Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 413 от 20.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 321/2023
Вид
Решение № 413
Подписан
20.12.2023
В сила
20.12.2023
Състав
Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Стара Загора, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000321 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Р. А. срещу решение № 54/24.04.2023г., постановено по гр.д №177/2022г. на РС-Чирпан.

Решението се обжалва изцяло. Взема се становище, че същото е неправилно и необосновано, като се иска да се отменени изцяло и да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Не са направени доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор от въззиваемия, чрез адв.В. Б., с който се дава становище по наведените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди изцяло обжалваното решение. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

Няма искания по събиране на доказателства.

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 429/2021 г. по описа на Районен съд Чирпан, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 от ГПК, а искът, по който е образуван настоящия процес, е предявен в 1 едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Затова предявения иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От представената с ИМ медицинска документация се установи, че в периода от 11.06.2017 г. до 15.06.2017 г. на ответницата А. Р. А. е била оказана болнична медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

От лист за преглед на пациент в спешно отделение от 10.06.2017 г. е видно, че на 10.06.2017 г. ответницата А. Р. А. е постъпила по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив с оплаквания от болка в корема от 2 дни. След извършена консултация и направени изследвания й е била предложена хоспитализация, която ответницата е отказала, въпреки че е била информира за заболяването й, както и за евентуалните усложнения.

От лист за преглед на пациент в спешно отделение от 11.06.2017 г. е видно, че на 11.06.2017 г. в 17.12 ч. ответницата А. Р. А. отново е посетила спешният сектор на лечебното заведение, където отново й е била предложена хоспитализация, тъй като не е било възможно спешното състояние да бъде преодоляно в спешен кабинет.

От направление за хоспитализация от 11.06.2017 г. се установява, че ответницата е била насочена към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, база II.

От Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 11.06.2017 г.

(ДИС) е видно, че ответницата А. Р. А. е била хоспитализирана в клиниката на 11.06.2017 г. в 17.57 часа, с приемна диагноза „Остър апендицит“. Не е спорно, че ответницата е подписала Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 11.06.2017 г. (ДИС). С подписване на декларацията са възникнали взаимни права и задължения за лечебното заведение и за пациента, в това число предоставяне и получаване на правилно лечение, както и търсене/заплащане на стойността на медицинската помощ, ако болният е неосигурен. От този момент ответницата е взела решение за провеждане на лечението. Видно от представената с ИМ декларация, раздел 3, 4 и 5 ответницата е била запозната с реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на КП, по която и е оказано лечение, както и с ценоразписа на лечебното заведение, за което се е подписала, т.е. била е запозната, че НЗОК 2 не заплаща лечението на неосигурени пациенти, че същото следва да бъде заплатено от пациента по цени, определени от ЛЗ и е била запозната с цената на оказаната й медицинска помощ, посочена в ценоразписа.

На ответницата е била оказана медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по КП № 195 „Оперативно лечение при остър перитонит“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2017 г. В сметката е посочена стойността на клиничната пътека - 2500 лв., посочен е и съответният код по ценоразписа „2.25.195“. При справка с неговото съдържание се установява, че цената на оказаната медицинска помощ е в размер на 2500 лв. Видно от ДИС (раздел 3 и 5) е, че ответницата е била запозната с реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на КП, по която е постъпила за лечение, както и с ценоразписа на лечебното заведение, за което се е подписала.

За предприетото лечение е била съставена История на заболяването № 35975/2017 г., в която са отразени извършените на пациента медицински процедури - диагностично-терапевтични и оперативна. За всяка една от тях са приложени медицински документи - резултати от изследвания, листове от Историята на заболяването, в които са отразени извършените медицински дейности. Лечението на ответницата приключило, за което била издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности процедури и изследвания, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 195. Епикризата по своята същност представлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му и по установения от закона ред, поради което се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти и не е оспорен от ответницата. Пациентката била дехоспитализирана на 15.06.2017 г. с окончателна диагноза с код по МКБ К35 „Остър апендицит с дифузен перитонит“.

Към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период, ответницата А. Р. А. е била здравнонеосигурена, което се установява от приетата по делото справка от НАП, съгласно която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, които не са били възстановени.

От приетата като писмено доказателство по делото справка от НАП се установява, че А. Р. А. за периода на болничния престой от 11.06.2017 г. до 3

15.06.2017 г. е била с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на Закона за здравното осигуряване (чл. 109 от 33О) и към момента на издаване на справката здравноосигурителните права на лицето не са възстановени (л.

103 от делото).

