Решение № 77 от 06.07.2025, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Административно наказателно дело 3/2025
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 06.07.2025
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- Костадин Димитров Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б · Закон за движението по пътищата
- чл. 104б, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 104Б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 181, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Гоце Делчев, 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Магдалена В. Агова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Административно наказателно дело № 20251220200003 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е започнало по жалба на Ю. Ю. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: село С., ул. К. и М. № *, общ. Сатовча, обл. Благоевград, срещу Н.............. С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП в частта, в която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на ***** (..........) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят Ю. Ю.Д. признава, че на посочената в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП дата – 12.08.2024 година, е пътувал от село К., община Сатовча, към село Сатовча по посочения в НП път.
Твърди обаче, че не е извършил от обективна и субективна страна соченото нарушение на ЗДвП, а именно: „…на 12.08.2024г., в 15:17 часа, в община Сатовча на път Общински № BLG1273, като Водач на лек автомобил, България, при обстоятелства: с посока от с. К. към път – Общински № Ш 197 и използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно 1 преднамерено и умишлено извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване така довежда до загуба на сцеплението на задните гуми „дрифтира“. По време на дрифта МПС е напречно на оста на пътя осъществено под въздействието на тежестта му и инерционен момент в образувани кръгови движения на задните колела…“ Жалбоподателят поддържа, че е бил спрян за проверка от актосъставителя на разклона С.-К.-Д., като движението му е било съобразено с пътната обстановка и със скорост не по-висока от 30-40 км/ч. Заявил е, че е бил неприятно изненадан, че му е бил съставен АУАН за деяние, което не е извършил, и че на сочената дата и място не е извършил твърдяното нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
Районният съд в Гоце Делчев, като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), извърши цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Въз основа на АУАН е било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя, видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице в срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите З. и Д., чиито показания съдът кредитира напълно, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Макар тези свидетели да се намират в служебни отношения с административнонаказващия орган (АНО), това не ги прави автоматично заинтересовани от изхода на делото, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че тези свидетели имат личен интерес да уличават жалбоподателя в нарушение, което той да не е извършил. Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство
(АНП) и съдебното
2 следствие.При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. АУАН е съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят е заемал длъжността мл. автоконтрольор ве имал тази компетентност. НП също е съставено от компетентен орган съгласно посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник група при ОДМВР. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението. Нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на нарушението, а именно водач на процесното МПС. Посочено е, че водачът е използвал път, отворен за обществено ползване, за друга цел. Налице е единствено съответствие между фактическото обвинение и приложената санкционна разпоредба.
Съдът намира, че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. Установеното от показанията на свидетелите З. и Д. води до извода, че жалбоподателят е участник в описаното действие на „дрифтиране“.
Твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата, а именно, че е имал технически проблем с автомобила, останаха недоказани, тъй като в тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства. Не без значение е обстоятелството, че при предявяване на съставения му АУАН, жалбоподателят е заявил, че няма възражения за направените от контролния орган констатации. Вярно е, че не е длъжен веднага да се бори срещу повдигнатото му обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма възражения, то това е първата индиция, че той е осъществил вмененото му нарушение, като последващите му твърдения и позиция в АНП и тяхната достоверност следва да бъдат преценявани на база именно това му първоначално поведение.С оглед на всичко изложено дотук, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, ползвайки неправомерно пътя, прилагайки специфични автомобилни техники на 3 шофиране, в разрез със забраната по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, тъй като този начин на управление от негова страна показва именно използването на този обществен път за друга цел, а не по неговото предназначение за превоз на пътници и товари. Правилно АНО е приложил и санкционната норма на чл.
175а, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП, която е относима към нарушената разпоредба и е наложил предвидените във фиксиран размер кумулативни санкции – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца.
Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. На първо място самият законодател е определил по-високата обществена опасност на това деяние, имайки предвид, че разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП бе въведена като забрана в ЗДвП с цел осуетяване на зачестилите случаи на нерегламентирани гонки и практикуване на специфични автомобилни техники на шофиране, с цел да се осуети създаването на опасност за движението при ползване на пътищата за тези цели. Следва да се имат предвид и обществените отношения, които се регулират именно с тази норма, свързани с безопасността на движението.
Затова и законодателят е предвидил за този род нарушения санкции в твърд фиксиран размер. Следва да се отчете и високата степен на обществена опасност на дееца, предвид обременения му статус като водач с няколко санкционни акта за краткия период от време от придобиване на правоспособността. Фактът, че нарушението е извършено за първи път, само по себе си не може да обоснове маловажността на деянието.
Отделно от това, жалбоподателят не е представил ППС на технически преглед, с което виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Правилно е наложено наказанието по чл. 181, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на *** лева.
С оглед на изложеното дотук съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Жалбоподателят е претендирал разноски, но същите са неоснователни с оглед отхвърлянето на жалбата. Ответникът не е претендирал разноски по делото.
На основание изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******** от 30.09.2024 година, издадено от Началника на РУ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ към ОДМВР – Благоевград, с което на Ю. Ю. Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на ******* (........) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 5