Решение № 212 от 15.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Момчил А. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно наказателно дело № 20215330200081 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

№

545944

–

F570393/04.11.2020г., издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАППловдив, с което на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:205595949, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Хан Кубрат“ № 1, ет.6, офис 608, представлявано от Д. Н. С., на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин лева/ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.

В жалбата се посочва в наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие в текста на НП, доколкото се сочи нарушение, изразяващо се в неначисляване на ДДС за периода от 01.01.2020г. до 31.01.202020г., а същевременно е посочено данъчно събитие на дата 18.11.2019г.. Още посочва, че неправилно в наказателното постановление е определен периода, в който е следвало да се 1 отразят доставките в СД по ЗДДС, доколкото съгласно чл.117, ал.3 от ЗДДС протоколите се издават не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка изискуем, като за плащането на 22.01.2020г. срока за издаване на протокола приключва на 06.02.2020г., следва да се включи в СД за месец 02.2020г., срокът за подаване на която е до 14.03.2020г.. Още посочва, че в наказателното постановление няма твърдение, че дружеството няма право на данъчен кредит за начисляването на ДДС по получените услуги, не е съобразено, че се касае за неначисляване на ДДС, която е изисуемо по реда на Глава Осма и дружеството има право на данъчен кредит, наказанието е следвало да бъде определено по реда на чл.180а от ЗДДС. Алтернативно сочи, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като от неначисляването на ДДС за бюджета не е настъпила щета, с оглед ползване на данъчен кредит ефектът би бил „неутрален“., размерът на неначисления данък от 193,64 лева е твърде малък в сравнение с наложената санкция. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, като бъдат присъдени и направените разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата на изложените основания, допълва, че в случая наказващия орган не е провел ревизионна процедура по чл.102 от ЗДДС, като единствен механизъм за определяне размера на неначисления данък, поради което недоказан се явява размерът на санкцията. Още посочва, че в наказателното постановление са описани две отделни плащания поради което са налице две самостоятелни нарушения, а е наложена една обща санкция.

Още посочва, че в наказателното постановление не е посочено по силата на коя правна норма посочените плащания се определят като плащания за доставка с място на изпълнение на територията на страната, т.е. има задължение за издаване на протоколи. Също предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата, сочи, че нарушението е безспорно установено, подкрепя се от събраните по делото доказателства, както и че не са налице визираните от жалбоподателя нарушения, както и че ако такова са допуснати, то не са от категорията на съществените. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

2

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 14.12.2020 г. видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез ТД НАП-Пловдив на 18.12.2021г. съгласно отразения входящ номер.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

При извършена проверка в ТД НАП – Пловдив, за която бил съставен Протокол № 1600021855/24.06.2020г. било установено, че „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:205595949, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.

„Хан Кубрат“ № 1, ет.6, офис 608 било дружество установено на територията на страната, което получавало услуги с място на изпълнение територията на страната, които били облагаеми и за които данъкът бил изискуем от получателя по чл.82, ал.2 от ЗДДС. При това, същото дружество не подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД НАП – Пловдив в 7 – дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката станал изискуем /датата на авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, а именно – за данъчно събитие на 18.11.2019г. Дружеството следвало да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС не по късно от 11.11.2019г. /включително/, а подало същото на 15.06.2020г. с вх.№ 163912002048718/15.06.2020г..

При това, за данъчния период 01.03.2020г. - 31.03.2020г. Дружество „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:205595949 установено на територията на страната, получавало услуги с място на изпълнение територията на страната, които били облагаеми и за които данъкът бил изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, а именно – популяризиране на публикация чрез социалната мрежа FACEBOOK Irland Limited, Ирландия с валиден VAT номер ***, като 3 били извършени плащания на 02.01.2020г. и 22.01.2020г. от банкова сметка с ***. С оглед на горното, ако дружеството е било регистрирано по ДДС през на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 193,64 лева, за него е щяло да възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 193,64 лева, като същото е следвало да издаде протоколи на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем и да впише в него вида на услугата, датата на възникване данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка, да отрази в дневника за продажби получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в справката – декларация за данък върху добавената стойност, която е следвало да подаде в ТД НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно – до 14.02.2020г. включително.

С оглед на горното, на 16.09.2020г. свидетелят С. А. К. – в качеството му на *** в ТД НАП – Пловдив, съставил АУАН № F570393/16.09.2020г. срещу „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:205595949 за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от упълномощено лице – Н. В. Ц., с приложено по преписката пълномощно. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С. А. К., който помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля К. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените писмени доказателства – цялата преписка по Акт за регистрация по ЗДДС № 4

160422002129993/24.06.2019г. от който се установяват реализираните от дружеството обороти в посочените периоди.

Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което„СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:205595949, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.

„Хан Кубрат“ № 1, ет.6, офис 608 е нарушило разпоредбата на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС - за това, че като не е било регистрирано по ЗДДС за съответния период, не е начислило ДДС за на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 193,64 лева, за данъчния период 01.03.2020г. - 31.03.2020г., като получател на услуга – популяризиране на публикация чрез социалната мрежа FACEBOOK Irland Limited, Ирландия с валиден VAT номер ***, като били извършени плащания на 02.01.2020г. и 22.01.2020г. от банкова сметка с ***, 5 като същото дружество е следвало да издаде протоколи на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем и да впише в него вида на услугата, датата на възникване данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка, да отрази в дневника за продажби получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в справката – декларация за данък върху добавената стойност, която е следвало да подаде в ТД НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно – до 14.02.2020г. включително.

Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие в текста на НП, доколкото се сочи нарушение, изразяващо се в неначисляване на ДДС за периода от 01.01.2020г. до 31.01.202020г., а същевременно е посочено данъчно събитие на дата 18.11.2019г.. В наказателното постановление ясно е посочено, че данъчното събитие на дата 18.11.2019г. касае единствено основанията за регистрация по ЗДДС, а от значение за начисляване ДДС за периода от 01.01.2020г. до 31.01.202020г. са плащанията на дати 02.01.2020г. и 22.01.2020г.

На следващо място неоснователно е и възражението, че неправилно в наказателното постановление е определен периода, в който е следвало да се отразят доставките в СД по ЗДДС, доколкото съгласно чл.117, ал.3 от ЗДДС протоколите се издават не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка изискуем, като за плащането на 22.01.2020г. срока за издаване на протокола приключва на 06.02.2020г., следва да се включи в СД за месец 02.2020г., срокът за подаване на която е до 14.03.2020г.. Следва да се посочи, че от значение за определяне данъчния период е датата на данъчното събитие, а не срока за съставянето на протокол. В случая са установяват плащания на дати 02.01.2020г. и 22.01.2020г., които очевидно попадат в периода от 01.01.2020г. до 31.01.202020г. и подлежат на отчитане до 14.02.2020г. Включително, към която дата - както само сочи и жалбоподател - е изтекъл с срокът за съставяне на визирания протокол, а именно – 06.02.2020г..