По делото е прието, неоспорено заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което съдът кредитира като ясно, подробно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че в конкретния случай са били изпълнени всички медицински дейности по клинична пътека № 195 - „Оперативно лечение при остър перитонит“, съобразно изискванията и разпоредбите на НЗОК, а именно извършени са най-малко две от основните процедури: отстраняване на основния процес и лапаротомия /оперативно отваряне на коремна кухина/, както и минимален болничен престой от 5 дни.

Съставената сметка издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив съответства на извършените медицински дейности по клинична пътека № 195 спрямо ответника А. Р. А.. По време на болничния престой от 11.06.2017 г. до 15.06.2017 г. А. Р. А. е била с прекъснати здравноосигурителни права, поради което НЗОК не заплаща извършените медицински дейности, и по закон това е задължение на неосигуреното лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Основният спор между страните пред настоящата инстанция е дължимо ли е заплащане на извършените медицински услуги независимо, че пациентът не е здравно осигурен.

Не се спори по този факт, както и по установените от първата инстанция факти, че е оказана медицинска помощ в исковия период, както и че стойността на същата е 2 500 лв. Следователно следва да се прецени приложима ли е в случая нормата на чл. 82, ал. 1, т. 1 от ЗЗ , в който смисъл е и основното възражение на въззивника. Отговорът на този въпрос е обусловен от отговор на въпроса дали предоставените в случая медицински услуги са свързани с медицинска помощ при спешни състояния.

Какво е "спешно състояние" е дефинирано в чл. 99, ал. 3 от ЗЗ остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, а това е тази помощ, която е насочена към предотвратяване на смърт или тежки или необратими морфологични и 4 функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.

Регламентацията на спешната помощ се съдържа в Наредба № 25/04.11.1999 г., като дефиницията на "спешна помощ" се съдържа в чл. 2 – "всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма". В чл. 7 пък от същата наредба е посочено че разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата.

При необходимост от лечение в болнични условия по силата на чл. 45 от Закона за здравно осигуряване, спешната медицинска помощ се трансформира в болнична, която се заплаща от НЗОК, ако е оказана на здравно-осигурено лице или от пациента, ако не е бил здравно неосигурен, какъвто е и настоящия случай. В направлението за хоспитализация на ответницата е записано – спешен прием в клиниката, което означава, че на пациента се дължи оказване на помощ приоритетно, преди планово приемане на пациенти.

Не са ангажирани доказателства, че е било налице животозастрашаващо състояние, каквото не следва да се предполага единствено въз основа на приемната диагноза, с оглед широкия обхват на диагнозата и възможните значителни различия в интензитета на настъпилото състояние и засегнатите области, които водят и до различна симптоматика и евентуални нарушения.

От епикризата не се установява да са извършвани дейностите, приложими в първите часове след настъпване на остър апендицит с дифузен перитонит.

Напротив, от 17,58 часа, в който е постъпила пациентката видно от епикриза на УМБАЛ ,,Св. Георги‘‘ – Пловдив до 22,00 часа, в който е оперирана, видно от оперативен протокол се установява часови дизпазон от 6 часа, което изключва дейност, приложима в първите часове.

Вписано е в направлението за хоспитализация указание за спешен прием в клиниката, тоест пациентът следва да бъде прегледан приоритетно, преди планово приеманите пациенти, като пациентът е насочен с код 3 за болница, а не с код 4 за спешна помощ.

Видно от изложеното, освен че не са извършени в специализирана структура за спешна помощ, каквато в болницата, спрямо пациентката не са били прилагани дейности от обхвата на спешната медицинска помощ, които с 5 оглед на конкретното заболяване са приложими само в кратък период от време след начало на заболяването.

Съществува връзка между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1, изр. 1 от Закона за здравното осигуряване за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. ( В този смисъл Определение № *** г. По 903/2016 г. На 4-го Г. О. на ВКС/. Нормата на чл. 86, ал.

2, т. 6 от ЗЗ е императивна, тя е в интерес на пациента и за приложението й съдът следи служебно.

По делото е представена декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, видно от която ответницата е декларирала, че е информирана за диагнозата и характера на заболяването и за курса на лечение, както и че е запозната с реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която е постъпила, и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от ищеца, като е приела да заплаща същите в случай, че лечението му не се заплаща от републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране. С оглед на така декларираното от ответницата, следва да се приеме, че ищцовото дружество е изпълнило надлежно задължението си за предоставяне на информация по чл.

86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето.

В настоящия случай медицинската помощ е оказана в болнично заведение след хоспитализация на пациента. Предвид изложеното, съдът намира, че извършените услуги не са безплатни, тъй като съгл. чл. 82, ал. 1, т.