума на „Зара-Е“ ООД, обективирана в две неподписани платежни нареждания, създадени от управителя на ищцовото дружество на 11.09.2017г., с посочване на същите фактури като основание за плащане. В хипотезата на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС (отм.) доставчикът на платежни услуги на платеца е длъжен да възстанови незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, да възстанови платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 95 688, 81 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 09.02.2018г., до окончателното плащане, както и 3 409,07 лв.- обезщетение за забава от 05.10.2017г., денят следващ датата, на която изтича предвидения в чл. 57, ал. 2 от ЗПУПС /отм./ срок от 21 дни за възстановяване на стойността на неразрешената платежна операция, до 09.02.2018г., както и направените разноски по делото.

Ответникът „Райфайзенбанк /България/)“ ЕАД оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора от 05.09.2017г. между страните, към който са приложими Общи условия за предоставяне на платежни услуги и Райфайзен ОНЛАЙН на юридически лица, както и Инструкция за ползване на хардуерно устройство - токен, които ищцовото дружество е получило. Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на банката, тъй като тя е извършила надлежно разрешена от ищеца транзакция с получател „ММК Инвест“ ЕООД. Платежната операция била извършена точно според създаденото и подписано от ищеца платежно нареждане в системата за онлайн платежни услуги на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от устройство, което се е намирало под контрола на ищцовото дружество - потребител. Ищецът не е използвал платежната услуга съобразно условията за нейното използване и с това е нарушил с груба небрежност задълженията си по чл.53 от ЗПУПС (отм.) и т.83.1 от ОУ за предоставяне на платежни услуги и Райфайзен ОНЛАЙН на юридически лица - една или повече от хипотезите на т.

83.1 от Общите условия. Оспорва всички фактически твърдения /с изключение сключването на договора/ , като излага хронологично извършваните от името от ищцовото дружество действия във връзка с процесната платежна операция /платежното нареждане е изпратено за изпълнение на 11.09.2017г. в 15.44 ч. и банката е изпълнила превода/, съпоставя ги с изискванията по договора между страните и приложимите към него общи условия и инструкция, както и сочи действията на ищеца във връзка с нареждане на плащане и до дружеството „Зара Е“ ООД, включително изпълнена рутинна процедура по допълнително потвърждаване на превода. Този превод не бил изпълнен поради недостатъчна наличност по разплащателната сметка на ищцовото дружество и автоматично е посочен като изтрит в системата за електронни разплащания. В т. 118, ал. 2 от Общите условия страните уговорили, че регистрираното от банката използване на платежен инструмент е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от клиента. Това правило се отклонявало от правилото на чл. 56, ал.3 от ЗПУПС /отм./, но отклонението било допустимо, доколкото доказването на автентичността на платежната операция е в интерес и на двете страни по договора. Независимо от това, проучването на банката доказало, че процесната платежна операция е автентична- платежното нареждане е извършено с потребителското име и парола на управителя, операцията е била потвърдена с токен устройство, предоставено на ищцовото дружество и електронното платежно нареждане е било съставено и наредено за изпълнение в съответствие с вътрешните правила на банката по чл. 56, ал. 2 от ЗПУПС /отм./- Инструкция за извършване на мониторинг на преводи, наредени през „Райфайзен ОНЛАЙН“. Банката поддържала действаща система и процедура, която позволявала да бъде 4 извършена проверка на автентичността на платежната операция. При извършаването на процесната платежна операция, електронната платформа на банката не била засегната от техническа повреда или друг недостатък.